Стенограма от заседанието, на което Жотева заплашила Къдринова

Публикуваме стенограмата от заседанието на парламентарната Комисия по културата и медиите от 15 юни 2017, на което се разрази скандалът между журналиста Къдринка Къдринова и члена на СЕМ Бетина Жотева.

Конфликтът избухва по време на дискусия за съдбата на чуждоезичната програма Радио България на БНР, когато Къдринова задава въпрос към Жотева. Тя й отговаря на микрофона, а след това я заплашва да не прави интриги, защото "Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става".

Случаят намери широк обществен отзвук. Самата Жотева обяви, че казаното от Къдринова на заседанието е лъжа и хибридна атака и ще я даде на съд и прокуратура, защото разпространява лъжи за длъжностни лица - в случая това са член на СЕМ и външен министър. Въпросът на Къдринова е дали Жотева е споделяла с испаноезичен посланик, че Екатерина Захариева, министър на външните работи, е за закриването на Радио България.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отчет за дейността на Съвета за електрони медии за периода 1 януари – 30 юни 2016 г., № 730-00-2, и Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2016 г., № 730-00-1, внесени от Съвета за електронни медии.
2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България“ и свързаните с изменението последици.
3. Разни

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.

* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени точки:
1. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2016 г., № 730-00-2, и Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2016 г., № 730-00-1, внесени от Съвета за електронни медии.
2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България“ и свързаните с изменението последици.
3. Разни.
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване дневния ред.
Моля, гласувайте.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на външните работи – Иван Димов, съветник на министъра, Виктория Миланова – парламентарен секретар.
От Съвета за електронни медии: София Владимирова – председател, Бетина Жотева – член на СЕМ, Розита Еленова – член на СЕМ, Мария Стоянова – член на СЕМ, Вержиния Панайотова – директор „Специализирана информация“, Емилия Станева – главен юрисконсулт, Спаска Янева – началник отдел „Бюджет и финанси“.
От страна на Българското радио присъстват: Александър Велев – генерален директор, Виктор Серафимов – член на Управителния съвет, Свилена Симеонова – член на Управителния съвет, Райна Константинова – председател на Обществения съвет, Антон Митов – директор на дирекция „Архивен фонд“.
От колегията на „Радио България“: Даниела Константинова, Дарина Григорова, Атанас Ценов, Силвия Николова, Соня Касаветова.
От Съюза на българските журналисти: Снежана Тодорова – председател, Иван Върбанов – главен секретар, Къдринка Къдринова, Светослав Терзиев.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2016 Г., № 730-00-2, И ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЮЛИ – 31 ДЕКЕМВРИ 2016 Г., № 730-00-1, внесени от Съвета за електронни медии.
Колеги, материалите са Ви изпратени своевременно на електронната поща.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, СЕМ внася в Народното събрание отчети за дейността си, които в нашата Комисия следва да се разгледат и да се подготви становище и Проект за решение по тях.
Преди да дам думата на госпожа София Владимирова да представи накратко отчетите, да я поздравим с избора за председател на Съюза на електронните медии!
Заповядайте, госпожо Владимирова.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости в залата! Благодаря за поканата да представим двата отчета на Съвета за електронни медии за изминалата 2016 г.
В началото е важно да уточня, че това са два отчета за дейността на Съвета под ръководството на двама различни председатели. От януари до май 2016 г. това е доц. Георги Лозанов, след това госпожа Мария Стоянова.
В дух на приемственост и според изискванията на Закона, частта за тяхното представяне се пада на мен.
Председател съм на Съвета от месец май. Като член се включих в дейността му през април миналата година, заедно с моите колеги Бетина Жотева и госпожа Розита Еленова.
Изминалата година беше изключително динамична и натоварена за Съвета, поради което ще акцентирам само върху най-ключовите моменти от работата на Регулатора. През първото шестмесечие на 2016 г. Регулаторът открива процедура по избор за генерален директор на Българското национално радио. Концепции подават общо 13 кандидати, а на 17 май, след конкурс единодушно е избран господин Александър Велев.
През октомври 2016 г. СЕМ обсъди Проект за нова процедура за избор на генерални директори на Националните обществени доставчици – БНР и БНТ. Съветът реши да възприеме подход за приемане на общи правила, по които да се провеждат занапред изборите на генералните директори на двете медии.
Традиционно мониторинга върху електроните медии заема най-голяма част от работата на Съвета. През 2016 г. инспекторите на СЕМ са осъществили общ обем наблюдение на радио- и телевизионни програми в размер на 27 378 часа.
За първия отчетен период това са 14 150 часа, за вторият отчетен период – 13 228.
Основни остават функциите по надзора.
Съветът откроява следните важни акценти през периода: Във връзка с филма „България, моя земя“, разпространен по програма „Ал Джазира“, СЕМ проведе кореспонденция с британския медиен регулатор Офком. Британският медиен надзор осъществи проверка по случая и излезе с решение, че излъченото съдържание не нарушава принципите на журналистическата дейност. Регулаторът осъществи мониторинг за наличие на аудиовизуално съдържание с акцент върху насилието. Анализът на данните показа, че има сериозен превес на новините с негативен знак, в програмите с високо обществено влияние.
Наблюдението за опазване на човешкото достойнство при отразяване на нещастни случаи установи, че медиите често преминават границата на нормалните човешки взаимоотношения. По повод на медийно съдържание, което показва в унизително положение задържани лица от доброволчески отряди, Съветът прие декларация, в която посочи, че част от разпространените кадри влизат в колизия с определенията за човешко достойнство. Активният обществен дебат по повод предаването „Шоуто на Слави“, постави въпроса за баланса между конституционното право на изразяване на личното мнение и правото на личното достойнство, чест и добро име. Проведе се работна среща с представители на ръководството на БТВ „Медиа груп“. СЕМ изрази позицията си, че острата критика има своето място, но тя не може да нарушава други защитени права. Мониторингът продължи с фокус върху политическата пропаганда. За резултатите бе сезирана Европейската комисия през август 2016 г., като е получена препоръка за внимание единствено към така наречения „език на омразата” в рамките на националния Закон.
През декември започна ново наблюдение на 23 издания на „Шоуто на Слави“. Все повече се налага впечатлението, че то придобива облик на трибуна за едностранни популистки послания в интерес на определени инициативи.
През отчетния период СЕМ направи наблюдения на търговското слово. Наличието на скрита реклама и позиционирани продукти в предаванията „Мама готви по-добре“ и „Мастер шеф“. Наблюдението установи, че доставчиците се придържат към нормите в Закона за радио и телевизия.
СЕМ извършва и постоянно наблюдение върху нивото на звука на рекламите. В резултат на превантивна и административнонаказателна дейност, от предишни периоди голяма част от рекламните блокове са в рамките на допустимото техническо ниво на звук. В отчетния период се констатирани две нарушения и са съставени два акта.
Съветът осъществява непрекъснато наблюдение и на обема на рекламните спотове, които в даден едночасов период не може да надхвърлят 12 минути. Съставени са актове на доставчиците на медийни услуги. Осъществен е мониторинг за наличието на реклами за лечение, лекарствени средства и участие на медицински специалисти в тях за периода 22 ноември – 6 декември 2016 г., като е констатирано, че ежедневно се излъчват множество търговски съобщения за лекарствени продукти и хранителни добавки.
Най-голям обем наблюдения през втория отчетен период на 2016 г. е специализираният мониторинг по време на предизборната кампания за президент и вицепрезидент на Република България и информационно разяснителната кампания за национален референдум. Наблюдавани са 40 програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги. Медиите се съобразиха с всички стари и нови изисквания, рестрикции и препоръки на Изборния кодекс с малки изключения. Позитивна тенденция е усилията да следват принципите на медийното поведение – безпристрастност, балансирано отношение, почтеност и обективност.
СЕМ осъществи и няколко експресни наблюдения, свързани с инциденти и кризисни събития.
Във връзка с отразяването на бунта в центъра за бежанци в Харманли отчитаме, че е овладяна медийната нервност от първите часове. Не е установено използването на език на омразата.
Отразяването на инцидента на гара Хитрино и последвалите го събития установи преекспониране на инцидента най-вече в телевизионните програми и навлизане в личното пространство с акцент върху трагедията на пострадалите и техните близки.
Приоритет в работата на Регулатора остава защитата на децата от медийно съдържание. Бяха съживени преговорите за подписване на споразумения между СЕМ, Държавната агенция за закрила на детето и АБРО, за да се създадат критерии за оценка на съдържания, адекватни на променящата се медийна среда. Срещите и разговорите продължават и през 2017 г.
По отношение на Българската национална телевизия.
Съветът за електронни медии е получил Отчет за изпълнение на програмните характеристики на програми БНТ 1, БНТ 2 и БНТ HD за периода 1 януари – 31 декември 2015 г., съгласно изискванията на индивидуалните лицензии за телевизионна дейност. Сериозен дефицит се открива при изпълнението на заложените в лицензията параметри на програма БНТ 2.
Осъществен е мониторинг по спазване изискването за осигуряване на достъп на лица със слухови и зрителни увреждания до програмите. СЕМ отчете, че е изпълнено изискването не по-малко от 0,7% от новините да са придружени от жестомимичен превод, но прие и задължителни указания към БНТ да осигуряват достъп до програмите на лица със слухови и зрителни увреждания, включвайки специализирани субтитри, език на знаците, аудиоописания, аудиосубтитри, като определи шест месечен срок за изпълнението на посочените указания считано от 1 януари 2017 г.
Съветът отбеляза факта, че след предприетите от него административни мерки Българската национална телевизия започва постепенно да изпълнява задълженията си към хората със зрителни и слухови увреждания, като осигурява частични субтитри за хората с увреден слух в централната си новинарска емисия.
Обект на мониторинга бе предаването „Вяра и общество“ по програма БНТ 1. Мониторингът констатира, че няма нарушения на Закона за радиото и телевизията.
Фокусира наблюдение на програма БНТ 1 от 25 юли до 31 юли 2016 г. установи, че не са включени детски и младежки предавания, които да съставляват не по-малко от 7,6% от седмичното програмно време, с което е извършено нарушение на условията на индивидуалната лицензия. Съставен е акт за неизпълнение на условията на лицензията.
По отношение на Българското национално радио.
През юни СЕМ откликна на молба за среща на инициативен комитет от журналисти и общественици за възстановяване на журналистката Лили Маринкова в ефира на Българското национално радио. Съветът съдейства на инициативния комитет за среща с генералния директор на БНР.
Осъществено бе наблюдение на програмите на Българското национално радио за периода 22 ноември – 1 декември 2016 г. във връзка със задължението на Българското национално радио да отразява различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика. Наблюдението констатира, че общественият доставчик на радиоуслуги е в изпълнение на задълженията си.
Следващото наблюдение е за програма „Радио София“ от 22 декември 2016 г. до 21 януари 2017 г. за спазване на условията от индивидуалната лицензия за радиодейност.
Програмата изпълнява условията за актуални и за образователни и културни предавания. Детските и младежки предавания се изпълняват в пълен обем до 31 декември 2016 г. Почти напълно се изпълнява и изискването за обем на предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение.
Във връзка с прилагането на членове 13, 16 и 17 от Директивата за аудиовизуални медийни услуги, чл. 19 и чл. 19а от Закона за радиото и телевизията за наличие на европейски произведения и събиране на данни за тях от доставчиците на линейни и нелинейни медийни услуги, през месец ноември 2015 г. стартира събиране на данни и през месец януари 2016 г. е представена информация, която се отнася за 2014 г.
По отношение на административно-наказателната дейност на Регулатора.
Общият брой актове за периода е 72. Най-много са по чл. 89, ал. 1 – делът на рекламните спотове в даден едночасов период да не надхвърлят 12 минути. Общо – 24 броя. По чл. 125в, т. 2, във връзка с чл. 126а, ал. 5, т. 2 от Закона за радиото и телевизията за непредставяне на договори с дружествата за колективно управление на права – 14 броя. За 2016 г. са издадени 38 броя наказателни постановления, в това число имуществени санкции, като отново най-много са за превишаване обема на рекламните спотове – 13 броя, и за непредоставяне на договори с дружествата за колективно управление на права – 8 броя.
Регистриране и лицензиране.
По искане на заинтересовани лица са открити 14 процедури за провеждане на конкурси за издаване на лицензии за доставяне на радиоуслуга, от които 9 за местен териториален обхват и 2 за регионален териториален обхват. През първото полугодие СЕМ обявява и провежда 32 конкурса за издаване на лицензия за радиодейност, за създаване на програми с общ политематичен профил и специализиран профил за 16 населени места. Изменени са 74 лицензии за доставяне на радио услуги.
За второто полугодие на 2016 г. е регистриран един нов доставчик на аудиовизуална услуга. Няма новорегистрирани доставчици на радио услуги. Заличени са 11 регистрации за телевизионна дейност и са осъществени 25 прехвърляния на лицензии.
По инициатива на Съвета за електронни медии, са заличени 3 регистрации за телевизионна дейност: „Балкан Българска телевизия“ ЕАД – Програма НЮЗ 7; на „ТВ 7” ЕАД – Програми ТВ 7 и Супер 7. Няма заличени регистрации за доставяне на радиоуслуга.
Международната дейност на Регулатора.
Международната дейност на СЕМ се фокусира предимно върху работата на Групата на европейските регулатори за аудиовизуални и медийни услуги (ЕРГА), която работи върху ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги. На 29 ноември 2016 г. бе проведена заключителната за годината среща. Обобщени бяха резултатите от годишната работа по три важни теми: „Повишаване на достъпността на аудиовизуалните медийни услуги“, „По-адекватна защита на малолетни и непълнолетни“ и „Засилване на сътрудничеството между регулаторите в отделите държави членки“.
В края на май българският медиен Регулатор взе участие в Четиридесет и третата среща на европейската платформа на регулаторите ЕПРА. СЕМ проведе и среща с представители на Службата за демократични институции и човешки права, към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Във връзка с обсъждането и приемането на отчетите за дейността на Съвета за електронни медии, сме предоставили в Народното събрание проблемни зони при практическото прилагане на Закона за радиото и телевизията, както и някои законови дефицити и предложения за подобряване на нормативната база, свързана с осъществяването на надзора на дейността на доставчиците на медийни услуги.
Финансовата стабилност на СЕМ за 2016 г. е с определена численост на персонала – 60 щатни бройки, в това число 5-ма членове на СЕМ. Към 31 декември 2016 г., заетите бройки са 53, в това число 5-ма членове на СЕМ. Незаетите са в дирекция „Специализира администрация“ – 5 броя и в дирекция „Обща администрация“ – 2 броя.
През периода 1 януари – 31 декември 2016 г. Съветът за електронни медии е изразходвал 99,68% от уточнения бюджет. Най-висок относителен дял заемат разходите за заплати и възнаграждения за персонала – 53%, за издръжка – 23,83% и за задължителни осигурителни вноски – 13,13%.
В заключение бих искала да кажа, че Вие разполагате с пълните отчети, но тъй като това е голям отчетен период в рамките на една година, се постарах да акцентирам върху най-важните теми за Регулатора.
Аз и моите колеги сме готови да отговаряме на Вашите въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАЖДИ РАШИДОВ: Колеги, въпроси?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Госпожо Владимирова, имам питане, което е: към месец юни 2016 г. просрочените вземания на СЕМ от доставчици на медийни услуги са в размер на милион и петстотин хиляди. Към 31 декември същите тези задължения се в размер на милион и осемстотин.
Моят въпрос е какво прави СЕМ, във връзка със събирането на тези суми и защо се допуска несъбирането им?
И вторият въпрос е: има ли начини и инструменти за временно прекратяване на лицензия на доставчик на медийни услуги до плащане на тези вземания? Благодаря Ви.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Ще дам думата на госпожа Янева, нашият финансов директор.
СПАСКА ЯНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове, уважаеми гости.
Просрочените вземания на Съвета за електронни медии към края на годината, както бе отбелязано, са милион и седемстотин хиляди. Това са предимно годишни такси, които се дължат от доставчиците на медийни услуги от периода 2009 г. до 2016 г., включително.
За тези просрочени вземания са съставени актове и са изпратени на Националната агенция за приходите за събиране, Но поради обстоятелството, че около 1% само са събрани от Националната агенция за приходите, Съветът за електронни медии сключи споразумение с Камарата за частните съдебни изпълнители и оттам започна полека, лека да се правят тези събирания. На това се дължи неплащането на тези годишни такси.
Процедурата в Съвета за електронни медии включва – първоначално уведомяване, че на всяко тримесечие са длъжни да си платят вноските, които са четири пъти годишно – до 31 март, до 30 юни, 30 септември, 30 ноември, а след като не ги заплатят, им изпращаме уведомления. След изтичането на 14-дневен срок се съставя акт за установяване на публично-държавно вземане след получаването му или, ако не го получат – 50% от доставчиците отказват да получат тези актове, ние ги качваме на нашата интернет страница, след 14-дневен срок отново им изпращаме покани за плащане и тогава вече ги изпращаме на Националната агенция за приходите за събиране и съответно на частните съдебни изпълнители.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Тоест да разбирам, че процедурата е точно такава, както Вие я упоменахте. Има ли начин за прекратяване на лицензия за известен период, докато бъдат събрани тези задължения?
СПАСКА ЯНЕВА: В Закона няма предвидени такива санкции – нито за прекратяване на лицензии, нито за отнемане на регистрации.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други въпроси, колеги?
ДИАНА САВАТЕВА: Господин Председател, уважаеми колеги, гости! Моят въпрос е свързан с проверка при отразяване на събития, които са свързани с нарушаване на личното пространство. Направи ми впечатление, че в доклада доста широко се коментират извършени проверки при отразяване на случая с инцидента с гимнастичката Цвети Стоянова.
Имате ли сигнали при нарушаване на тези норми, навлизане в личното пространство на пострадали и техните семейства, когато те не са обществено известни личности, и прилагате ли различни критерии за това? Благодаря Ви.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Да, разбира се. Винаги обръщаме еднакво внимание по Закона за радио и телевизия, без да правим разграничения на това за ситуацията, в която говорите, и за такива нещастни случаи, когато са засегнати човешки права, лично достойнство, лични данни, какъвто именно беше случаят с гимнастичката Цветелина Стоянова. Тогава в медийното пространство, Вие всички много добре знаете, се изнесоха данни за здравословното й състояние, колко кръвопреливания са й се случили, какви травми е понесла, за семейството й. Жалбите и сигналите, които получаваме не са само от общественоизвестни хора, нито засягат само правата на общественоизвестни хора. Има чувствителност към тази тема без разграничение за това, доколко е известен, или не е един човек.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Хубав е въпросът. Разбира се, че личното пространство – също съм съгласен, е лично. Няма значение дали един човек е популярен, или не. Все пак това е свещено лично място. Хубаво е малко да пазим това пространство, защото всички сме публични хора, не само политиците. Смятам, че и журналисти, които са много популярни – всеки ден на екрана, и всички, които са що-годе под прожектора, са известни хора.
Други въпроси имате ли, колеги?
Заповядайте.
НОНА ЙОТОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Искам да попитам защо след конкурса за директор на БНР се променя процедурата?
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Преценихме, че в новия състав, тъй като Вие знаете, че през април месец съставът на СЕМ бе обновен с трима нови членове след изискуемата по Закона ротация, двама представители от Народното събрание, двама членове на СЕМ от квотата на Народното събрание – това сме аз и госпожа Еленова, и един член от квотата на президента – госпожа Бетина Жотева. Има нужда да се въведе нов регламент, който да е универсален и за двата избора за генерален директор на Българското национално радио и за генерален директор на Българската национална телевизия.
Всеки път, преди всеки избор, Съветът за електронни медии приемаше процедура, която всеки път беше атакувана в съда след края на конкурса, с постановяването за решение на избор. По предложение на госпожа Жотева се въведе един допълнителен етап, който е абсолютно присъщ на всички европейски конкурси, за преглед на резюмета, на концепции и обсъждане, кои кандидати да достигнат до финалния етап на конкурса, а именно изслушването с кандидатите, и нашето разбиране е, че една такава универсална процедура ще изясни веднъж завинаги какви са правилата, по които се провеждат конкурсите за националните обществени доставчици.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други?
Колеги, ако няма други въпроси, предлагам да гласуваме следните проекти:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии
за периода 1 януари 2016 г. – 30 юни 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията

РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2016 г. – 30 юни 2016 г.“
Моля да гласуваме.
Който е „за“, да вдигне ръка.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предлагам да преминем към гласуване на втория отчет.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии
за периода 1 юли 2016 г. – 31 декември 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията

РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2016 г. – 31 декември 2016 г.“
Колеги, моля да гласувате.
За – 15, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка втора:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ОТНОСНО ИСКАНЕ НА БНР ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ИНДИВУАЛНА ЛИЦЕНЗИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РАДИОУСЛУГА С НАИМЕНОВАНИЕ „РАДИО БЪЛГАРИЯ“ И СВЪРЗАНИТЕ С ИЗМЕНЕНИЕТО ПОСЛЕДИЦИ.
На предишното заседание на Комисията взехме решение във връзка с искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия, свързана с „Радио България” и писма, получени в Комисията по повод закриване на продукцията на чужди езици за „Радио България“, за изслушване на генералния директор на Националното радио.
Давам думата на господин Александър Велев.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
За мен е удоволствие да бъда тук, в тази Комисия, и да имам възможност да изложа вижданията на ръководството на Радиото за развитието на „Радио България“.
В началото бих искал да започна с това, че „Радио България“ съществува отдавна и в годините то е играло действително значима роля, тъй като във времето преди интернет ерата, един от начините да се информираме и основният начин да се информираме със ставащото извън България, и да информираме хората извън България за ставащото у нас, беше именно чрез радиовълните.
Днес обаче имаме коренно променена информационна среда, живеем в ерата на интернет, където информация идва от множество източници, и информация за България хората могат да намерят не от един източник.
В Националното радио през 2012 г. Управителният съвет на Радиото е взел решение тогава за спиране и преустановяване на излъчването на всички езикови програми на къси вълни. Това решение мисля, че беше през февруари 2012 г., след което е спряно излъчването на всички езикови програми, с изключение на тази на турски език, и то за българските граждани, чийто майчин език не е български, а е турски, и фактически тогава е сложен край на „Радио България“ като радио. Предавателите, които са били на къси вълни отдавна вече са в историята и са претопени, така че дори ги няма.
Оттогава, от 2012 г. досега „Радио България“ е съществувало единствено и само като интернет редакции. Интернет редакции, в които на отделни езици са се произвеждали уебсайтове, в които влизат новини и програма от деня. Това, което фактически завари моят екип, стъпвайки в длъжност миналата година, беше много далеч от това, което да е радио. Мисля, че няма вече такова радио от пет години. И втори път ние направихме анализ през последните 12 месеца на продукцията на „Радио България“, на онова, което излиза на сайтовете, и на интереса към „Радио България“.
При поискване аз мога да представя колко влизания има, колко посещения имат сайтовете на отделните езици, но мога да дам един малък пример в момента – имаме все още 60 български, за българите в чужбина. Понеже вчера бях в Комисията за политиките за българите в чужбина и този пример е пресен, и се бяхме подготвили с него за там. През месец май този сайт е посетен четири хиляди пъти, докато сайта на Българското национално радио, тоест това, което се прави за продукция за България, е посетен 174 хиляди пъти от чужбина – това са влизания от чужбина единствено и само от там. Това показва интереса към продукцията на „Радио България“ и посещаемостта на интернет сайтовете. Но аз си мисля, че темата все пак е „Радио България“, а радио, още веднъж искам да подчертая, като такова, каквото е било, още от 2012 няма.
През февруари месец тази година Съветът за електронни медии извърши мониторинг на програмите на „Радио България“ и с тяхно писмо ни уведоми за това, че констатира, че всъщност не се изпълнява лицензията на „Радио България“, тъй като не се излъчват езикови програми на чужди езици. Това е реалната действителност и в този момент ние подготвихме писмо към Съвета за електронни медии, с което пожелахме да бъде прелицензирано „Радио България“ и да бъде лицензирано единствено онова, което реално съществува, а това са предаванията на турски език. От тогава досега не се е стигнало до прелицензиране. То не е вече тема, която е в нашите ръце, това е въпрос, който е отнесен до Съвета за електронни медии. Желанието ни е да се констатира и да се узакони реалното положение. То е такова, каквото е заварено.
Искам още няколко думи да кажа за тенденциите в европейски мащаб. През миналия месец в София дойдоха експерти и имаше една конференция за „Интернешънъл брод кастинг“, тоест за предаванията за чужбина, която се проведе в Българската национална телевизия – те бяха домакини, и на тази конференция бяха изнесени данни за развитието на предаванията на чужди езици в отделните обществени радиа в Европа. Тенденцията е трайна към изключване на тези предавания и спиране на тези предавания. Петдесет процента от държавите в Европа нямат предавания на чужди езици, като сред последните спрели предаванията си са: примерно „Рай“ – италианското радио, сред тях са сърбите – съседите ни, и редица други. Ще спомена още някои държави, които въобще нямат излъчвания на чужди езици – Австрия, която никога не е имала излъчване на чужди езици, единствено има радио на словашки, което е за малцинството вътре в Австрия, което правим и ние всъщност за турскоговорящите наши сънародници, което трябва да изпълняваме по Закон. Швейцария също няма, Прибалтийските републики нямат, Швейцария има четири езика за вътре, но само на вътрешните си езици. Тенденцията като цяло е към намаляване и изключване на тези предавания за чужбина, тъй като и късите вълни, вече дори почти не се и произвеждат радиоапарати на къси вълни.
Имаше период, в който се обсъждаше в Европа за това да се излъчва на къси вълни цифрово, но така или иначе DRM-ът не тръгна и това излъчване не се осъществи. Ние, понеже трябва да говорим и занапред какво се предвижда, да Ви кажа, че ние предвиждаме и сме започнали разговори с радиостанции, които са готови по света да приемат нашите програми. Като днес например имах среща с господин Драган Йовичич, който е заместник-директор на „Радио и телевизия Цариброд“, и с него се договорихме да предоставяме програми на български, наши програми, които те да излъчват по „Радио Цариброд“, като „Радио Цариброд“ покрива почти цялата територия, на която има компактно българско население. Те са готови да вземат както актуални предавания, така и културни предавания от нас, и образователни програми. Имат интерес към образователни програми, които да са насочени към българския език.
Същият интерес има от Аржентина, където също е заявен такъв интерес за такива програми, и имаме разговори с Украйна, с посланика на Украйна у нас, с който разговаряхме за това да се търсят възможности наши програми да бъдат ретранслирани и предавани директно там. Това ще бъдат радиопредавания, които ще бъдат на чужди честоти, но всъщност произведени от Българското национално радио. И така ние ще стигнем до нашите сънародници извън граница.
Решението, или визията, която имаме, е да развием сайта на Българското национално радио като триезичен – приемаме на български, както имаме досега, превеждаме основните новини на английски, защото английският е световен език, това е ясно, няма защо да го мотивирам, и на руски, тъй като руският също е световен език и имаме немалка общност тук, в България, от руски граждани, които имат имоти и живеят трайно в България.
Това е накратко. Реформата, която сме стартирали – въобще не мога да го нарека закриване, не знам защо така се популяризира. Реформата, която сме стартирали е да се модернизира и да се приведе в крак с времето това, което е „Радио България“. В интернет пространството да достигат и действително да бъдат четени онези новини, които влизат в интернет пространството да се предлагат и там като програми, които могат да бъдат слушани от хората зад граница и същевременно да засилим присъствието си в местата, където имаме компактно българско население и където имаме наша диаспора – нова, съвременна, тоест от сегашни емигранти, или още отпреди. Така ще достигнем до хората, които имат потребност, имат интерес да получават информация от Националното радио.
Реформата, която сме стартирали, засяга много малко хора реално – едва 26 човека в момента са получили от ръководството предложение за прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 331, с предварително договорена компенсация, което ние предлагаме – шест работни заплати, което е в рамките на възможностите на бюджета на Българското национално радио. По-голямата част от тях са хора, които са от езиковите редакции, които се закриват, или които не предвиждаме да поддържаме. Те са чудесни преводачи, преди бяха преводач-говорители, пред последните години са назначени на други длъжности и те са с възможности много бързо и да си намерят работа, особено голяма част от тях, защото действително са много добри преводачи.
В бъдеще сме стартирали разговори в Обществения съвет на Националното радио, и в Управителния съвет, и експерти привличаме, за да водим диалога как от тук нататък да изглежда това, което ще предлагаме като продукция, и нашата визия за тези два езика. Имаме възможност по този начин да стигнем до повече потребители.
Това накратко е нашата визия. Мисля и съм готов да предоставя още много информация, бих могъл да говоря с часове на тази тема, тъй като отдавна я обсъждаме.
Има възможност, което ще направим, предвидили сме го – това е единственият средновълнов предавател, който е останал, който е във Видин, да пренасочим неговото излъчване към съседните ни държави – към Сърбия, Македония и Албания, за да се слуша по-добре там Българското национално радио, по специално програма „Хоризонт“, която се излъчва от тази честота.
Между другото, днес на срещата с Драган Йовович от „Радио и телевизия Цариброд“ говорихме за покриваемостта там. Чудесно е покритието, което имат в момента на УКВ от страна на „Хоризонт“. И от него беше изразено желанието да получават актуални, подчертавам актуални, неща от България и култура – онова, което ние произвеждаме в предаванията си. Аз съм готов да отговоря на всякакви въпроси, разбира се, и да предоставя още много информация. Ние имаме богат набор от информация. Засега мога да спра до тук. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, предлагам да чуем и мнението на Съвета за електронни медии, представители на Външното министерство, колегията на „Радио България“ и след това да преминем към въпросите.
Ще Ви помоля само да бъдем кратки и да се представяте, когато говорите за протокола.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Уважаеми господин Председател, благодаря!
Уважаеми дами и господа, народни представители. Може би, първо, трябва да спомена един факт – Съветът за електронни медии, не е взел решението си по искането на Българското национално радио за изменение на индивидуалните лицензии. Това е факта, независимо от всички твърдения, които срещаме в публичното пространство. Искането е направено на 2 март 2017 г., от тогава Съветът за електронни медии е в постоянна връзка и бих казала кореспонденция, срещи и всякакъв вид комуникации, имейли, защото има – част от съветниците, за да вземат своето решение, се нуждаят, и това е правилно да бъде така, от допълнителна информация, визия – конкретна, цялостна и пълноценна, за това какво се цели с подобно преструктуриране, какви ще бъдат резултатите. В този смисъл продължаваме да комуникираме с Българското национално радио, защото ни е необходима пълната картина, преди да… (Реплики.)
Госпожа Еленова до мен казва, такава визия до момента не ни е предоставена и това ни спира да вземем нашето окончателно решение. Съветът заявява пълната си готовност да изпълни своите правомощия, когато получи изискуемата информация, която му е необходима, за да вземе информирано решение по казуса.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Външното министерство!
ИВАН ДИМОВ, Съветник на Министъра на външните работи Екатерина Захариева: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да уверя господин Велев, че изслушахме и се запознахме с аргументите на ръководството на Българското национално радио. Министерството на вътрешните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е една обществена медия. Но преди вземането на окончателно решение за бъдещето на тези чуждоезикови рубрики, ако може така да ги наречем, тъй като радио под формата, под която го разбираме, класическата, не съществува.
Предлагаме няколко неща.
Първо, ако е възможно да се организира някакъв вид обществена дискусия, по-скоро въпросът да бъде обсъден със съсловните организации, журналистическите и с представители на българските общности в чужбина, тъй като чуждоезиковите рубрики на Националното радио имат роля за достигане до представители на българските малцинства в чужбина, които по една или друга причина, вече не говорят или по-слабо разбират майчиния си език, тъй като са второ, трето поколение, живеещи в чужда държава. Подчертаваме, че чуждоезиковите рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, също така и за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани за българската държавна политика. Припомняме, че предаванията на арабски език бяха закрити в момент, в който политическата обстановка, като че ли изискваше те да бъдат запазени.
Надяваме се всъщност решението да бъде взето с максимален консенсус, но така че да бъде запазени под една или друга форма, а защо не и разширени, тези рубрики на чужди езици, особено за балканските държави. Припомням Ви, че разширяването на Западните Балкани е приоритет във външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз в началото на следващата година и затова ще ни бъдат необходими тези рубрики, като инструмент да комуникираме също така и посланията на българската държава. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колегите от „Радио България“!
ДАНИЕЛА КОНСТАНТИНОВА: Здравейте, аз съм Даниела Константинова, представлявам редколегията на „Радио България“. Радвам се, че въпросът за бъдещето на „Радио България“, надявам се, че то като бранд ще се запази, достига до такава дискусия, на такова високо ниво, защото то беше интернет радио до 1 юни 2017 г. На 1 юни 2017 г. програмите, уеб кастите в интернет бяха закрити. Така че, засега наистина не можем да говорим за радио. Но това е друга тема. Говорим за продукция на чужди езици.
Това, което нас ни вълнува, е не някаква реформа. Разбира се, нищо не е съвършено, всичко подлежи на преструктуриране, реформа в зависимост от целите в един момент. Това, което ни притеснява, е, че стремежите да бъде един вид преосмислена нейната роля и тя, в „Радио България“, чуждите езици вече да нямат уникално съдържание, което е специално насочено към различните външни аудитории. А тези аудитории са огромни. Става дума географски – езиково огромни аудитории. Диаспората е милиони, но тя е приоритет само на предаванията на български, специално насочени към тях. Не говорим изобщо за останалите езици.
Въпросът за „Радио България“, за специално създадени програми, към определени езикови параметри, е свързан с външната политика на страната, с имиджа на страната. Тези програми не приличат на останалите програми, те имат уникално съдържание, което представя страната балансирано, като дестинация за туризъм, като инвестиционна дестинация и като държава на духа. Това е основната роля. И образът на България в тези програми е много
по-различен от този в местните медии.
Ако приемем, че остават английски и руски език като едни световни езици, нашите опасения са, че те няма да произвеждат специфично насочено съдържание към света, а само ще адаптират, не знаем колко ефективно ще бъде това, на съдържание, което нашите, професионално работещи колеги в БНР създават за българската аудитория.
По принцип нашата медия – „Радио България“, никога никой от директорите не е излязъл с ясна визия. На първо място – основни цели на медията. На второ – каква е целевата аудитория на тази медия, къде е? Аз мога да Ви кажа, че тя е много широка, но от друга страна е и тясна, защото нашите предавания не са за „алкохолните туристи“. Нашите предавания са насочени към чуждестранни журналисти, дипломати, към интелигенцията и лидерите на мнения в страните, на които се говорят тези езици. Така че, какво правим, какви програми, ако ние нямаме ясно дефинирана целева група? Комуникацията без това е осъдена на провал! Въпреки това, ние работим.
И сега тук ни казват, че сайтът не е достатъчно посещаван.
Първо, това не е основен приоритет на една обществена медия.
Второ, за да бъде посещаван един сайт, е абсолютно необходимо да се осъществяват перманентни мерки, за да може той да бъде лесен на търсене. Той не може като Барон Мюнхаузен да се хване за косата. Самото съдържание по себе си не може да избие напред. Имаме случаи, в които – наши материали, от „Радио България“ визирам, на руски език, се копират и се крадат буквално в руски медии и, ако тук ги виждат три хиляди души, там ги виждат тридесет хиляди души. Това показва, че действително Националното радио и много ръководства, ние въобще не говорим само за това ръководство на господин Велев, това е само от една година, това е една тенденция от десет години. Никой не се интересува от това, че един сайт, едно съдържание е обречено да бъде недостатъчно ефективно, когато то не е оптимизирано на търсене. Освен това няма и никаква стратегия за социалните медии. Те изобщо не се взимат предвид. Ние, езиковите редактори, развиваме две социални медии основно – фейсбук и туитър на всички езици. Това са изключително силни медии. Там, за разлика от преглежданията в статистиката на сайта, излиза много ясно кои хора следят тази информация и кои хора я препредават, защото това е едно препредаване на информацията и много голямо увеличаване на нейния обхват.
Аз съм от английска редакция и мога да кажа: посланикът на Канада за региона, който е базиран в Сърбия, следи нашата информация. Българският посланик в Катар редовно препредава нашата информация, това е част от неговата работа и му прави чест. Институции и медии в чужбина също ни следват и това го виждаме в нашия туитър акаунт.
Много важно е да не се вземат прибързани решения по този въпрос, тъй като виждате, колко е подвижен контекстът, виждате целите на България на Балканите, целите в Европа!
Ние закриваме немски и френски език?! Какво казваме на французите, на френския посланик: господа, Франция не е наш приоритет. Трудно ми е дори да го повярвам, тъй като България е франкофонска страна! Немците също могат да си направят този извод. Не говорим за испанския език, който е вторият най-говорен майчин език в света.
Господин Велев е прав, че тенденциите са такива, че има… Част от европейските национални радиа поддържат малко или никакви чужди езици. Един пример е Унгария, който тук не беше посочен. Има такива, които поддържат по-оптимизиран брой, да речем „Радио Прага“ – това са шест езика. Забележете, много често вътре е включен майчиният език и това е за диаспорите, което за България е супер важно, защото българската диаспора е демографски ресурс с огромно значение. Това го признават всички политически сили. Много е важно какъв модел ще изберем ние – дали на повече езици, на по-голямо многоезичие или на по-малко. Но да видим на Балканите: Румъния – 12; Гърция – 10; Турция – 35, 41 писмености, тоест дори в нашия регион имаме различни модели, имаме модели, в които многоезичието се поощрява.
Освен това, и последно, за съжаление, брандът България като държава, все още е доста слаб бранд. България е слабо позната сравнително и, за съжаление, позната в един негативен контекст, като една изоставаща страна, последна по всички стандарти на Европейския съюз. Разбира се, това се променяше в последните десет години на членството ни, но имиджът продължава да е такъв и затова ние не можем да изберем един подход на затваряне на вратите си към света, особено в навечерието на българското председателство на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, има ли въпроси?
Госпожо Йончева, заповядайте.
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Първо, искам да благодаря на председателя на Комисията – господин Вежди Рашидов, за бързата професионална реакция по темата за закриването на „Радио България“.
Закриването на „Радио България“ не е административна процедура, тя е част от външната политика на България. И в този смисъл вчера попитахме във Външната комисия госпожа Захариева, какво е нейното отношение по този казус? Тя, разбира се, както Вие правилно казахте, няма да се меси в редакционната политика на радиото, обаче беше абсолютно категорична, че закриването на шест европейски езика не е в полза на България!
Нещо повече, закриват се три балкански езика!
Вие знаете министър-председателят на България – господин Борисов често казва, че ние сме стабилизиращ фактор на Балканите, а всъщност „Радио България“ е езикът, един от езиците на този стабилизиращ фактор.
Другото, което бих искала да подчертая, е, че действително трябва един широк обществен дебат! Знаете, информацията от вчера е, че нашите евродепутати, от всички политически партии, са призовали да има такъв широк обществен дебат, защото наличието на предавания на чужди езици, на шест европейски езика, е много важен за образа на България. Това е каналът, през който ние провеждаме своята официална външна политика.
Сега да кажа за аргументите.
Има нещо, което аз лично не разбирам. Каза се, че аргументът за закриване на „Радио България“ е ниската посещаемост на тези сайтове, ниската слушаемост. Смятам, че работата на директно… Всъщност ние закриваме тези предавания на шест езика. Според мен работата на директора на Българско национално радио е да намери начин да направи тези предавания за чужбина по-слушаеми.
Друг аргумент, който за мен е малко непонятен, е това, че тези предавания са част от студената война, поне такъв аргумент аз чух в българските медии. Аргумент на господин Велев. Разбира се, тук можем да даваме много примери за други редакции – „Дойче Веле“, за Би Би Си... Но достатъчно е да погледнем какво се случва на Балканите? Румъния на 11 езика, Турция – Турското национално радио излъчва на 35 чуждестранни езика; Гърция, Македония…
И още нещо!
От 2012 г., знаем, тук имаме и стенограми на предишни заседания на Комисията по култура и медии, от 2012 г. „Радио България“ не се излъчва на къси вълни, тоест осъществени са финансови икономии. Знаем, че българският данъкоплатец плаща не само за самата програма, плаща и за нейното разпространение. Тези милиони вероятно са отишли, може би, за подобряване качеството на предаванията на „Радио България“, за повишаване на заплатите. Колегите от „Радио България“ ще кажат дали е така? Или може би, тези средства са отишли за заплащане на авторски права, така че България да не бъде сочена, като държава, която непрекъснато извършва „пиратство“. Не знам къде са отишли тези средства, просто си задаваме въпроси.
И нещо, което за мен лично малко е обезпокоително, може би това кореспондира на Кодекса на труда, но много журналисти изказват мнението, че се осъществява, как да кажа, един „рекет“, натиск – по–дипломатично казано, върху журналистите да подадат молба за напускане с много съкратени срокове и да получат шест заплати в резултат на това. Пак казвам, без да има каквато и да е обществена дискусия. Между другото, в концепцията на господин Велев за Българското национално радио е записано, че промени в „Радио България“ трябва да бъдат осъществявани само след обществена дискусия както в Комисията по култура и медии, така и във Външната комисия. Разбира се, трябва да се вземе и становището на Външно министерство, което всъщност вече знаем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Йончева.
Вие ще вземете ли думата преди колегата? Да.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги.
На практика „Радио България“ нарушава лицензията си вече няколко години. По-интересното е, че СЕМ не са обърнали внимание на това нещо, едва в последните месеци се повдига този въпрос. Може би, се повдига след 22 март 2017 г., когато е направено искането за промяна на лицензията. Защо СЕМ не са реагирали по-рано? Това е едното ми питане.
Субсидията, която „Радио България“ получава, е в пълен размер. Имайки предвид нарушаването на тази лицензия и искането за промяна на лицензията, Вие ще искате ли субсидията да бъде намалена? След като ще се използва по-малко екип, техника, би трябвало и тази субсидия да бъде намалена!
Следващото ми питане е: понеже споменавате руски и английски – това, че има държави, в които не се излъчва на други езици, споменахте Австрия и няколко държави, означава ли, че и ние трябва да приемем или да последваме този пример? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Велев, ще имате думата, разбира се. Госпожа Кръстева също желае да изкаже мнение.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател. Колеги!
Слушах много внимателно, господин Велев. Не по-малко от шест пъти заявихте, че сте готов и разполагате с много информация и сте готов да я предоставите. Ами, предоставете я тази информация!
При цялото ми внимателно слушане – гледам и колегите, мисля, че имаме един капацитет на възприемане на информация – едни средно интелигентни хора, не успях да си отговоря на въпроса, който през цялото време ми свети в главата. Той ми свети в главата, откакто се повдигна темата за „Радио България“. Аджеба, кое налага това бързане? Кое налага да се закрива „Радио България“? Кое налага мениджмънта на Българско национално радио, на обществената медия, да взима еднолични решения, с които в противоречие със Закона, изменя характера, структурата, включително и мисията на радиото?
За къде бързате, господине? И ако успеете да ми отговорите на въпроса за къде бързате, много ще се радвам да чуя отговора на въпроса, защо? Утре може да закриете и хора на Българското национално радио със същия ентусиазъм.
Вярвам в това, че всяка медия още повече обществена такава, трябва да бъде водена от изпълнението, първо, на обществената си мисия. Не отива на обществена медия да се аргументира витиевато, подхвърляйки числа, които даже не смогнах да запиша. Не можах нито да разбера защо, колко посетили, колко непосетили и какво направили! Макар че, както казаха и колегите, управлението на посещенията на интернет сайта пак е работа на мениджмънта на радиото. Закриването не решава проблеми, поне в този случай.
Искам да обърна внимание и на СЕМ. Защо СЕМ не санкционира действия на генералния директор в Българско национално радио, по които би трябвало да предприеме действия, след като не е пристъпил към отговор на въпроса, който е поставен от генералния директор, колеги?
Надявам се, не Ви отегчавам, просто имам въпроси. Ако станаха много, ще спра до тук с молба евентуално после да задам още уточняващи въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги – членове на Комисията по културата и медиите, представители на СЕМ, уважаеми господин Велев!
Аз съм от Политическа партия „Обединени патриоти“.
Моите въпроси и констатации са в следния смисъл.
„Радио България“ възниква в едни времена, когато нашата страна е доста затворена, доста слаби са контактите с повечето от страните в света, но въпреки всичко, тогавашната държава е осъзнала, че България има нужда от пропагандиране на своята кауза, на своята политика, култура, достижения в ония времена сред другите народи и сред българите, които живеят по света.
В днешно време, когато нашите сънародници се намират по целия свят, ние като че ли тръгваме да вървим по обратния път и да ги лишаваме от възможността да получават информация и то, истинска, обективна информация за това, което се случва в нашата страна.
Вземете пример от Вашите колеги от Българска телеграфна агенция, които започват разкриването на свои пресофиси в различни краища на света. Например, наскоро беше разкрит такъв в Западните покрайнини, предстоят такива в Украйна, Молдова и така нататък. Тоест, колегите Ви са осъзнали, че има смисъл в днешния глобален свят нашите сънародници да получават обективна информация, пък и не само сънародници – и представители на другите общности.
На второ място, Вие казвате, че ще контактувате с други радиа, например Радио и Телевизия Цариброд. Все пак аз не съм убеден, дали официалната позиция на българската държава би трябвало да бъде излъчвана от чужда медия, която не представлява българската държава, ние все пак говорим за държавно радио все още.
Не на последно място, полагаме усилия и в миналото Народно събрание, и в настоящето правителство, и убеден съм, всички колеги от Народното събрание, да работим в посока по справянето с огромните демографски и социални проблеми и част от задачите, които сме си поставили, е привличане на наши сънародници от чужбина както с облекчаване на процедурите за издаване на българско гражданство, така и чрез Стратегията за висше образование, в която ясно сме записали, че децата на наши сънародници, които живеят в чужбина, са таргет група, която ще бъде привлечена към висшето образование. Много от тях вече не знаят български, тъй като са второ и трето поколение и могат да се информират от други езици.
Понеже става въпрос все пак и за наши сънародници, които са от традиционните общности, Вие спирате излъчването на сръбски, албански, гръцки и турски език, доколкото разбирам засега все още се излъчва, говоря не само като предавател, говоря и за интернет сайта на „Радио България“ и във връзка с това постъпи в Комисията по културата и медиите едно възражение от посланиците на Албания и Косово, които възразяват срещу закриването на секцията на албански език. Вероятно Вие не знаете, няма и как да знаете, не е Ваша работа сигурно – в момента тече процедура по признаване на българско национално мнозинство в Република Албания – три български организации са подали своите заявления за това, и смятам, че реакцията на двамата посланици, тъй като и с Косово сме имали такива разговори – там има такава възможност, реакцията на представителите на тези две държави в България, показва становището на самите държави. Не знам с каква позиция ще излязат нашите сънародници в Албания, когато тръгнат да защитават каузата, че трябва в Албания да бъде признато между 30 и 80-хилядното българско малцинство, когато българската държава дава сигнал, че ние закриваме въобще всякаква информация, която да излиза от България на езика, който се говори в Република Албания.
Така че, всички тези, изказани от мен думи, ясно показват становището на нашата парламентарна група. Няма как да приемем с въодушевление, така както Вие приемате, виждам, идеята да се закрие „Радио България“, и ние възразяваме твърдо против това неразумно предложение. Напротив, нашето мнение е, че трябва да се разширява дейността на „Радио България“ и трябва да се възстановят всички възможности и капацитет, които радиото имаше в предишни времена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Господин Биков има думата.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, гости! Радвам се, че има тази дискусия, защото мисля, че и горе-долу мисленето ни е в една посока. За мен най-притеснителното е, че, ако се случи практически закриването на „Радио България“, не само радиото, изобщо интернет и тази инфраструктура, ще има унищожаване на инфраструктура, която няма да бъде възстановена, или ако някой ден, международният контекст е такъв, че ние имаме нужда от предавания или статии на арабски език например, аз не знам защо точно сега – 2016 г., миналата година е затворено, излъчвания и писане на арабски език? Това е необяснимо за мен. Може би има някакви рационални причини, но аз не ги разбирам. Ние сме в друга обстановка.
Ако водехме този разговор преди 10 години, може би, бих помислим за това, че има някакви рационални аргументи, може би, спестяване на пари.
Единият ми въпрос е: колко струва издръжката на секциите на чужди езици, и не по-малко важно – къде биха отишли тези пари, след като бъдат спестени от това затваряне? Говори се за усилватели, които са дадени на скрап. В момента ние сме на път да направим на скрап цялата тази инфраструктура! Това ще се случи! Английският, защото се посочи като аргумент, че има много информационни канали. Има много информационни канали на английски, едва ли някой ще чете на английски „Радио България“ при положение, че може да чете Би Би Си например. Този аргумент за мен не е валиден.
Второ, общественото радио, неговата основна длъжност, неговата основна функция не е само да информира, това не е информационна агенция. Основната му функция е да формира мнение, и то да формира мнение, което отговаря на българския национален интерес, особено когато става въпрос за външна политика. Това е практически външната политика на радиото.
Според мен наистина трябва да се помисли много добре преди да се тръгне към такова нещо, защото после процесът ще бъде необратим. Ще се окаже, че ще трябва да даваме, може би, още пари, за да възстановим нещо, защото с всяка изминала година нещата около нас ще бъдат все по-сложни – и в Македония, и в Сърбия, и в Албания и не става въпрос само за българските национални малцинства в тези държави. Бих предложил да имаме програма на украински например, не да затворим някакви други секции, а да се опитаме да отворим нови. Това не се губи, това може да се използва и от други институции на държавата, включително и от Външното министерство. В крайна сметка, и Националното радио е независимо, то е част от българската публичност и от българската държава, защото държавата финансира излъчването на това радио.
Може би въпросите не са много, но държа да чуем колко струва това радио на българските данъкоплатци и къде ще отидат тези пари?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости! Ясно е, че през 2012 г. със закриването на късите вълни е стартирало едно мислене в посока как цялата тази дейност да бъде преустановена и как да може да бъде преструктуриран бюджета. Най-вероятно чисто финансово, административно, бюрократично – това, което Вие предлагате, е най-лесният метод за справяне с проблема, който е възникнал в радиото, при положение, че няма възможност то да се излъчва на къси вълни, и остават едни програми, които трябва да се види какво да бъдат направени.
Аз нямам конкретен въпрос, имам конкретно очакване и то е какъв е новият модел, който ще отговаря на съвременните условия в сегашно време, които са изключително динамични, така че „Радио България“ да бъде преструктурирано и да се появи нов модел, който да отговаря на нуждите на България, това включва и разширяването на езиците и местата, на които то да функционира. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Велев! Аз от Годишния отчет, който имам пред себе си, не видях лоши финансови резултати. Точно поради тази причина всички останали колеги се чудим, аз с такова впечатление останах, кое налага това Ваше предложение. Казахте, че не закривате, а преструктурирате, а всъщност над 20 души ги преструктурирате на борсата?! Опитвате се да ни убедите, че те са добри професионалисти, в което аз съм сигурен, но те щели, видите ли, да си намерят работа веднага. Защо тогава седят на сегашната си месторабота? Значи, първо, си я обичат, второ, са доказани професионалисти и трето, държат на своята работа. Не мисля, че с шест заплати компенсация Вие като ръководител показвате някаква грижа за тях. Дългогодишни служители са.
Казахте, че имало четири хиляди посещения.
Ние сме в България, господин Велев. За мен това число не е малко. Четири хиляди посещения, не е малко. Аз съм се занимавал с медии, със сайтове. За мен щеше да бъде малко, по начина, по който го представяте, ако бяхте казали едно число от 200, 300, но четири хиляди, дори за месец не е малко. Защото все пак това показва интерес според мен. Има една информация, не знам дали е така – новини на руски. Само че моята информация е, че кореспондент в Русия няма. Това трябва да е грижа на ръководството. Като управленски екип не би трябвало да Ви интересува какво имат другите държави и какво нямат. Защото „Радио България“ е традиция. Не е хубаво една държава да не си спазва традициите.
Моля да обясните на базата на отчета, на това че действително… Явно като управленски екип – ето и отчетът показва добри резултати, което е добре. Тогава защо и кое налага това? Присъединявам се към колегите.
Последно ще ми се и на мен да има един по-широк, по-обхватен дебат. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други въпроси, колеги? Представете се!
КЪДРИНКА КЪДРИНОВА: Представлявам Съюза на българските журналисти (СБЖ) – отговорен редактор на сайта на СБЖ съм, а също така съм председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти. Както знаете сред закриваните редакции е и испанската редакция. Така че имам и лично отношение към казуса, но тук съвсем конкретно искам да задам два въпроса на господин Велев.
Единият – тъй като той няколко пъти повтори: „Радио България“ няма, то е само в интернет. Ами, в интернет има много интернет радиа – Радио Бинар какво е? Това е продукция на Българско национално радио. Интернет радио има, и в цял свят има интернет радиа. Освен това, те вече са в интернет, защо трябва да се закриват, нека продължат – това не струва нищо! Аз четох и слушах други Ваши интервюта, в които казвате, че издръжката на радиото струва един милион лева. Дайте разчет, кое точно струва един милион лева! Това са 26 души, със средни заплати по 600 лева. Кое струва? Предаватели няма, интернет е безплатен на практика. По какъв начин може това нещо все пак да се аргументира и финансово. Тук бяха изказани много мнения – стратегическата тежест и важност на това радио е изключителна, особено за външната политика на България в този крайно тежък международен момент и в нашия регион, и въобще в света.
Тези шест езика, особено пък в навечерието на европейското председателство – това са шест европейски езика – и френски, и немски, и испански, балканските, които бяха споменати – сръбски, гръцки, албански, просто е недалновидно да бъдат закривани.
Понеже един от народните представители тук спомена „посланици”, ще спомена, че има подготвено писмо от испаноговорящите посланици – те са останали вече малко, посланикът на Испания, на Аржентина, на Куба и на Венецуела, ще отправя един въпрос към един член на Съвета на електронни медии – госпожа Жотева. Бих искала да се поинтересувам – имам информация от много достоверен източник, вчера Вие сте обяснили на един от тези испаноезични посланици, че в резултат на Ваш личен разговор с външния министър госпожа Екатерина Захариева, тя Ви е казала, че е за закриването на „Радио България“. Бихте ли обяснили, откъде имате тази информация? Както чухме, позицията на Външно министерство е друга. Това е.
БЕТИНА ЖОТЕВА: Трагедия е, че Съюзът на българските журналисти е в такива ръце. Много съжалявам. Това е невероятна долнопробна клюка. Много се извинявам, че занимаваме лично… За първи път чувам подобно нещо.
Уважаеми дами и господа, господин Председател, моля за извинение.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Нека да не влизаме в този тип говорене, особено от уважение и към Вас, и разбира се, към целия Съвет, и заседанието, защото „някой каза нещо”, това не е добре да го коментираме.
Вижте, въпросът е достатъчно сериозен и достатъчно професионален, за да минем – ама, някой ми каза нещо. Това вече не е правилно, не е точно.
Нека дебатираме онова, което е проблем. Разбира се, ще си позволя накрая и аз да имам някакво мнение, не съм човек без мнение.
Господин Иванов – заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги от СЕМ!
Стичам, че днес действително се постави много важен въпрос и то, според мен, в подходящия състав за дебат.
Изслушвайки внимателно мненията и становищата на различните институции и колеги – участвах в приемането на бюджета на Българското национално радио миналата година и също си спомням, че имаше такова перо. Не знам дали беше милион или милион и триста, не мога да бъда точен, по памет говоря, но тези средства така или иначе са били отпуснати от държавата. Когато говорим за обществена медия, решенията, независимо, че Вие сте оторизиран и избран да ръководите тази медия, това Ваше решение е от изключително важно значение не само за българите, които живеят извън България, но така решение ад хок не би могло да бъде взето.
Благодаря и на председателя Рашидов, че постави темата толкова остро и събра всички страни, може би не всички.
Едно важно нещо, което беше споменато, не знам доколко бе чуто от колегите, това е писмото на министър Захариева. Предвид България, Вие всички тук, които присъствате, знаете, че членството и председателството на България е изключително важно политическо събитие и това не се научава днес или миналата година, това се знае още от няколко години. Предвид всичко това, което беше казано, и писмото на госпожа Захариева, предвид това, че България ще играе изключително важна роля, най-малкото моментът е супер неподходящ изобщо да се дебатира темата за закриването на радиото.
Друг изключително важен аргумент е, когато България – в момента Вие виждате, че иска да играе една важна политическа роля за мост между Балканите и Европа, с още по-голяма сила мисля, че звучи това, че България трябва да поддържа, изказвам мое мнение, това радио, за да може действително всичко онова, което се взима като решение в България и предстоящия политически форум, който ще е в България, да достигне до максимално много българи. Смятам за неуместно да бъдат взети такива решения.
В заключение ще кажа, че този дебат, според мен, е закъснял и тук трябва да бъдат дадени отговори, и то точни и конкретни отговори.
Що се отнася до СЕМ, мисля, че СЕМ са изпълнявали задълженията си акуратно. Не претендирам, че познавам добре какви са възможностите те да санкционират или по някакъв начин да окажат нужния натиск върху шефа на радиото, но мисля, че неговата програма, когато беше избиран, тъй като много участвах в дебати, тъй като ние нямаме право да се бъркаме в избора, но имаме право да изслушваме различните Ваши тези и Вашите управленски бъдещи планове, нямам спомен да беше споменато като Ваша визия закриването. Защото, ако имаше такова, аз със сигурност, и тук старите присъстващи членове на Комисията от Политическа партия ГЕРБ, бихме взели отношение.
Завършвам, за да не стана многословен, но господин Велев, дължите ни много отговори и аз бих искал да бъдат конкретни, за да можем тук, днес, да не развиваме, а просто да имаме някаква позиция. Апелирам към това да се подходи отговорно, национално и мисля, че знакът на министър Захариева е достатъчно силен, тъй като всички тук присъстващи искаме да запазим българите, българщината, независимо къде се намират по света. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Гърневски, ще Ви чуем с господин Велев заедно. (Реплики.)
Добре, госпожо Владимирова.
Господин Гърневски, една секунда – дамата все пак! Мерси.
Заповядайте. (Реплики.)
Благодаря, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: (Народният представител Спас Гърневски говори на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: София Владимирова, заповядайте.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Взимам думата преди генералния директор, тъй като вероятно той ще отговаря доста по-дълго. Въпросите на госпожа Георгиева и госпожа Кръстева идентични: “Защо СЕМ не прави нищо“? Напротив, СЕМ води този дебат, който се води тук, именно, защото колегите имат различни позиции и ние не сме получили нужната информация. (Реплики.) Колегите от СЕМ, да. Някои други колеги вероятно към взимането на решения на СЕМ едва ли имат отношение.
В този смисъл има предложения от отнемане на цялостната лицензия до отказ от това изменение, което е поискал генералният директор, приемане на изменението на лицензията, така че този дебат се води вътре между петимата членове на СЕМ, подпомогнати от администрацията.
Госпожо Янева?
СПАСКА ЯНЕВА: До искане на оставка.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: До искане на оставката на Генералния директор. (Ръкопляскания.)
Както каза и госпожа Кръстева, казусът е такъв, че бързането би могло по-скоро да попречи, отколкото да помогне на ситуацията. Защо, след като от 2012 г. е тази реална ситуация, не са взети мерки назад във времето, е въпрос, на който ми е трудно да отговаря в момента.
Колеги, искате ли нещо да допълните?
МАРИЯ СТОЯНОВА: Бихме могли да допълним следното.
Първо, благодаря Ви, господин Председател, благодаря Ви, уважаеми народни и представители, за това, че започнахте този разговор, който ние се опитваме в Съвета за електронни медии да водим с ръководството на Националното радио в продължение на шест месеца. Мястото на този разговор е тук, в българското Народно събрание, където Вие – народните представители на нашата държава, гласувате бюджетите както на Българското национално радио, така и на институцията, в която ние имаме честта и удоволствието да работим.
Поставихме много съдържателни въпроси, които показват познания на материята. Позволявам си обаче само да уточним следното, за да не стават недоразумения: ние вече за „Радио България“, във формата, в която си го представят може би някои от Вас, а именно – пускаш копче, слушаш радио с музика и звук, не говорим от 2012 г. С езика на регулацията или с жаргона на регулацията, ние говорим, понеже става въпрос за лицензия, говорим за мъртва лицензия. Тя не се реализира. За нея се получават вероятно субсидии, това беше въпрос, който постави госпожа Йончева, както и госпожа Кръстева, това е въпрос, който не е в правомощията на Регулатора. Регулаторът се занимава със съдържание – офлайн, тоест линейно съдържание не се произвежда. Произвежда се съдържание онлайн, което е извън правомощията на Регулатора, което е извън Закона за радио и телевизия и, за което всъщност основно тук става дума. Права е госпожа Къдринова, като казва: „То не струва никакви пари“. Още веднъж обаче, темата за парите я оставяме, тя е отделна.
Действително, права е и госпожа Владимирова, като каза, че ситуацията де факто, по отношение на реакцията на Регулатора на предложението на генералния директор е такава, че ние дебатираме. Де юре обаче главният юрисконсулт на Съвета за електронни медии, ако има необходимост, може да даде повече разяснение. Съветът за електронни медии още месец април, в началото на май, мисля, де юре дава мълчалив отказ на искането на генералния директор за изменяне на лицензията.
Понеже тук много говорим за лицензията, аз съм я донесла, за да Ви я покажа, дами и господа. Едва ли някой от Вас е виждал какво представлява. Ето, това е. (Госпожа Стоянова показва документ.) Регистрационен акт, държавен документ, за контрола на който отговаря Съветът за електронни медии
Благодаря, госпожа Георгиева, за Вашия въпрос какво е направил Съветът за електронни медии. За този контролен акт, още веднъж – държавен документ, отговаря Съветът за електронни медии. Съветът за електронни медии е направил мониторинг, наблюдение, въпреки известните факти, за които всички тук ние сме наясно, а именно, че от 2012 г. не се произвежда програма, едномесечно наблюдение, което потвърждава, тоест документира известни иначе факти, а именно, че няма програма и тя не се произвежда.
Мониторингът завършва с препоръки на експертите на Съвета за електронни медии. Те са в две посоки. Едната е естествено да се изпрати писмо, такава е законовата процедура, до Българското национално радио, на което да бъде сведено до знание фактът, че лицензията не се изпълнява.
И втората препоръка е лицензията да се прекрати, именно защото – и тук се връщам в началото на своето изложение, защото тази лицензия, за щастие или за съжаление, е мъртва.
Генералният директор на Българското национално радио предложи на Съвета за електронни медии решение – тази лицензия съдържа, уважаеми дами и господа, 11 подлистника, той предложи 10 от тези 11 подлистника да отпаднат и да остане само един и това е подлистникът, който се отнася до програмата на турски език. Ето тук, с колегите вече започнахме да дебатираме по помежду си, тъй като генералният директор не ни представи концепция за това как може да изглежда една монолитна програма „Радио България“, защото за някои от нас, смея да твърдя за мнозинството, „Радио България“ на турски във варианта, в който предлага генералният директор, а именно един час турски – малко „Хоризонт“, втори част турски – малко „Хоризонт“, трети час турски – малко „Хоризонт“, за нас, като Регулатор по съдържанието, едва ли ще обслужи обществения интерес, едва ли ще намери своите слушатели и тогава отново ще се срещнем в тази зала, за да ни каже генералният директор, че никой не го слуша.
Тъй като целта на всички тук, съм убедена, е да се слуша това радио, това може да стане само и единствено с една концепция за слушаемостта. Оставам с доброто впечатление, че до генералния директор нашите дискусии са стигнали, защото тук присъстват хора от Българското национално радио – редакция „България“, когато обсъждахме Видинския предавател. Това са теми, които в никакъв случай няма да Ви отегчавам. Това са теми, които са вътрешни между Регулатора и доставчика на услуга, но там обсъждахме идеи, ние вече и с това се ангажирахме като регулатори, да мислим как може да се помогне на генералния директор в тази ситуация, в която той има една-единствена идея, а именно „Радио България“ на турски език. Та, тази идея е свързана с Видински предавател, на която биха могли да се разработят други езикови версии в контекста, в който мисли очевидно и Министерството на външните работи на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, ако ми разрешите и аз като член на тази Комисия, бих искал да кажа няколко думи, без да влизам в проблема дали да има „Радио България“ или не, това ще решат експерти, професионалисти, хора, които разбират от това. Разбира се, не бих искал такъв дебат.
Тъй като слушах доста изказвания на колеги, по-скоро реших да се изкажа по изказването на господин Гърневски.
Колеги, съгласен съм единствено с това, че радиото не провежда политика на радиото, когато е обществено радио, то провежда политика на българската държава. Разбира се, съгласен съм с това да се излъчва, може би, на планетарски език, но без да влизаме много да обслужваме само българските граждани и изселници зад граница, защото същите проблеми имахме и с културните ценности, които са доста по Европа. Не може да се превърнем на хора, които обслужват едни хора, като в Браила хъшовете, а едновременно говорим за популяризиране на националния ни дух, за националната ни политика, за националната ни култура. За нас е важно българската култура, не толкова да се говори за нея, да се произвежда култура, а да се говори за производителя на тази култура, защото културният продукт се произведа от някого. Културологът говори за култура, но говорят за този производител.
Много е важно Комисията, може би това е работа по-нататък да видим в Закона, до каква степен пропагандираме истината за националното ни достойнство и, разбира се, затова трябва да бъде, ако ще е отворено – към целия свят. Светът не ни познава, колеги! Ако ще обслужваме само шепа емигранти, които са заминали от България, това е трагично за хората, които плащаме данъци, събираме средства, финансираме тези предавания или културни центрове – хайде и това ще кажа, защото не искам да говоря за предаването и за радиото. Обслужваме едни хора, които – вместо да популяризираме националната си духовност, като носим кръста си тук, ние обслужваме едни хора, които спасиха себе си навън. Аз не гледам като лек егоизъм на това, без да изключва, разбира се, това да бъде политика, разбира се, да обслужваме и тях като граждани на планетата.
Именно затова казвам, че всичко, което трябва да правим в тази Комисия – трябва да отворим националната ни политика към света. Ние сме малко познати хора. Там е трагедията. По-скоро в тази Комисия трябва да видим дали законите са нови или много стари. Това е нашата работа като Комисия, защото законите за медиите, имам предвид и законите за култура, трябва да се променят. Ако един културолог говори за кръга приятели и ползва медийното пространство, това е една лъжа към света, от което светът не се интересува. Затова ние не сме популярни. Аз казах един ден на един френски голям журналист – Пикасо го знаем и в Кърджали, но никой не знае Владимир Димитров-Майстора от границата ни навън. Нашият проблем е този – чувството за малоценност, а не това, че сме талантливи хора. В това отношение – да. Бих беседвал и бих събирал тази Комисия от хора, на които наистина аз благодаря. Комисията е единствената, която не се популяризира на този етап. Тя е много приятна за работа, защото просто трябва да решим националните си приоритети. Това ще решава с разум, особено в областта на културата и медиите, това е важно за всички. Няма как да политизираме тази сфера.
Ще го кажа по един начин – не може от сутринта, медиите са крайна инстанция примерно, да осъждат някого, да линчуват някого. Прощавайте, ще го кажа честно – за едно кремче „Нивеа” ли, какво беше, съсипахме живота на една жена…
Прощавайте, трябва да намерим точно тук формулата, какво искаме от нашата нация като нация. Какво да направим с нея? Защо да платим данъци в тази нация?
Затова аз апелирам да вървим малко по-нататък. За мен са важни тези неща като гражданин, като човек, който искам да остана в тази държава и искам да имам някакво добро име. Често ние казвахме в Академията, когато следвахме, че който не може да рисува – критикува. Едно е да говорим за националната си ценностна система, друго е да я произвеждаме тази ценностна система.
Затова аз моля, нека, ако можем, аз ще дам думата на господин Велев, той има правото да каже, да вървим към края на това заседание, защото днес се получи един прекрасен дебат и може би така трябва да бъдат дебатите. Ние изправихме четири прекрасни дами срещу нас, сега ги поставяме и тях в трудна ситуация. Не е работа, днес няма да гласуваме, да взимаме решение по една проста причина – че единствено СЕМ е органът, който професионално ще седне и ще вземе решение – дали ще има такъв лиценз или няма да има. Аз не казвам дали трябва да има или не трябва да има, не влизам в този диалог. Нямам правото дори да го правя.
Но едно е сигурно, колеги, това е едно вълнение, което се породи сега и това вълнение ние трябва да го направим колкото се може повече достояние на обществото и то трябва да мине през един сериозен обществен дебат. Едва тогава, след едно професионално решение, след като чуем хората и обществото, тогава да седнем тук да го обсъдим и отново да влезем в Комисията по култура.
Смятам, че това е много важно. Аз лично ще кажа моето мнение последно, за да не Ви отегчавам. Да, за мен всичко, което може да изведе България в света, тя може, аз съм опитвал – тя вече е значима! В едни области България вече се познава. Дали да я направим много приятна и популярна, да я познават хората по света – аз съм за това, да отворим ветрилото да вървим, мен като човек, ако ме питат. Но дали правилно ще го правим това е наша работа, на нашата Комисия, която трябва да помисли какво качество и какво излъчване да има като послание към света.
Аз не бих искал тази държава, която има, мога да Ви изброя имена, изключителни гениални хора, колко хора от Вас... Аз мога да Ви кажа какви глупости слушам дори в културни предавания. Колко хора знаят, че тази година трима големи български творци получиха най-голямата награда на името на Оскар Кокошка в Австрия? Няма да чуете. Там се събират културолози, които плюят държавата, политика, култура.
Хора, трябва да вземем важни решения, да отворим държавата си, да я направим популярна, това ще бъде нашата човешка мисия и като хора отговорни, това е нашата работа.
Затова безкрайно много Ви благодаря за прекрасния дебат – пълноценен е, човешки, истински и така трябва да бъде. Ако искате да минаваме към края, да дадем думата на господин Велев.
РОЗИТА ЕЛЕНОВА, член на СЕМ: Господин Председател, уважаеми господа народни представители, гости! Моите уважения към всички Вас. Господин Рашидов, ще кажа две изречения от това, което казвате.
Много Ви моля, тъй като дебатът е крайно интересен, за нас в СЕМ е нашият живот, нашата работа, нашата мисия. Моля Ви направете едно леко разграничение между това: лицензията, във всички случаи режимът в СЕМ и законодателството е изключително облекчен на лицензионния режим. Лицензията върви към своя естествен ход. В 2012 г. е имало някаква промяна, така че това във всички случаи е посоката, която съвремието иска от нас. Тук обаче ние говорим за необходимост от цялостна визия, какво се случва с „Радио България“?
Затова, господин Рашидов, исках да продължа от Вас, ще ме извините нали? Фиксацията не е акцентът на лицензията. Коментарът тук е за цялостната визия, за цялостната посока, който мениджмънтът на общественото радио трябва да има.
Вие видяхте, моите уважения към министър Захариева, и от тази страна, и от тази, от различни политически партии се чуха идеи какво може да се случи. Мениджмънтът, освен изключителната строгост и изключителната отговорност, която има, трябва да има и криейтив. Тук имаме някаква липса на криейтив. На това искам да обърна внимание. СЕМ вече трети месец очаква визия, очаква мисия, очаква посока.
Вие също като законодатели знаете много от членовете в законите не са действащи. Добре, ако те не са действащи означава ли, че ние трябва да ги махнем?! Много неща понякога не са действащи. Най-лесното е да се премахне. Не, не бива да вървим по най-лесното. Благодаря Ви.
Има много проблеми в общественото радио, няма да ги коментирам, защото СЕМ е независим орган и моят разговор с генералния директор на националното радио не е на полето на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожа Снежана Тодорова.
СНЕЖАНА ТОДОРОВА, председател на Съюза на българските журналисти: Благодаря Ви много.
Започвам с думи на благодарност за това, че тук присъстваме на тази дискусия. Благодаря за конструктивния тон и за преобладаващото мнение, което съвпада с позицията на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти за запазване на „Радио България“. Нашата позиция е публикувана на сайта на СБЖ. Изпратена е до много институции. Ние реагирахме веднага след като получихме и тревожния сигнал от колегите журналисти от „Радио България“. Съвсем естествено е и, мисля, че никога не учудва това, че Съюзът на българските журналисти като организация на журналистите, преди всичко работи в интерес и в защита на интересите на колегите журналисти.
Но искам да кажа, че „Радио България“ е наистина изключително важно за нас и от гледна точка на националния интерес, на ролята и мястото, което е заемало и аз мисля, че ще заеме, сигурна съм в това. Убедена съм, че когато има желание, всичко става. С помощта на колегите и ръководството на Радиото, ще могат да намерят посоката, по която това Радио да продължи да съществува. Убедена съм, че по време на 82-рата годишнина от съществуването на Българското национално радио, „Радио България“ няма да бъде закрито.
И последно искам да кажа, че тук сме заедно с колегите, за да изпълним едно задължение от нашия Управителен съвет и от Вашите предшественици, господин Рашидов. Имахме среща с предишната Комисия по медии и култура. Бяхме говорили и бяхме поели ангажимент да разработим предложение за законодателни промени в българското законодателство, които да повишат защитата на българските журналисти. Защото, ако говорим и сме недоволни от състоянието, в което в момента е нашата професия, една от причините е, че колегите се чувстват недостатъчно защитени.
Така че с благодарност към Вас за това, че сме поканени днес, позволете ми в края на заседанието, заедно с колегите да Ви връчим нашите предложения. Надявам се на добрата воля и на разбирането, което ще проявите и ще ги разгледате на едно от следващите заседания. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Господин Велев, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, за мен беше удоволствие да изслушам тази дискусия. Тя повдига много съществени въпроси и е много хубаво, че се сещаме да ги дебатираме.
„Радио България“ имаше въпрос как се финансира? Имаше въпрос какво се е случило с милионите, които са били спестени? Вие мисля, че го зададохте – когато са спрени късите вълни. Тогава е намалена субсидията на Българското национално радио със седем милиона и тези седем милиона лева са предадени на Българската национална телевизия. И затова колегите тогава са взели решението за спирането на късите вълни, защото се е налагало преструктуриране на бюджета, за да може да се издържа националното радио – намаляване и редуциране на разходите.
Когато говорим за многопрограмност и за многоезикови програми трябва да си поставим въпроса – как се плащат тези езикови програми, защото трябва да бъдат финансирани? Ако приемем, че трябва да правим програми на много езици, ние трябва да имаме и материалното обезпечение.
Даде се пример с турското радио. Турското радио се издържа от държавата пряко и там поръчката е 35 езика и знаем по какви причини. По същия начин е Радио „Дойче веле“ и тем подобни радиа по света, които са точно за тази цел създадени – за да произвеждат предавания за чужбина.
По принцип бюджетът на Българското национално радио се определя от Министерството на финансите и след това се разбива в Управителния съвет на Българското национално радио. Имаме бюджет, който от тогава – от 2012 г. насам, не е пипан въобще в посока увеличение, а разходите постоянно нарастват. Бюджетната прогноза за следващата и за по-следващата година са абсолютно същите, каквито са за тази година. Тази година ние имаме нараснал разход с около един милион лева. Тоест, трябва да търсим начин да икономисваме, за да можем да влезем в бюджета си. Действително бюджетните ни данни и отчетът са добри, но тази година разходите ни са доста по-големи и тенденцията е на нарастване, с което искам да кажа, че ако ние водим разговор за разширяване, запазване на езиковите програми, първо, трябва да се погледне и, разбира се, аз трябва да направя много ясно разграничение – ние не закриваме, а преструктурираме. Въобще решение за закриване не е взето и няма такова решение. Това е намерение да бъде преструктурирано „Радио България“, затова смятам, че дебатът е навременен. Няма проблем да бъде дебатирано и да бъде говорено на тези теми, но ако ние искаме да правим повече програми и да стигат те по някакъв начин, то тогава това трябва да бъде и финансово обезпечено, защото всяко нещо струва пари. След като имаме нараснали разходи с около един милион лева, ние нямаме тази възможност.
Тук има много въпроси, на които мога да отговоря. Не знам дали ще успея. Ще започна с арабския, защо се е наложило закриването – защото беше останал един човек. Трудно се намира човек. Един-единствен човек, който трябваше да излезе отпуска, нямаше с кого да го заменим и по тази причина решихме, че е по-добре да бъде закрита арабската секция. (Реплики, смях.)
Не е аргумент, но там нямаше изслушване.
Арабската редакция се закрива за втори път, припомня ми Райна Константинова. (Реплики.)
Нека да не водим този спор, защото това е много вътрешен спор, кухненски спор. Няма какво да занимаваме Народното събрание с кухненските си спорове. Кухненските спорове можем да си ги водим в сградата на Радиото.
За да завърша, ние сме в процес на обсъждане и, разбира се, че ще представим концепция на уважаемия Съвет за електронни медии за това как ще се развива „Радио България“ от тук нататък. Съвсем нормално е това.
Все пак искам да отбележа, както каза и госпожа Стоянова преди малко, което подлежи на регулация е Радиото, което е част от Закона за радио и телевизия. Онова, което е в момента „Радио България“, така нареченото, и тези редакции, това е интернет пространството. Интернет пространството не подлежи на регулация на този етап, не подлежи на регулация по Закона за радио и телевизия и не подлежи на лицензиране. Затова това е един дебат, който ние можем да водим съвсем спокойно и тук, и с други организации, и ако стигнем до общо решение и държавата е готова да ни подпомогне финансово да направим и да издържаме подобни програми, то тогава с най-голямо удоволствие. Това е въпрос действително на държавна политика, вие сте прави, но е въпрос и на обезпечение, на финансови възможности. Защото скачаш според тоягата – колкото имаш, толкова правиш. Едно време така са закрити късите вълни, Ви казах. В момента да, може да се помисли, разбира се, за преструктуриране на програми – кои програми да се вкарат на средновълновия предавател. Така или иначе това е възможно. Да, съгласен съм, разбира се. Но той е единственият предавател, който стига по-далеч от България. Другите са УКВ предавателите, които стигат в радиус около 50, 80 до 100 км около страната ни. С УКВ е покрито нагоре към Букурещ, с УКВ е покрито докъм Ниш с УКВ е покрито докъм Солун и малко по надолу. В Турция също е покрито някъде Одрин и малко след Одрин на практика.
Това са неща, които, разбира се, подлежат на обсъждане и ние си ги обсъждаме. Ние ги обсъждаме и в Обществения съвет на Радиото. Имаме представители на патриотични организации в Обществения съвет, където водим този дебат, повярвайте ми. Въпросът за преструктурирането на „Радио България“ е важен от съдържателната гледна точка – какво имаме като съдържание и какво съдържание и какво послание искаме да пратим до хората навън. Защото, ако ние пращаме послание като не даваме информация за това, което интересува хората, няма смисъл да го правим. Ние трябва да намерим какво ги интересува. Стартирали сме проучване с част от общностите навън, да видим какво точно искат да получат от нас. И аз го казах в началото, те търсят образователни програми, особено тези по-старите общности, където хората второ, трето поколение са там и са позабравили българския. Те няма къде да участ български език. Ние имаме такива програми и ще им ги предоставим. Няма как да ги излъчваме оттук, но могат те да си ги излъчват там на техните честоти или в тяхното интернет пространство.
Освен това, другото нещо, което държа да кажа, ние както сме в процес на преструктуриране на „Радио България“, така сме и в процес на преструктуриране въобще на интернет сайта ни, за да бъде по-високо в Гугъл, тоест по-напред да излиза в Гугъл и да може да бъде повече посещаем. Това са технологични неща, с които също не искам да Ви занимавам.
И за да завърша, кое налагаше – ето това налагаше, защото трябва да се преструктурира бюджетът. Разбира се, ние сме отворени като ръководство на Радиото и сме готови да чуем и чуваме мнения, и ще продължим. Вчера имахме в една от комисиите, както знаете, днес сме тук в тази Комисия. Готови сме на всякакви обсъждания, приемаме и предложения. Всичко което е, добрите намерения, трябва да бъдат и подплатени със съответните финансови средства, господин Гърневски. Вие добре го знаете, нали? Прекрасно.
Миналата година с господин Рашидов защитавахме бюджет и не получихме нито една стотинка увеличение. Ако ние тази година имаме гаранции, че ще получим някакво увеличение, можем да разширяваме. Но, за да разширяваш, трябва да имаш някакво увеличение. Трябва да имаш съответните финансови средства.
Благодаря Ви за този откровен дебат. За съжаление, не можах да включа колегите си тук. До мен е госпожа Райна Константинова, която е била години наред директор на „Радио България“, повече от 10 години, мисля. И освен това госпожа Райна Константинова беше 10 години директор на Radio Departments the EBU. EBU е Европейската организация за радио и телевизия. Тя може да Ви каже каква е тенденцията и какво всъщност е смисълът и формите, по които се търси да се развиват предаванията въобще на чужди езици на обществените радиа.
Вие казвате да, държавният интерес, но ние все пак сме обществено радио, не държавно и не сме политиката нито на Външно министерство, нито пряко на правителството. Ние служим на обществения интерес. Ако общественият интерес налага да има такива предавания и ние се обединим около това – да.
Но нека да й дадем думата за малко, ако желаете и ако има възможност, господин Рашидов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не, нямам нищо против, достатъчно да не сте уморени вече и отегчени, защото наистина дебата е добър. Хубаво е, нека хората да си кажат.
Заповядайте, колежке.
РАЙНА КОНСТАНТИНОВА: Ужасно сте уморени, да, давам си сметка. Искам да кажа само няколко думи като председател на Обществения съвет на БНР, а не в битността си на предишни длъжности, и за дебата, който имахме там. Около два часа много сериозен дебат.
Както съобщи генералният директор, аз съм била шест години директор на „Радио България“ в едни много трудни времена. И всички аргументи за запазването, за обогатяването, за разширяването, за грижата към хората, които работят там, са ми много добре познати, но това беше преди 17 години. За 17 години технологичната реалност, в която живеем, е съвършено различна.
Първо, не искам да се споменава думата „закриване“, защото съм сигурна, че предстои дебат, в който да се види как най ефикасно, от гледна точка на Радиото – защото това е радио, и от гледна точка на финансирането му и мениджмънта му, „Радио България“ да продължи да извършва своята дейност. Това първо.
Общественият съвет смята, че трябва да се благодари на тези хора, които работят там и да се каже едно похвално слово за усилията, които те полагат, защото те имат мисията, че са различни журналисти – пишат на езици. За съжаление, от пет години, това което Мария Стоянова каза, говорим за мозъчна смърт на една лицензия – това е документ, вече такова радио няма. Ако се прецени, че тази лицензия ще се отмени, това ще отвори вратата към обсъждане на преструктурирането и новите развития.
Освен това, говорим за „Радио България“ и с право се тревожим и аз искам да Ви кажа, че съм последният човек, който иска да закрива „Радио България“, след като 1990 – 1998 г. заедно с колегите сме се борили за оставането на „Радио България“, вътре има неща, които плачат за поправяне. Не забравяйте, че Радиото в момента е на 16 платформи. Шестнадесет! Не забравяйте, че има „Христо Ботев“ и „Хоризонт“. Учудвам се, че никой, говорейки за култура, не се е загрижил защо „Христо Ботев“ има една честота на слушаемост в София… (Реплики.) Не, това е просто…( Реплики.)
Давам си сметка, че Вие сте уморени и аз не мога да…(Реплики.)
Искам само да кажа, че Общественият съвет подкрепи това преструктуриране и редуциране, именно защото въпросът е съдържателен, едно и също съдържание на всички платформи, само че преведено – не виждам за каква специфичност може да се говори. Когато се правеха интервюта, когато се правеха репортажи, когато беше много богато съдържанието, това беше „Радио България“. (Шум, реплики, въпроси от залата.)
Нека да видим големите неща – къде са хората? Къде са хората? Те не са уволнени. (Шум и реплики.) Аз нямам политика, госпожо, и не съм член на ръководството. (Шум и реплики.)При предишното ръководство са напуснали 45 човека. (Шум и реплики.)
Мога ли да довърша само с едно изречение?
Общественият съвет държеше много на социалния пакет и на щадящата грижа да се намери на всички хора подходяща работа в Радиото. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, влизате в дебат, който тук няма да може да се реши. Ще го превърнем в нещо друго…
Господин Иванов и госпожа Нона Йотова искат думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да се обърна към господин Велев.
Господин Велев, тук беше зададен многократно въпросът за Вашата концепция – три месеца Ви чакат от СЕМ, да представите такава концепция. Три месеца Вие не я представяте. Говорите за бюджет. Бюджетът, предполагам всички присъстващи тук, знаете че в момента се работи. Вие говорите за повишаване на бюджета. Питам аз: три месеца Ви чакате да дадете концепция? Бюджетът, мога да кажа, че в 60% вече е готов. Как очаквате Вие да получите средства за нещо, което Вие самите не може да произведете, да го предадете на СЕМ?
Второ, обръщам се към Вас, и искам от тук, господин Председател, да се даде, тъй като този разговор, който водим, все пак трябва да има и някакви изводи, хайде да не казвам решения, но тук да кажат кога ще излязат с въпросната концепция, за да имаме някаква ползотворност на времето, което прекарахме.
Второ, искам да се обърна към Вас и към преждеговорившите. Говорите, че Вие сте председател на Обществения съвет. Когато говорим за Обществен съвет, то в един Обществен съвет няма никога единомислие или по-точно има каузи, по които се обединяват. Тук присъстват Ваши колеги, които, както Вие казахте, не представляват Обществения съвет.
Така че аз предлагам, господин Председател, тук да чуем тази концепция – кога, някаква хипотетична дата, кога ще бъде изработена? Това е несериозно. Три месеца да чака СЕМ – ние се събираме тук и отново ми говорите за концепции и за реформи. Ама, кажете кога, как във времето някога ще се случи! По същия начин бюджетът, когато дойде, аз Ви гарантирам, че този път бюджетът действително – понеже казахте, че не е повдигнат въпросът, ето тук, уважаемите членове на СЕМ, говорихме по тази тема, включително за предавателите, за …. (Реплики.)
Да, да, имахме срещи. (Реплики.) Ето, тук ми помагат. Да казвате, че нашата Комисия не се е занимавала, защото, действително този път, с компетенцията на СЕМ, бюджетът ще бъде доста внимателно разгледан. И как да кажа, всички говорят за пари, но в крайна сметка трябва да се говори за качество на продукцията.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Да попитам господин Велев: кога ще подпишете договор с Музикаутор и докога ще позволявате България да бъде официален пират?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, предлагам процедурно да приключваме този дебат и това заседание.
Много ясно казахме – онова, което, разбира се, винаги е необходимо, е да има по-висок бюджет. Аз, като министър, добре разбирам, че това е необходимо, касае, разбира се, по-високия бюджет и качеството на предаванията, и качеството на хората, които ще работят там.
Лично моето мнение е, че България трябва да бъде опозната, да бъде популярна, а за това, колкото се може едно ветрило по широко, това е още по-полезно. По-важно е не колко предавания ще има, а какъв ще е пълнежът и качеството на едни предавания, които биха могли да донесат дивиденти на българската държава.
Смятам, че е добре. Има още време да се водят дебати. Възникнал е един спор, този спор може да бъде решен. Усещам по думите на господин Велев, че ако в един дебат разумът надделява и по-правилното, което Вие ще приемете като професионалисти, ще бъде възможно, имате на спокойствие, професионално със СЕМ, да седнете с този професионален орган, да дебатирате това нещо.
Да, разбира се, като ми поставите въпроса – ние, като представители на Народното събрание, да гоним по-висок бюджет и то аргументирани, както каза господин Иванов, като дойдете с ясна конструкция, с ясна концепция, тогава много по-лесно става да се обединим и да кажем: да, има нужда да се борим да се вдигне бюджета.
Така ли е, господин Иванов?
Мисля, че това е пътят на правилното.
Смятам, че е хубаво да имате едно по-ясно становище по въпроса, отново да седнем на тази маса всички заедно и да се обединим около една обща правилна кауза. Аз съм по скоро податлив да приема предложението на председателя на Съюза на българските журналисти да седнем като Съвет, да помислим – има доста законови положения както в авторското право…
Правилно каза госпожа Нона Йотова и правилно поставя тези въпроси, защото те ще възникнат във времето, да помислим как да подобрим Закона за авторските права, за меценатство имаме закони, имаме много закони – поправки за културно наследство, имаме работа. Но никак не е лошо, ако са остарели някои неща в медиите, всички да се обединим с всички професионалисти и да обсъдим какво бихме могли да направим, едно, за свободата на българските медии, за времето, в което българските медии – защото времето се променя. Ние не можем с един закон да изкараме 100 години, това е ясно на всички. И въз основа на всичко това, с изискванията на нашето време, да седнем професионално и експертно, да се обединим всички и да направим съответните поправки, иначе все ще си говорим за свобода на медии, все ще си говорим за накърнени човешки права, все ще си говорим каква е ролята. Вместо да говорим за това, да седнем и да поработим!
Много Ви благодаря.
Госпожа Велислава Кръстева – не мога да й откажа.
(Шум, реплики, смях в залата.)
Господин Гърневски, аз…. (Народният представител Спас Гърневски говори встрани от микрофоните на председателя на Комисията.)
СПАС ГЪРНЕВСКИ: (Народният представител Спас Гърневски говори на изключени микрофони.)
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател, благодаря колеги за търпението, опитвайки се да бъда максимално кратка, господин Велев.
Първо, да напомня, че издръжката, както Вие я наричате, на Българското национално радио е неразделна част от Закона за държавния бюджет. Тя идва от държавата, тоест тя идва от данъкоплатците, тоест от всички нас, и с нашето любезно съдействие се гласува тук.
Второ, безспорно е необходима реформа, но реформата трябва да бъде предшествана от широк обществен дебат, след което от законовите промени, така, както каза и нашият Председател току-що.
И в тази връзка, отправяйки към Вас призив или, както се изразиха колегите от СЕМ, молба, преустановете освобождаването от квалифицирани и опитни кадри от Българското национално радио, които така или иначе са включени в бюджета на Българското национално радио за финансовата 2017 г., който, по мое мнение, съвсем не е малък – но това е тема на друга голяма дискусия, докато не получите необходимата санкция от СЕМ.
И още една молба, дами от СЕМ – много моля, намесете се именно в тази посока, защото докато всички се наумуваме и намъдруваме, се разграждат структури, които – убедена съм и мисля, че всички споделяме това мнение, са необходими на България. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, предлагам да закрием тази част от заседанието, тъй като имаме още малко да продължим.
Много Ви благодарим. Да сте живи и здрави! Прекрасен дебат. Аз мисля, че това е пътят – пътят е да се дебатира и ще стигнем до някакво решение. Надявам се, ще го направим интелигентно. Благодаря Ви.
Колеги, имаме точка „Разни“. Искам да съм изряден към дневния ред.
Имате ли въпроси? Няма.

Да сте живи и здрави! Много Ви благодаря! Хубав ден! До следващия път.

(Закрито в 16,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов