След Брекзит - медийни компании напускат Острова и поглеждат към България

- Госпожо Стоянова, защо е важен ресорът на новия български еврокомисар по отношение на медиите?

- Отдавна вече не говорим за медиите без в мислите си да сме в интернет. Дори пред добрия и стар телевизионен екран сядаме с поне още два екрана в ръцете си - на смартфона и таблета, чрез които ползваме предимствата онлайн. Рядко мислим обаче за дигитални рискове. За потребителите те са свързани най-вече със сигурността на данните. За утвърдените медии и професионалните журналисти големите предизвикателства се изразяват в девалвация на труда заради псевдо-новини и дори цели фалшиви сайтове, а както и кражба на интелектуален продукт чрез безнаказано копиране и размножаване.

Това са само два от аспектите, в които трябва се задълбочи новият европейски дигитален еврокомисар и те засягат всички в ЕС. Тези въпроси - сигурността на личните данни, качественото медийно съдържание и защита на интелектуалната собственост - са детайлно разработени в три европейски директиви, промените по две от които се гласуват в момента - за аудиовизуалните медийни услуги и за авторските права. Дигиталният еврокомисар трябва да довърши успешно започнатите реформи в споменатите области.

- В ресора на Мария Габриел попада и борбата с фалшивите новини. На ниво Европейска комисия какви действия можем да очакваме в тази посока?

- Погледнато не само в европейски, но и в световен мащаб, бизнесът с фалшивите новини процъфтява. Повлияване на изборна кампания, например, струва 400 000 долара. Наполовина излиза, ако се цели онлайн-провокацията на протести. Дискредитирането на журналист стига до 55 000 долара. Тези цифри е обобщила фирма за сигурност (Trend Micro), като са сравнени предложения от Русия, Китай и англоезичния свят в Darknet - в пространството на интернет, където всеки остава анонимен.

Развиването на слуховете в теми, създаването на несигурност, изваждането на истински цитати от контекста - това вече е бизнес, от който се изкарват пари.

От 2015 в ЕК работи екип от 11 души, който следи съзнателното разпространение на фалшиви новини, т.нар. EU-Stratcom. За 20-те месеца на своето съществуване те са открили и проучили 3200 псевдо-информации. Сред най-абсурдните, но и най-лесните за опровергаване, са фалшиви новини от чешки социални медии, например че канцлерът на Федералната република е финансирала с пари на германския данъкоплатец посещения на бежанци при чешки проститутки. В края на март в Словакия пък гръмва, че Ангела Маркел е оповестила условията за своето оттегляне.

Целта на всички псевдо информации е дискредитиране на отделни фигури, отслабване на доверието в цели институции. Екипът на ЕК работи със стотици хиляди доброволци в различни държави, които проучват и разкриват стратегии и източници зад фалшивите новини. През миналата година и с поглед към изборите във Франция, Холандия и Германия Европейският парламент настоя работата на групата да бъде подсилена. Страните-членки на ЕС обаче отказаха да предоставят повече средства и ресурси. Новият еврокомисар би могъл да постави темата отново и то високо в европейския дневен ред.

- Какви промени очаквате в медийната среда заради Брекзит - у нас и в чужбина?

- В Обединеното кралство има много телевизионни компании от трети страни -извън ЕС, които са предпочели там да получат регистрация за доставянето на медийни услуги на територията на цяла Европа. 2000 такива фирми са изправени пред опасността да останат без легални европейски разрешителни, след излизането от страната от общността. Няма да повярвате, но само преди две седмици получих писмо от британска фирма, която от името на такива компании се интересува за възможностите за регистрация в България. Това може да бъде шанс медийния ни пазар, но със сигурност ще представлява голямо предизвикателство за надзора, а и за законодателя в нашата страна.