СБЖ: Не се спазват журналистическите права в условията на COVID-19

Във връзка с поредица от притеснителни „изчезвания” от ефир на журналисти от „Нова телевизия” и БНТ, както и по повод словесен инцидент с репортерка от БНР, председателят на УС на СБЖ изразява тревогата на СБЖ доколко гарантирани са и доколко се спазват журналистическите права в условията на извънредното положение заради пандемията от Covid-19.

Поредица от притеснителни събития около журналисти от няколко медии в последните дни отново засилват тревогата на СБЖ доколко гарантирани са и доколко се спазват журналистическите права в условията на извънредното положение заради пандемията от Covid-19, пише в позицията.

Виждаме и повдигнати обвинения на лица от други професии за разгласени от тях данни и мнения, което поражда силно безпокойство за свободата на словото.

Свидетели сме и на неприемливия призив, отправен в ефира на БНТ от депутата Йордан Цонев „да се лишим за известно време и от свобода на словото, да замълчим.” СБЖ категорично осъжда и се противопоставя на тази тенденция.

Именно кризата с коронавируса и внесените промени в Кодекса на труда с приемането на Закона за извънредното положение са използвани за „поставянето в престой” с откритата перспектива и за освобождаване от работа на известните имена от „Нова телевизия” Мирослава Иванова, Галя Щърбева, Мария Йотова, Станимира Иванова, Живко Константинов.

Подобна ситуация се разиграва и в БНТ, където също виждаме различни форми на сваляне от ефир, напускане, отстраняване, дори закриване на цели предавания - както стана миналата година с популярното ток-шоу на Искра Ангелова „Нощни птици”, получило, впрочем, една от годишните награди на СБЖ за 2019 г..

Поредният случай сега е с водещите на предаването „Култура.БГ” Александра Гюзелева и Димитър Стоянович, както и с продуцентите на същото предаване Весела Петрова и Николай Колев. Всички те са поставени във висящо положение, след като и за единствена водеща, и за единствена продуцентка е определена друга колежка.

Учудваща е реакцията на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, който се „аргументира” така пред запитала го за мотивите му медия: „В културата няма нужда от толкова много водещи, защото култура няма”. Той също се позовава на извънредните мерки: „Докато мерките са в сила, ще има един водещ в „Култура.БГ”.

Като добавим към това и неподновения договор на друг авторитетен колега - водещия на „Бизнес. БГ” в БНТ Марио Гаврилов - картината с отношението към журналистите в обществената телевизия става повече от притеснителна.

Следващият случай от последните дни се раззграва с колежката от структурираното към БНР Радио Благоевград Елеонора Тахова, получила през 2017 г. наградата на СБЖ за млад журналист.

В края на пореден импровизиран брифинг на премиера Бойко Борисов пред група журналисти, отразяващи инспекцията му на тунел „Железница”, камерите хващат подхвърлена неуважителна думичка от обърналата се назад Елеонора. Много медии, а и ръководството на БНР интерпретират думата като насочена към премиера. Докато самата журналистка, подложена на порицания от ръководство си, уверява, че е имала предвид бутал я откъм гърба оператор по време на брифинга. Но поднася и извиненията си към премиера, ако е създала погрешно впечатление.

Следва дълго открито писмо от генералния директор на БНР Андон Балтаков. Той сякаш приема версията на журналистката, но въпреки това цитира изавление на нейната пряка ръководителка, от което става ясно, че все пак репортерката ще бъде наказана, за „да успее да извлече поука и докаже пред слушателите ни своя безупречен до инцидента професионализъм”.

Освен това Андон Балтаков обявява, че всички служители на БНР ще трябва да преминат през „курс по етика и управление на поведението в кризисни ситуации”.

СБЖ няма намерение да мълчи и ще продължи да алармира за всяко тревожно за демокрацията явление и официалните институции, и общественото мнение, и гражданското общество у нас. А също - и Международната федерация на журналистите, и Европейската федерация на журналистите, в които членуваме като Съюз. Както и висшите европейски институции, пред които вече настояхме да включат и медиите, журналистите и свободата на словото във възстановителните планове за Европа след коронавируса, завършва позицията.

Вчера Асоциацията на европейските журналисти – България също изрази тревогата си от свалянето на знакови журналисти от ефир.

"АЕЖ е наясно с икономическите предизвикателства, пред които са изправени медиите в настоящата ситуация, но категорично се противопоставя на възможността тя да се използва за чистки на журналисти, които изпълняват професионално задълженията си, но са се превърнали в неудобни за властта или за ръководството на медията", заявиха от АЕЖ и призоваха извънредната ситуация да не се използва за чистка на журналисти.