Общинар съди благоевградска журналистка заради редакционен коментар

"Зеленият" общинар от Благоевград и "Партия на зелените" Андон Тодоров съди журналистката Мариета Димитрова заради неин редакционен коментар. За случая разказват от Асоциацията на Европейски журналисти, в която Димитрова е член.

Срещу Димитрова е е заведен частичен иск за 5000 лв. от цялостен за 50 000 лв. от водача на групата на „Партия на зелените” в Благоевград Андон Тодоров, за „тревоги и страдания”, причинени му от коментарния текст на Димитрова от 28 ноември 2017 г. „По-полека, опозиционери! Надигате глас, за да си вдигнете цената, а утре ще ви няма”.

В своя коментар журналистката, която е и главен редактор на изданието Blagoevgrad-News, подлага на критика работата на различни политически групи в местния парламент, без да се ограничава до Партията на зелените. Конкретно Тодоров съди Димитрова за коментара й за неговата „привързаност” към кмета на Благоевград Атанас Камбитов, изразяваща се в системна подкрепа за предложенията на кмета в рамките на Общинския съвет. Друго оспорвано от Тодоров твърдение се отнася до ангажираността му с фирми, развиващи активна строителна дейност на територията на община Благоевград, включително и по националната програма за саниране.

АЕЖ-България потърси мнението на Андон Тодоров. Той заяви, че се чувства обиден от тези твърдения, които според него не са верни и желае да защити името си по съдебен път. Тодоров призна, че не е поискал право на отговор от изданието след публикуването на материала. Той смята, че Димитрова е трябвало да го потърси, преди да публикува текста си. Партийният лидер смята, че той и формацията му са обект на медийна атака, след като оттеглят подкрепата си за кмета Атанас Камбитов. Въпреки че неверни според Тодоров материали се появяват и в други медии, засега той е завел иск единствено срещу Димитрова.

От своя страна, Димитрова обясни, че не е потърсила Тодоров, тъй като цитираният текст е в жанра коментар, а не разследване.

“Той е публикуван в рубриката „Анализи“ и там изказвам мнението си за голям брой общински съветници, като не съм търсила мнението на нито един от тях. Работих с документи и всички твърдения се базират на регистри и решения на Общинския съвет”, посочи Димитрова.

Тя твърди, че е атакувана от Тодоров, тъй като наскоро се застъпила за своя колежка, която е била обект на грозни обиди в мейл, разпространен от лидера на Партията на зелените в Благоевград. След като Димитрова защитила колежката си и изразила мнение, че Тодоров трябва да понесе отговорност за писмото, което е написал, той завел иска за този по-стар материал, предхождащ случая с два месеца. “Бе необходимо някой да каже публично, че журналистиката е в опасност, когато политици си позволяват да действат срещу журналисти по подобен начин. Моят апел към колегите в региона бе да се обединим срещу това обидно и заплашително писмо, защото утре на мястото на тази колежка, може да се окаже всеки един от нас. И ето че това се сбъдна и аз бързо се оказах на нейно място”, посочи журналистката.

АЕЖ-България подчертава, че изразяването на критични мнения и позиции е в основата на коментарния жанр в журналистиката. Преследването на журналисти заради изказани от тях мнения е посегателство върху правото на свободно изразяване, регламентирано в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, чл. 39 от върховния закон в Република България – Конституцията, както и в богатата съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Съда на ЕС.

"Следим казуса с тревога, тъй като той не е прецедент за съдебно дело срещу Димитрова, свързано с работата й на журналист. През 2015 г. лично кметът на Благоевград Атанас Камбитов заведе дело за клевета срещу нашата колежка за неимуществени щети на стойност 100 000 лв, като впоследствие искът бе оттеглен.", пишат от АЕЖ. 

В своето традиционно проучване на състоянието на свободата на словото в България, публикувано през 2017 г., АЕЖ-България отчете влошаване на медийната среда и засилване на политическия натиск върху професията. Регистрирани бяха разнообразни форми на натиск върху журналистическата работа, като на преден план излязоха разпространението на клевети, посочено от над 41% от 200-те респонденти, изнудването (35.9 %) и съдебното преследване (29.3%).

АЕЖ-България призовава засегнатите от медийни публикации първо да поискат право на отговор, регламентирано в Етичния кодекс на българските медии. Важно е да не се засилва допълнително усещането за неблагоприятна среда, в което работят повечето журналисти. Съдебното преследване и страхът от имуществени санкции може да доведе до налагане на автоцензура и до отлив на професионалисти от професията.