Нели Огнянова: Трудно в България се говори за хората с голямо влияние в медиите (видео)
Трудно в България се говори за хората с голямо влияние в медиите. Иска се винаги всеки факт да се доказва. Същевременно работата с факти е изключително трудна в ситуация на медиен монопол.
Тази теза изложи специалистът по медийно право проф. Нели Огнянова в онлайн лекция и дискусия на тема медиен плурализъм по инициатива на гражданската платформа Move BG.
Като "брилянтен пример" за отражението на този проблем у нас проф. Огнянова посочи казусът в "Дойче веле", възникнал заради възражения на КТБ по повод коментари на автори на медията. Европейската конвенция за правата на човека защитава говорещия в ситуация на труден достъп до данни, нужни за разследванията на журналистите, припомни специалистът.
Според изискванията на британския медиен регулатор Ofcom не бива да се допуска голямо влияние на един човек над медийния пазар, добави тя.
"Ние имаме поне два отчетливи примера в това отношение. Първият е от времето на либерализацията на пазара, началото на търговските медии. Тогава стана ясно, че те ще се финансират от реклама. Тогава стана и ясно, че ако едно лице има голямо влияние в рекламата и медиите, то ще може да продава продукт на аудиторията и аудитория на рекламодателите. Това е привилегировано положение на пазара, затова правото в много държави регулира връзката между рекламен и медиен пазар" (визира се казусът с рекламния бос Красимир Гергов и вече явната му собственост в bTV - б.р.), каза Огнянова.
Втори пример тя даде с прехода към цифровизацията. "Стана ясно, че тогава могат да се пренаредят участниците в пазара, някой да получи повече честоти и да има контрол върху бъдещите цифрови платформи. Можем да дискутираме дали у нас е допуснато едно лице (или група) да оперира на пазара на печатни издания, да има контрол върху интернет сайтове, да има и електронни медии и т.н. И така да има влияние върху общественото мнение и политическия дневен ред", коментира проф. Огнянова визирайки медийната империя на Делян Пеевски.
Според НСИ в България има 357 вестника, 114 телевизии и 87 радиостанции. Достатъчно ли е за плурализъм? Отговорът ми е не. Не винаги многообразие означава плурализъм. Вероятно сте чували тезата, че ако имаме интернет, имаме плурализъм. Моята теза е, че разбира се, интернатът е важен, но плурализмът е нещо повече, каза проф. Огнянова.
Плурализмът може да е вътрешен (представяне на различни гледни точки в рамките на едно предаване/текст) и външен (медийната картина като цяло). В момента в ЕС се полагат усилия за изработване на методика за определяне на степента на плурализма, а мнението на специалистите е, че политиката срещу медийните монополи трябва да отчита ежегодно както икономическата концентрация, така и степента на плурализъм на даден пазар.
В тази връзка е създадена и т.нар. Европейска гражданска инициатива за медиен плурализъм, която в момента набира онлайн петиция на адрес mediainitiative.eu, която има за цел, събирайки 1 милиона последователи, да повлияе на Еврокомисията да изработи норми в защита от медийните монополи. Платформата Move BG също се присъедини към инициативата и призова всички желаещи да се включат в набирането на гласове от България. За участва страната ни в Mediainitiative, са нужни едва 13 500 подписали петицията.
Като следваща стъпка за подобрение на медийната среда у нас експертът посочи създаване на ново медийно законодателство в хармония в европейските тенденции, което да има широка гражданска подкрепа ида е гласувано от власт с високо обществено одобрение.