Изстрели в Москва: предупрежденията на Анна Политковская

В подкаста на OFFNews разговаряме с журналистката Даниела Горчева за предупрежденията на убитата на тази дата Анна Политковская - една от жертвите на "неизвестни" убийци по политически причини в Путинова Русия.

Журналистка Анна Политковская бе убита с четири куршума пред дома си в Москва на 7 октомври 2006 г. 7 октомври е и рожденият ден на руския президент Владимир Путин. Политковская вече беше минала през безброй заплахи и едно отравяне, а традицията на КГБ/ФСБ и сродните служби да поднасят кървави за диктаторските рождени дни е добре документирана.

Предупрежденията на Анна Политковская се сбъднаха. Както и тези на Литвиненко, Митрохин, Немцов и Навални. Трима от споменатите вече също са убити. "Русия на Путин" някога беше само заглавие на книга с наблюдения и прогнози от Политковската, а сега е термин с негативно значение. Русия отново се сталинизира. Страната се върна открито към съветското си минало. Опозиционерите или дори просто критиците или загинаха, или избягаха в чужбина. Сега Русия е във война, заплашва света, дружи с диктатури и в нейните предели единствено е възможно да възхваляваш властта. Дори мълчанието се приема за враждебен акт.

Българската журналистка Даниела Горчева влага голяма част от професионалните си усилия в популяризиране на спасяването на българските евреи през Втората световна война, но не е безразлична и към темата за убиваните критици, дисиденти и опозиционери в комунистическа и посткомунистическа Източна Европа. "Интересува ме историческата истина", са собствените ѝ думи. Тя намира пряка връзка между начините на разправа с българския автор Георги Марков (фатално отровен навръх рождения ден на Тодор Живков със сачма, разработена в СССР), нефаталните отравяния на Политковская и Навални, показния разстрел на Борис Немцов и по-късно - на убийството на самата Политковская и с темите, по които тези хора говореха и пишеха.

Русия не се е променила. В съветската си версия тя е формирала културата на политическото, наказателно, демонстративно убийство включително и в българската ДС, а във вече постсъветския период "новата" ФСБ наследява всички навици (и ръководните кадри) на КГБ, така че след Елциновия период на частично затопляне на отношенията със западния свят Русия се връща към истинското си лице: диктатурата.

Журналистите и опозиционерите биват убивани, когато заговорят за основния проблем на Русия: управлението на КГБ/ФСБ. Ако в България темата за лустрацията на бившите ченгета е удобно заметена под килима, то в Русия за тази тема наказват. А властта на ФСБ води до повторното затваряне на страната, до нови войни, до политически убийства, жестокости в Абхазия, Южна Осетия, Чечня, на различни точки в Африка, Сирия... а ето че и в Украйна. Взривовете на оръжейни складове в Чехия и България от последните години също попадат в този ред.

За да оцелеят, руските опозиционери и критици на режима трябва или да се преквалифицират в шутове на президентската пропаганда, или да емигрират.

Анна Политковская беше автор на книгите "Мръсна война: един руски репортер в Чечения" (2003) и "Русия на Путин" (2004). Посмъртно излезе и нейният "Руски дневник" (2007). Естествено, обкръжението на Путин се преструваше, че тя или не съществува, или е някакъв чуждестранен агент. Тези квалификации са особено опасни на фона на сега обсъждания български законопроект за чуждестранните агенти, внесен в Народното събрание от очевидно проруска партия.