Изборите на директори на БНТ и БНР донесоха голямо разочарование: обществото има по-високи изисквания

Изборите за генерални директори на обществените медии - БНТ и БНР - донесоха голямо разочарование за много хора, обществото има много по-високи изисквания към ръководствата на обществените медии, коментира медийният експерт проф. Нели Огнянова в интервю за БНР, в което участва и председателят в оставка на Обществения съвет на БНР Райна Константинова.

Новите генерални директори, избрани от СЕМ, са Емил Кошлуков (БНТ) и Светослав Костов (БНР).

"Аз смятам, че в някакъв смисъл, разбира се, поотделно трябва да обсъждаме двата избора, изборите донесоха голямо разочарование за много хора. Смятам, че обществото има по-високи изисквания към ръководствата на обществените медии и смятам, че е изключително важно хората, които се избират, да не предизвикват никакви съмнения поради политическа, партийна, бизнес и т.н. кариера, както и поради начина, по който те вече са минали през медийната картина в България. Струва ми се, че в това отношение регулаторът не взе предвид всички факти, когато направи своя избор" - каза проф. Огнянова.

Тя обясни защо смята, че хората са разочаровани:

"Разочарование, защото независимостта на обществените медии е свързана и с независимостта на финансирането, но и независимост на ръководствата на БНР и БНТ. Във връзка с проведените конкурси, по причина, която може да се обсъжда, не всички евентуални силни кандидати се явиха на тези конкурси. Интересно е, че и в двата конкурса има разпадане на гласовете, с които бяха избрани кандидатите - три на два - и едни и същи хора от СЕМ подкрепиха кандидатите победители и в двата конкурса. Това налага да се обсъди дали регулаторният орган не действа политически, а дали един орган действа политически зависи от това колко добре той може да аргументира своето решение. Така че ако се вгледаме в обстоятелствата, в това колко добре регулаторът аргументира своите решения, смятам, че имаме основания за разочарование.

В БНТ за генерален директор беше избран господин Емил Кошлуков, за когото има общоизвестни факти. Знае се, че той е бил председател на предизборен щаб на партия, след това е бил ръководител на партия, след това от тази политическа кариера минава в медийна кариера, но периодът, в който е бил в търговските медии, е силно свързан с една телевизия, която работи, по общо мнение, като политическа машина точно в периода, през който господин Кошлуков е бил там, той е заемал високи длъжности, бил е в борда на ТВ7, той е бил в борда на компанията, която е била собственик. За кратък период е бил изпълнителен директор. Той е бил продуцент - участвал е в едно търговско дружество, което продуцира телевизионен проект, който прераства в партия. И ако продължим нататък да се вглеждаме във фактите, ще видим, че по документи, които са представени за конкурса, господин Кошлуков е бил и програмен директор на една откровено партийна телевизия, многократно санкционирана за това, и телевизионната, медийната кариера приключва с известен период работа в БНТ, който отново получава противоречива оценка.

Струва ми се, че целият този комплекс от факти би трябвало да бъде обсъден. Специално пуснах видеото, за да чуя мотивите на тримата членове от регулатора, които подкрепят избора на господин Кошлуков и не чух обсъждане на тези факти. При това мисля, че това не са някакви логически операции върху факти, това наистина са факти - за тях може да се прочете в биографията на новоизбрания директор.

На тази база ми се струва изключително трудно да имаме очакване, че БНТ ще остане или ще се превърне в оазис на независимост, безпристрастност и качествена журналистика, който тя е призвана да бъде, за който получава обществен ресурс".

Защо изборът на генералния директор на обществената медия е толкова важен е въпрос, на който отговора си даде Райна Константинова. Според нея той трябва да може да устоява на политическия натиск и интереси, да се справя с финансовите проблеми, да може да отглежда и задържа кадрите, да бъде "някаква странна комбинация между визионер и черноработник".

"Този човек ще получава политически натиск, ще получава икономически натиск, но той трябва да е силен, да има авторитета да каже: "Вашият натиск спира в моя кабинет! Журналистите долу нищо няма да научат". Защото ако се обади човек от управляващата партия или от правителството и каже: "Махнете този човек" или "Не ми харесва този водещ", или "Свалете тази тема!" - това е цензура и те не си го позволяват, предполагам. Но ако генералният директор каже: "Водещият може ли две-три седмици да го няма" или "Свалете тази тема" - това се казва редакционна политика, а не цензура. И тогава журналистите много бързо научават кое минава и кое - не, а тогава се явява кое? Автоцензурата - голям бич. Най-големият проблем. За това е важно кой е този човек."

Константинова бе категорична, че проблемът е в конституирането на регулационния орган, т. нар. СЕМ, който, по думите ѝ, е политизиран орган. Двама от петимата му членове са президентска квота и трима са от парламента.

"В Германия имате 14 души, където освен медийни експерти има представители на граждански организации, организации за защита правата на детето, религиозни групи, синдикати бизнес. Къде са медийните експерти, къде е колегията в този СЕМ? Къде са безспорните морални и обществени авторитети. Как хората да повярват на този избор? Не могат. Членовете на СЕМ са представители на политическата воля."

Константинова е категорична, че трябва да бъдат привлечени медийни експерти в Съвета, защото "не могат да се избират генерални директори на такива тежки медийни машини от хора, които ще се запознават тепърва с нещата и които са зависими от избора на политическо тяло".

Защо, въпреки че България е демократична държава и членка на ЕС, ситуацията с медиите у нас е толкова тревожна е въпрос, на чийто отговор се спря проф. Огнянова:

"Когато България влезе в ЕС, ние имахме надежда, че това е зона на ценности и стандарти. Смяташе се, че ако един модел, приложен във Франция и работещ във Франция води до независимост на регулатора, то тогава България - държава от ЕС - ще приложи аналогичен модел и ще стигнем до институция, която е по подобен начин независима. Това не се случи. Не се случи с обществените медии, с медийния регулатор, с другите регулатори, със съдебната система, където също има изискване за независимост. Защо? Очевидно обществото трябва да пожелае независимост на изброените институции. Докато няма граждански контрол, каквото и да запише законът, има начин и най-добрият начин да доведе до имитация на ценности и стандарти. Не трябва да допускаме това да се случи".