Гуидо Баумхауер: Най-добрият отговор срещу пропагандата е правенето на добра журналистика
Гуидо Баумхауер е един от водещите експерти в областта на развитието на медиите. С годините си натрупан опит в журналистиката и медиите в момента той заема поста на управляващ директор по дистрибуцията, маркетинга и технологиите в "Дойче веле", като преди това е главен редактор на сайта на "Дойче веле", превръщайки го в мултимедийна онлайн платформа, достъпна на над 30 езика.
Гуидо Баумхауер е член на Глобалния съвет за бъдещето на журналистиката към Световния икономически форум, а от 90-те години насам е бил многократно лектор на различни конференции, семинари и колежи за развитието на медиите. Той взе участие като лектор и на провеждащия се в София на 19 и 20 април Webit.Festival.
- Факт е, че с навлизането на новите технологии медиите и комуникацията като цяло се променят. В какви аспекти на медийния бизнес промените са най-големи?
- Новите технологии променят начина, по който медийният бизнес работи. Основна тенденция е, че разнообразието от съдържание продължава да расте. Това в ширина и дълбочина - включително всичко от уебвидео и блогове до новинарски предавания и филми - гарантира, че дори специфичните нишови аудитории ще намерят това, което търсят. За медийни компании като "Дойче веле" това означава, че трябва да продължаваме да следим от какво се интересува нашата ключова аудитория, за да се уверим, че получават съдържанието, което искат.
Що се отнася до новините, значителна промяна през последните 5-10 години е включването на UGC (User-generated content - съдържание, генерирано от потребителите - бел. ред.), по-специално аудио и видео, заснето от хора на улицата по време на големи събития. Заедно с помощта на платформи като Periscope и "Фейсбук" предаването на видео на живо е във възход. Смартфоните са навсякъде. И когато хората, които притежават смартфон, са свидетели на голямо събитие, те могат да го споделят с приятелите си и с нас. "Дойче веле" играе ролята на доверен водач, осигуряващ проверка, анализ и бекграунд. Вижте Арабската пролет и Революцията на чадърите. Тези две истории не биха имали това влияние без кадрите на протестиращите.
- От години се говори за "смъртта" на печатните медии, но все още много хора купуват хартиени издания. Ще се стигне ли в крайна сметка до изчезване на хартиения вестник, или скоро няма да видим подобно нещо?
- Същото се говори и за линейната телевизия поне от десетилетие. Но хората по света продължават да я гледат. Същото се е говорело за радиото през 50-те, но въпреки популярността на подкастите то все още е живо.
Това е просто още един пример как "Един размер пасва за всичко" вече не пасва. Днешният медиен пейзаж прави възможно за всеки потребител да консумира съдържание - независимо дали ще са новини, или развлекателни програми - когато поиска, където поиска и както поиска. За някои това е четенето на вестник в парка, за други - гледането на влогъри на таблета по пътя за вкъщи.
- Наскоро "Фейсбук" представи новата си опция Instant Articles, която позволява четенето на новини директно от нюзфийда. До какви резултати може да доведе това според вас? Може ли да се стигне до обезличаване на медиите, или напротив, ще стимулира създаването на повече уникално съдържание?
- Настрана от Instant Articles, броят на хората и организациите, които създават съдържание, продължава да расте. Тепърва ще се доказва дали Instant Articles ще елиминира конкуренцията. За утвърдените медии това е и предизвикателство, и шанс. Но нека не забравяме, има много други начини да персонализираш медийното си изживяване, които нямат нищо общо с "Фейсбук".
- Има ли опасност социалните медии да "изядат" традиционните медии?
- Накратко: не. Винаги ще има вродена нужда от надеждни и безпристрастни източници на новини и медийно съдържание като "Дойче веле". Ние приемаме за свой дълг да бъдем дом за надеждните новини, на които можеш да се довериш. Искаме да гарантираме на читателите и потребителите си, че ще получат балансиран поглед върху настоящите събития и основните световни проблеми - защото хората имат нужда от място, към което да се обърнат за достоверна информация. И докато много социални медии са съсредоточени най-вече да създадат нещо, което да придобие вирусен ефект, ние искаме да разкажем цялата история.
- В света на социалните медии, където всеки може да публикува и се срещат множество различни и дори противоречащи си версии на една и съща ситуация, можем ли да говорим за истина? Или вече истината като чисто понятие не съществува?
- Както се казва в старата поговорка, "Истината е в очите на гледащия". Аз мисля, че най-добрият начин да си изградиш информирано мнение е да вземеш различни перспективи под внимание - блогъри, социални медии, традиционни медии или нещо друго. И ние знаем, че целевата ни аудитория мисли по същия начин. Също така работата на журналиста е да допринесе за осигуряване на дълбочина по проблемите, а това отива далеч отвъд кратките видеа или заглавия в "Туитър".
"Дойче веле" се е утвърдила като надежден и безпристрастен източник на информация. Хората могат да ни се доверяват, когато стане въпрос за новините от деня. Също така обаче ние вярваме, че има място за още и различни гласове в медийния пейзаж, което е и причина нашата Академия "Дойче веле" да помага на медийни организации по целия свят да развиват умения и ноу-хау, за да успеят.
- В "Дойче веле" има редица материали, посветени на темата с хибридната война, онлайн троловете и пропагандата. Кои са основните теми, които се атакуват с пропагандни статии?
- Въпреки че съществуват множество примери за зависими медии по света, развитието на подчинена медийна среда в Русия засяга лично. Новините на "Дойче веле" и по-специално редакционните анализи заемат ясна позиция да показват наяве примерите за пропаганда в руския медиен пейзаж, като същевременно отразяват обективно събитията от региона. "Дойче веле" насърчава останалите независими медии в Русия, като също така продуцира новинарски програми на руски език, които директно дават различна перспектива върху проблеми, засягащите аудиторията. Най-добрият отговор срещу пропагандата е правенето и разпространяването на солидна и обективна журналистика всеки ден.
- Как можем да разпознаваме пропагандата в медиите?
- В днешно време пропагандата и дезинформацията имат по-фин подход. Всяка форма на медийни текстове, които дискредитират критиките срещу властта и демонизират опозицията, трябва да бъде разглеждани като пропаганда. Може да бъде очевидно в случаи, когато конкретна част от новината е неглижирана и е заменена с благоприятно отразяване. Може да бъде и не толкова явно – медиен текст, опакован като новина, но при по-внимателен поглед се вижда, че защитава една от страните или носи "официалната" позиция на властта.
- "Дойче веле" е единствената голяма международна медия, която все още има българска редакция. Как бихте коментирали ситуацията с медиите тук? Кои са основните проблеми, които поставят България на 106-о място в класацията за свобода на словото?
- Подобно на много други страни, финансирането на медиите в България идва до голяма степен от големи компании, близки до правителството, или директно от държавни организации и институции. Това прави редакциите уязвими на политическо влияние от тези, които контролират рекламните бюджети. Общо взето мисля, че ако се даде повече фокус на демократичната рамка и политическата стабилност, ще се създадат условия да си спечелят повече свобода на мненията. Към момента изглежда, че на българите се дава медийно разнообразие, но само ако са готови да вложат време да разгледат различни медии, за да си създадат пълна картина.
- Какво е бъдещето пред медия като "Дойче веле", която защитава европейската култура и либералните, демократични ценности, в това ново лице на Европа?
- Заедно с това да бъде представител на Германия в международния медиен пейзаж, "Дойче веле" има много специфична роля на носител на свободата, демокрацията и човешките права. Тази роля е станала по-важна от всякога, тъй като настоящата ситуация в Европа призовава тези ценности да бъдат приложени на практика. Разрешаването на проблемите на Европа в бъдеще ще изисква това, което "Дойче веле" прави - а именно насърчаване на диалога, разбирателството между културите и прозрачната информацията.