ЕС за пръв път ще има общ медиен закон - и той ще обхваща всички медии

ЕС за пръв път ще въведе общо медийно законодателство с единни правила за всички видове медии - електронни, печатни, онлайн, платформи, комуникационни агенции и др. То е под формата на регламент, наречен Европейски законодателен акт за свободата на медиите (European Media Freedom Act). Целта е политическа и финансова независимост на медиите.

Много от мерки и препоръките в регламента звучат твърде общо, не е ясно как ще бъдат прилагани и ще има ли санкции за неизпълнението им. Неясно на този етап и е доколко новият регламент ще надгради вече съществуващото под различни форми медийно законодателство у нас и дали ще даде по-висок ефект. Тези мнения изказаха експерти по време на кръгла маса за новото медийно законодателство, организирана от сп. Enterprise и българското представителство на ЕК.

Проектът е на ниво съгласуване и изчакване на становища от държавите членки. След това ще влезе за обсъждане в комисията по култура на Европейския парламент. Законодателният акт за свободата на медиите ще е под формата на регламент, което значи, че ще може да се прилага веднага изцяло и директно, без да е нужна промяна в местното законодателство. Българското становище в момента се подготвя от Министерството на културата.

Целите - независимост и защита

Политическата и финансовата независимост на медиите са двата основни стълба в регламента. Той цели да защити правото на редакционна независимост, като елиминира политическата намеса, забрани възможностите за проследяване на журналисти, да гарантира защитата им при отказ да разкрият източниците си, да осигури прозрачност на финансирането, вкл. с публични средства. 

"За пръв се облича в закон независимостта на медиите", подчертава във видеообръщение зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова.

Не е министерство на истината

Един от основните моменти е, че правителството и други държавни органи няма да имат право за натиск над медии. Журналистите, от своя страна, ще могат да съдят властите, ако нарушат закона. Властите освен това няма да могат да правят арести и претърсвания на журналисти, които не разкриват своите източници. Службите няма да могат да ползват шпионски софтуер спрямо журналисти освен при разследване на много тежки престъпления и след решения от съдия, подчерта Никола Миладинов от представителството на ЕК у нас, който представи рамката на регламента. Предвижда се и открита недискриминационна процедура за избор на шефове и управителни съвети на обществените медии с адекватно дълъг мандат. Планирани са и стрес-тестове за медиен плурализъм като мярка срещу корпоративния натиск.

"Това не е министерство на истината", пошегува се Миладинов.

Акцент се поставя върху прозрачната държавна реклама, като се споменава, че ще има общи изисквания за разпределяне на тези разходи. Предвидено е тази информация да се публикува публично. 

Агенциите за измерване на зрителски рейтинги и аудитории трябва да представят актуални данни за методологията си, предвижда регламентът.

Задължение на медиите е да публикуват информация за собствениците си и данни за контакт.

Онлайн съдържание

Медиите имат огромен потенциал за приходи от платформите. Регламентът, от своя страна, включва гаранции срещу премахване на медийно съдържание от тях. Всички жалби по такива казуси ще следва да се разглеждат с приоритет, подчерта Никола Миладинов.

Ролята на медийните регулатори расте

Проектът предвижда създаване на нов обединен европейски медиен регулатор - Европейски съвет за медийни услуги, правоприемник на ERGA. В същото време обхватът на националните регулатори (у нас това е Съветът за електронни медии - СЕМ, б.а.) ще се разшири. В европейския регулатор всяка държава ще има по един представител и по един глас, а решенията ще се вземат с мнозинство от 2/3. Съветът ще има експертни и консултативни функции. ЕК също ще има представител, но без право на глас.

Според журналиста и евродепутат Елена Йончева законопроектът среща широка подкрепа в Европейския парламент. Тя изрази опасения, че проектът поставя твърде общи гаранции. Йончева подчерта, че след приемане на регламента журналистите ще могат да защитават своите права и директно пред Съда на ЕС в Люксембург.

"В медиите трябва да има всички гледни точки, но стъпващи на факти - коментира тя по повод фалшивите новини. - Това просто трябва да спре."

Специалистът по медийно право проф. Нели Огнянова също смята, че в регламента има доста общи формулировки. Времето в него е фактор, затова не идва под формата на директива (за която е нужна промяна и в националните законодателства, б.а.)", подчерта тя. Според нея сред неяснотите е каква ще е ролята на ЕК в новия регулатор, както и как законът ще надгради съществуващото местно законодателство - например за обявяването на медийните собственици.

Адв. Жулиета Мандаджиева припомни, че дни дни влиза в сила и регламентът за цифровите платформи, където има тенденция за регулиране на услугите. В момента платформите не носят отговорност за редакционното съдържание, а в същото време имат огромна мощ при формиране на обществено мнение, обобщи тя. Новост е, че платформите ще разпространяват приоритетно медии, които са декларирали, че спазват стандартите, поясни адв. Мандаджиева. Въвежда се и забрана за таргетиране на политическа реклама въз основа на чувствителни данни 9като сексуална ориентация).