Държавата променя модела на финансиране на БНТ и БНР

Народното събрание възложи на Министерския съвет да състави пла за развитието на медийната среда у нас в срок до 31 март 2020 г. Планът трябва да съдържа и визия за нов модел на финансиране на обществените медии (БНТ, БНР и евентуално БТА), за да се гарантира тяхната финансова и редакционна независимост.

Решението бе прието със 120 гласа "за" след дебат по питането на Антон Кутев (БСП) към министъра на културата Боил Банов относно политиките за гарантиране на свободата на словото в България. Като мярка в тази посока Банов цитира решението на премиера за разпространение на печатни издания през "Български пощи" и решението на парламента от вчера до 31 март правителството да внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждането му в съответствие със Закона за публичните финанси и правилата на държавните помощи. Първата мярка има за цел да премахне монопола при разпространението на вестници, а втората - да отвори врата за нов модел на финансиране на обществените медии.

В момента обществените медии БТА, БНР и БНТ се финансират основно чрез държавна субсидия, която всяко година се гласува от парламента в закона за държавния бюджет, както и от своите приходи от реклама. Медиите обаче считат, че размерът на субсидията е недостатъчен, а освен това е инструмент за контрол от страна на управляващите. 

По отношение на частните медии, Банов заяви, че всякакви допълнителни регулации са извън контекста на демократичните процеси на развитието на държавата.

Тома Биков (ГЕРБ) отбеляза, че проблемът не е само български, и посочи трансформацията на медиите в световен мащаб. Всяка частна медия на първо място цели да спечели пари и оттам нататък да защити и своите интереси. Така ние ставаме свидетели на един плурализм, който обаче не се осъществява в една медия, която дава всички гледни точки, а се осъществява през различни медии, които внушават своята гледна точка, коментира той. Плурализмът съществува обаче в обществените медии, там, където държавата участва, където обществото със своите пари участва, смята Биков, цитиран от БТА. Затова според него най-важното е да се запазят обществените медии.

Йордан Цонев (ДПС) отбеляза, че парламентът вече е приел закон за осветляване на собствеността на медиите и закон за офшорните компании, в който има забрана да притежават медии. По отношение на частните медии извън тези регулации, всяка друга регулация е с единия крак регулация, с другия - ограничаване на свободата, посочи той. "Основният проблем според мен е, че България не заслужава 111-то място, което дължим на Сорос организациите и на подопечната им "Репортери без граници", коментира Цонев. По думите му темата за монопола в разпространението и въобще притежанието на медии е "чиста дъвка". Според Цонев първото условие да има свобода на словото е да има колкото се може по-малко регулация, второ - да има прозрачност - "who is who", да е ясно финансирането и какви са зависимостите от него, и петото условие е как се управляват обществените медии.

Обществената функция на частните медии трябва да бъде стимулирана, включително финансово, с всички правила, които изброихте, и прозрачност, коментира в отговор Антон Кутев ("БСП за България").

Според Юлиан Ангелов ("Обединени патриоти") България сигурно е номер едно по всички класации по свобода на словото, защото всеки може да каже каквото си иска, всеки може да направи медия, каквато си иска. Проблемът е обективността на медиите, дали изпълняват поръчки или не, посочи той. По думите му не е тайна, че немалка част от такива международни организации, които правят класации, са финансирани от кръгове, които поддържат определени идеологии. Според него темата трябва да бъде как да се спрат фалшивите новини и тенденции за налагане на такива идеологии.

Крум Зарков от левицата го репликира, че свободата на словото не е всеки да каже каквото си иска, а да се създадат условия професионалистите да отразяват обективната истина. Според него единственият начин да се преборят фалшивите новини е с авторитета на изданията и на журналистите.

Депутатът от "Атака" - в момента независим - Павел Шопов обърна внимание на актуален случай с народен представител, задал неуместен въпрос на репортерка. Всички гледахте на телефона си този случай и много се подхилквахте, обърна се той към колегите си в залата. Шопов обаче отбеляза, че вместо да се потърси отговорност на този депутат, ръководството на НС отнема акредитацията на тази репортерка и телевизия "Алфа" е лишена от правото си да отразява случващото се в парламента.