Да интервюираш Башар Асад

Журналистът от Франс прес (AFP) Сами Кетц описа в блога на агенцията какво е да интервюираш лидер от ранга на сирийския президент Башар ал-Асад. Публикуваме целия текст:

От две години се опитваме да интервюираме сирийския президент Башар ал-Асад без никакъв успех, пише журналистът. Не е лесно за една медия да достигне до президента на страна, в която се води гражданска война, когото западните сили и неговите опоненти са обвинили във военни престъпления.

И изведнъж, на 14 януари, вторник, от персонала на президента ми се обадиха в Бейрут. Мъжът ме помоли да дойда в Дамаск на следващия ден, за да се срещна с ръководителя на отдела за медии и комуникации на президента. Очевидно нещо е подготвено.

Разговарям с ръководителя на комуникационния отдел и тя ми казва, че Асад ще даде само едно интервю в навечерието на Вторите мирни преговори в Женева, планирани за следващата седмица между представители на режима и на опозицията в изгнание.

Разговаряме малко за формата на интервюто и тя ми казва, че Асад предпочита директни въпроси. Това ще бъде ексклузивно интервю за AFP.

Оставам в сирийската столица до срещата ни, планирана за неделя, 19 януари. Репортерът Рана Мусауи от отдела в Бейрут и фотографът Йосиф Еид ще се присъединят към мен по време на интервюто. В деня преди интервюто Рана и аз организираме въпросите си и ги подреждаме по важност. Интервюто трябва да продължи 20 минути, но планираме в случай, че имаме повече време.

През нощта преди големия ден едва успяваме да поспим. Нервите и на трима ни са обтегнати при мисълта, че само след няколко часа ще разговаряме с един от най-противоречивите мъже на света, главно действащо лице в криза, толкова тежка, че успя да породи напрежение между някогашните противници от времето на Студената война Русия и САЩ.

Сутринта една кола от президентството идва да ни вземе от хотела. Пътуваме до президентския дворец, познат като Двореца на народа, който се намира на хълм, издигащ се над Дамаск. Влизаме и преминаваме през детектор за метал, но освен това няма истински мерки за сигурност, които да се забелязват веднага в огромния комплекс.

Водят ни в стая с министъра на културата Лубана Мушауех. Тя е професор по лингвистика и говори перфектен френски – нейна задача е да превежда въпросите ми, докато Рана ще задава нейните директно на арабски. Докато чакаме президента, ние обсъждаме археологията и опазването на историческите обекти.

Най-накрая пристига Асад. Той идва да се запознае с нас и изглежда непретенциозно, с усмивка на устните си. Дори изглежда малко срамежлив. Той се здрависва с нас и ние се представяме. Той ме пита дали, заради името ми Сами, съм ливанец като Рана и Йосиф. След това любезно ни казва: „Вижте, задавайте ми директни въпроси и аз ще ви отговарям по същия начин“.

Всичко в стаята изглежда епично – високи украсени тавани, дамаскинска дърворезба, големи прозорци. „Знаете ли, аз не живея и не работя тук. Това е прекалено огромно. Предпочитам офиса си и градската си къща, по-удобна е“, казва президентът.

Изглежда по-скоро като главен мениджър

Физически 48-годишният Асад има малко общо с автократите, свързвани със Средния Изток, като Саддам Хюсеин в Ирак или Моамар Кадафи в Либия. И двамата имат груби черти и изглеждат малко брутални. Не е така с Асад. Бившият студент по офталмология, поел властта през 2000 г. след смъртта на баща сиХафез ал-Асад, носи елегантен тъмен костюм и синя вратовръзка и риза. Той изглежда по-скоро като главен мениджър, достатъчно приятен и може би малко крехък.

Неговите служители говорят с него така, както биха говорили с всеки държавен глава. Не виждам никакъв страх в очите им.

Асад ни казва, че е давал други интервюта, когато САЩ заплаши да започне въздушни удари срещу Сирия, след като беше обвинен в преминаването на „червената линия“ за използване на химически оръжия срещу цивилни. „След това изчезнах от медийното пространство за три месеца. Чрез вас се завръщам в публичното пространство“.

След това отиваме в библиотеката, където камерата вече е настроена. От президентството първоначално поискаха интервюто да е писмено, но впоследствие директорът по комуникациите се съгласи да зададем първите три въпроса пред камера при условие, че Асад разполага предварително с тях и че техни служители ще заснемат интервюто. За останалите въпроси, които ще зададем без камерата да работи, няма ограничения. Асад отговаря на всичките.

Уговорката е интервюто да трае 20 минути, но продължава 45 въпреки престорените възражения на директора на пресслужбата. В края на срещата ни Асад казва "Довиждане" и се отправя към кабинета си, където го чакат посетители.

По време на цялото интервю говори учтиво, но твърдо. Моли за директни въпроси и точно така постъпихме. Питаме го за действията на армията му, за бомбардировките над цивилни. Отговаря без да показва следи от раздразнение.

Ала позицията му не се е променила от началото на кризата: сирийската армия не е извършила престъпления, бунтът не е бил революция, подстрекатели са чужди държави - противници на режима, казва той.

"Тази битка не е... както я описва западната пропаганда - народно въстание срещу един потиснически режим и революция, зовяща за демокрация и свобода", заявява той. "Една народна революция не трае три години само за да се провали. Освен това, една революция на народа не може да има дневен ред от чужбина."

След това питаме как се е променил личният му живот от началото на войната. Говори за децата си (две момчета и едно момиче) и за пръв път в интервюто като че ли се открехва.

"Не е лесно да обясниш на деца тези неща, но те присъстват постоянно в ежедневието на всяко семейство, включително в моето", казва Асад.

Обикновено, когато Асад се среща с журналисти, всички снимки се правят от хора от свитата му. Но след дълга дискусия шефът на пресслужбата позволява на нашия фотограф да заснеме 10 кадъра, от които можем да публикуваме само пет, след като бъдат подбрани от президентството. Това е голямо изключение. След интервюто екипът на Асад ще публикува техни снимки, направени от протоколния фотограф.

Дворецът записва интервюто и ни осигурява писмен превод на арабски, английски и френски. Изчитаме го внимателно: нищо не е отрязано.