БНТ ще излъчи 'А сега накъде?' в памет на Рангел Вълчанов

БНТ ще излъчи любимия на няколко поколения българи филм "А сега накъде?" на режисьора Рангел Вълчанов в неделя, 21 октомври, от 14:50. Поводът е 90-тата годишнина от рождението на големия режисьор, която се навърши на 12 октомври.

Премиерата на лентата е на днешната дата (17 октомври) точно преди 30 години.

Скоро след представянето му, филмът печели четири награди: специалната награда (Варна, 1988), наградата на критиката (Варна, 1988), наградата на УНИАТЕК (Карлови Вари, Чехословакия, 1988) и наградата на СИДАЛК (Карлови Вари, Чехословакия, 1988). Сценарият на „А сега на къде?“ е дело на Рангел Вълчанов и Георги Данаилов, музиката е на Кирил Дончев, а оператор е Радослав Спасов.

Кинокритиците определят филма „А сега накъде?“, появил се в навечерието на 1898 година, като учебник по народопсихология. Той разказва за 26-ма кандидат-студенти на изпит по актьорско майсторство, готови на всичко, за да постигнат мечтата си. Постепенно това малко общество е въвлечено от правилата на невидимата комисия в различни колизии, а играта на актьорите се превръща в метафора за смисъла на победата и поражението, изкуството и живота.

В лентата участие записват едни от най-популярните актьори от съвременното кино и театър, които по това време все още са студенти: Георги Стайков, Михаил Билалов, Ани Вълчанова, Николай Ишков, Теодор Елмазов, покойният вече Чочо Попйорданов, Николай Урумов и много други. 20 години след премиерата на „А сега накъде?“, героите се събират и във втория филм „А днес накъде?“, дело на същия творчески екип.

Рангел Вълчанов започва работа по продължението на „А сега накъде?“ през 2006 г., като заглавието остава последно във филмографията му. В творческата му биография са вписани 17 роли в киното, 12 сценария и 33 български филма, на които е режисьор. Сред тях: „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“, „Лице под маска“ и „Шанс“, „Следователят и гората“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „За къде пътувате?“. Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. За работата си е удостоен с орден „Стара планина“ (1999), получава наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство (2006), отличен е с орден „Св. св. Кирил и Методий“ и с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2008). Година преди кончината му, на 30 септември 2013 г., е избран за действителен член на Българската академия на науките.