OffNews.bg

Автоцензурата в медиите се повишава, външен натиск идва най-често от политиците

Автоцензурата в медиите се повишава, а външен натиск идва най-често от политиците, показват резултатите от петото проучване за свободата на словото в страната, направено от АЕЖ-България с финансовата подкрепа на Посолството на Кралство Нидерландия в България.

В изследването, проведено в периода 3 май-10 юни 2022 г., са участвали 204 журналисти. То е национално, но непредставително. Методът е онлайн анкета. Автор на изследването е д-р Илия Вълков

Резултатите показват ниска редакционна мобилност - откроява се съсредоточаване на журналистите в столицата и големите градове. В същото време има спад на кореспондентите. Според АЕЖ това лишава хората в различните региони от качествена журналистика. Повечето от журналистите посочват, че са работили на повече от три места, което е индикатор за нестабилната и несигурна трудова среда.

63,7% от журналистите съобщават, че са били свидетели на упражняване на натиск върху колеги заради работата им. Същевременно продължава да е висок процентът на мненията, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда.

Има и сериозен ръст на автоцензурата. За първи път се наблюдава и тенденцията вътрешният натиск в медиите да изпреварва външния натиск. Цензурата в медиите достига 69,6%, а външният натиск е 66,2%. Друга форма на ограничаване на свободата на словото е автоцензурата - 25,5%. В сравнение с миналата година се наблюдава намаляване на тежестта на „външния натиск“ като форма на ограничение върху свободата на словото. От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5 на сто в провежданите от АЕЖ-България анкети.  В предходно проучване „външният натиск“ събираше най-много отговори (76,7%) в сравнение с „вътрешния“ (65,8%) и „самоцензурирането“ (20,8%).

Най-честият източник на външен натиск са политическите лица (72,5%), следвани от държавните институции (47,5%) и икономическите субекти (52%) . На четвърто място се нареждат рекламодателите (48%) , а след тях са криминалните лица и групировки (16,7%).

Формите на външен натиск са най-различни, като най-честата използвана е разпространяването на клевети срещу журналисти и медии. 35,8% от участвалите в изследването журналисти съобщават за тази практика. На следващо място е онлайн тормозът с обиди и заплахи в социалните мрежи и форумите на медиите. Наблюдава се и административен натиск - например с чести данъчни и други проверки от институциите. На следващо място са съдебното преследване, физическите заплахи и изнудването.

Според изследването всеки 10-и журналист познава професионалист, който е бил заплашван с дело, а всеки втори - човек, който е осъждан. Заради това всеки четвърти журналист е усетил т.нар. "смразяващ ефект", изразяващ се със засилване на автоцензурата.

В изследването са анализирани и ефектите от пандемията и извънредното положение. Един от десетима участници в анкетата заявява, че пандемията силно е ограничила свободата на словото. Почти същият процент респонденти споделят, че са започнали да се автоцензурират. Близо 37% отговарят, че има ограничения по темата, но това не се е отразило на работата им. Около 29 на сто от респондентите са посочили, че COVID-19 по никакъв начин не се е отразил на свободата им на мнение.

В проучването са проследени и ефектите от войната. Половината от отговорилите заявяват, че заради войната се е засилила редакционната отговорност за проверка на източниците и даването на контекст. 19,6% твърдят, че се е засилил редакционния контрол, а 19,1% - че силно се е ограничила свободата на словото. За 13,7% от отговорилите войната не е променила по никакъв начин работата на журналистите.

Хората от гилдията посочват и новите предизвикателства, свързани с войната. Според 68,1% се е засилила дезинформацията, 48,5% посочват, че им се налага да проверяват фактите повече, 25,5% от журналистите заявяват, че се е засилил онлайн тормозът срещу тях, а 25% - че се е увеличил стресът на работното място.