Враг на Кунева вероятен наследник на поста ù в МОН
Проф. Николай Денков - човекът, който напусна зам.-министерския си пост в Министерството на образованието през 2016 година заради несъгласие с министър Меглена Кунева, е най-вероятният ù наследник на поста.
Името на Денков се обсъжда като най-вероятния бъдещ служебен министър на образованието.
Денков беше заместник-министър на образованието в три последователни правителства, от 2014 г. до 2016 г. Той подаде оставка няколко месеца, след като министър на образованието стана Меглена Кунева. В началото на април 2016 г. той напусна с мотив "съществени различия с приоритетите и стила на работа на министъра и част от екипа ù.
Проф. Денков отговаряше за висшето образование и европейските структурни фондове при министрите Румяна Коларова, Тодор Танев и в началото на мандата на Меглена Кунева. След оставката си Денков се оплака, че е бил изключен от обсъжданията за Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", чийто общ бюджет е 1.37 млрд. лева. В същото време обаче към работата му до момента имаше сериозни критики - освен че имаше забавяне по програмата, изумление будеше фактът, че по приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие", с бюджет от близо 545,8 млн. лв., огромен процент (75%) от парите са предвидени за... строителство и оборудване и само 13% за наука.
След Денков програмата и зам.-министерския пост пое Красимир Киряков. Той бе представен от министър Кунева на пресконференция непосредствено след оставката на Денков. Тогава Кунева подчерта, че екипът ù е направил всичко възможно "да променим поне тези 75%" от финансирането, които по план трябва да отидат за нови сгради, от каквито науката в България едва ли има нужда.
Кой е Николай Денков
Денков е професор по физикохимия в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Доктор на науките, ръководител на катедра Инженерна химия, директор на магистърска програма „Дисперсни системи в химичните технологии”.
Специализирал е в Япония (Japanese Research & Development Corporation) и в Швеция (Университет в Упсала) и е работил като водещ учен в изследователски институти на фирмите Unilever (САЩ) и Rhone-Poluenc (Франция).
Автор е на над 120 научни публикации с голям международен отзвук в специализираната научна литература. Ръководил е над 20 международни научни и научно-приложни проекти с външно финансиране. Участник в управляващите комитети на три европейски научни мрежи. Носител на голямата награда „Питагор” на МОН за високи научни постижения (2010 г.).
От 2012 г. е член на работните групи за подготовка на Споразумението за партньорство с Европейската комисия и за подготовка на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.