Учителят на шампионите

Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло.

Искаме да разкажем за тези учители...

OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата "Българският учител", в която ще се опитаме да разкажем, за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение.

Един от начините да станеш реален участник в процесите в обществото е да избереш професия учител. Тя е може би и най-чистият начин да „налееш“ от извора в менците на бъдещето.

Иво Ценов е преподавател по Физическо възпитание в Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Освен това в момента е класен на един от осмите класове, след като в края на пролетта изпрати випуск 2016 по пътя си към реализацията им. Приема деца, а изпраща личности, защото самият той има силно развито чувство на ангажираност с реалния живот и това е неговият най-важен урок: да останем с отворени очи за живота в нас и наоколо. Вместо да мажем по дисплеите на смартфоните и да си пишем, бихме могли да погледаме природата и да си разменим някоя и друга дума един срещу друг, и да върнем живота в неговата истинска същност, вместо виртуалната му форма напоследък – това са част от идеите, които господин Ценов предава на младите в хода на обучението.

Учителят не се притеснява да споделя своите възгледи относно проблемите на съвремието. Има ясна представа за българската действителност, тъй като е живял с нейните изкачвания и спускания и продължава да се интересува от случващото се днес. Биографията му е богата и всеки – не само учениците – би могъл да получи своя урок от неговия пример.

Роден е през 1955 г. в село Алтимир, Врачанско. С усмивка на дълбока любов разказва за родното си село, в което ходи през почивните дни, за да се погрижи за земята там. Отглежда тикви, зеленчуци, плодове, поддържа лозето – не би се отказал от естествените храни, които произвежда сам и дава пример с Швейцария, която продължава да произвежда жито, макар и на много висока себестойност спрямо европейското. Това е традиция, от която Иво Ценов не се отказва, което, освен известна независимост, носи и някои културни и духовни усещания, като това за връзката с корените, труда и личния принос против тоталното обезлюдяване на българските села. Селото е разположено в равнината, разказва той. Има великолепна внушителна църква, построена с парите на местните хора; те обаче не ходят в нея. Хората от полето са по-скоро трудови, отколкото духовни, обяснява учителят. И вмъква, че революция са правели безимотните, докато за жителите на село Алтимир е съществувала относителна сигурност заради земята и препитанието, което дава тя.

Докато си говорим, Иво Ценов ту се усмихва радостно, ту се натъжава. Не успява да скрие тъгата си, когато говори за миналото, въпреки здравата си връзка с настоящето. Животът му върви динамично и докато стигне до учителската професия, се налага да поеме много изпитания – заради системата, в някаква степен заради държавата през всички периоди от нейното управление, заради себе си…

Когато е дете, жителите на неговия край изграждат със собствени средства пионерски лагер. Децата прекарват по двадесет дни там, като тогавашното ТКЗС дава животни и храни, с които малките да се хранят. Лагерът струва по 1,40 лева на дете. Това са мили спомени за бъдещият учител, който още оттогава заобичва планината. Играе лудите детски игри на поляната в селото с приятелите. После като по-голям ученик има шанса да излиза в планините; класната ръководителка води него и съучениците му до различни точки, между които и връх Ком. Някога всички деца спортуваха, напомня той.

Завършва „Електроника“ в училището в Монтана (тогава все още Михайловград). През 1974 г. започва работа в АЕЦ „Козлодуй“ близо месец преди да направят физическия пуск на първия реактор. „Това беше първото ми работно място. До ден днешен съм скътал силни, невероятни спомени от там и винаги, когато стане дума за атомна електроцентрала, ме наболява затова, че нещата се развиха по такъв нелеп начин – спряхме съоръжения, които можеха да произвеждат…“, коментира Иво Ценов. Работи в АЕЦ-а четири години, кара казарма, връща се отново в централата и работи там до заминаване си в София. „…И когато спряха първи и втори, а след това и трети и четвърти реактор, аз отидох и си запалих свещичка.“, казва той, допускайки, че е възможно да идеализира спомените си от онова време, в които това е най-авторитетното и сигурно работно място сред много образовани и интелигентни хора. Там среща и системата на точните разчети и разпределението на правомощията, които му правят силно впечатление.

Но споменът за атомната електроцентрала той свързва и с други неща. Още тогава Иво Ценов, едва 20-21-годишен, е инициативен човек и започва да организира групи за туризъм. Сред тях има и много по-опитни от него – завършили „Физика“ и ходили в Алпите, Тибет, Памир хора. Заедно с тях правят различни преходи в планините през почивните дни; веднъж прекосяват целите Родопи в зимни условия за четиринадесет дни. И така се поставя началото на неговата връзка със спорта и туризма.

Заминава за София, където завършва НСА – тогава ВИФ „Георги Димитров“ – с учителски профил. Изкарва и втора специалност „Организация и управление на физкултурата“. Обучението в спортната академия дава на Ценов възможността да надникне в спортните дружества и във федерациите. „Имаше отдели, които се грижеха за това хората да спортуват, организираха се състезания за учащи и за работещите…“, разказва бъдещият учител.

Следва на стр. 2