Този лош човек Рихтер

През последната седмица едно от най-споменаваните имена е Рихтер. Лош човек - без пощада тресе земята около Перник. Много говорим за него, а всъщност малко знаем.   

Името на американския сеизмолог Чарлз Рихтер се споменава много често през последните дни във връзка със създадената от него (и кръстена на негово име) скала за измерване на силата на земетресенията.

Рихтер е роден през 1900 г. в Охайо. Завършва университета в Станфорд. Малко по-късно става асистент по изследванията в института „Карнеги“, където работи заедно с германеца Бено Гутенберг.

Двамата започват изследването на земетресенията във време, в което известното за сеизмологичните дейности е недостатъчно. За да отчитат силата на трусовете, за пет години двамата учени измислят скала за измерване, която по-късно става известна като скала на Рихтер. Тя е представена официално през 1935 г. и бързо добива популярност.

Скалата на Рихтер е десетстепенна. Според нея земетресенията, които могат да бъдат усетени от хората, са между 3,0 и 3,9. Възможността за разрушения започва от трусове със сила над 4,0. При магнитуд 6,0 – 6,9 са в големи размери, а в диапазона 8,0 – 8,9 щетите са в радиус стотици километри. При земетресение със сила над 9,0 са възможни и промени в релефа близо до епицентъра, а силата с магнитуд над 10,0 причинява катастрофални последствия за континента и дори за целия свят.

Рихтер и Гутенберг създават и уред, с помощта на който да отчитат силата на земетресенията - сеизмограф. Той е замислен като математическо устройство, което сравнява размерите на различни трусове. Всяка единица на магнитуда отчита отделянето на 31 пъти повече енергия от предишната. Рихтер е дотолкова отдаден на работата си, че поставил сеизмограф в дома си, за да може по всяко време да следи земетресенията.

През 1941 г. Чарлз Рихтер и Бено Гутенберг публикуват „Сеизмичност на Земята“. Изследването се счита за изключително в своята област. Трудовете, издадени от Рихтер, се смятат за най-големия му принос като учен.

По-късно Рихтер се занимава със създаването на сгради, устойчиви на земетресения. След голямо земетресение в Лос Анджелис през 1971 г. е отличен заради предотвратяването на много по-големи щети след обезопасяването на града.

Интересът към Чарлз Рихтер винаги е бил голям. Той с охота разказвал как се е посветил на сеизмологията. Станало напълно случайно. „Работех върху доктората си по теоретична физика под ръководството на д-р Робърт Миликън. Един ден той ме повика в кабинета си и ми каза, че сеизмологичната лаборатория търси физик. Това не беше в областта на моята специализация, но но ме заинтригува. Срещнах се със завеждащия лабораторията Хари Ууд и малко след това постъпих на работа там“, обяснява сеизмологът.

Бено Гутенберг, от своя страна, по-скоро остава в сянка, най-вече защото не е харесвал публичността и е странял от журналистите, проявяващи любопитство към личността му.

Всъщност създадената от двамата учени измервателна скала не е първата по рода си. Първите опити за отчитане на мощността на земетресенията са на базата на скалата на Роси-Форел от 1883 г. В самото начало на XX век пък Джузепе Меркали създава метод за измерване на силата на трусовете на базата на наблюденията на различни хора, преживели земетресение, поради което не е разглеждана като строго научна.

През 1977 г., повече от 40 години след създаването на скалата на Рихтер, японецът Хиро Канамори въвежда нов метод за измерване, наречен скала за магнитуд на момента. Тя се смята за по-прецизна и точна от тази на Рихтер, защото взема под внимание движението на земните пластове.

В бившия СССР, в Източна Европа и Индия се използва и скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Тя е създадена през 1964 г. и подобно на скалата на Меркали измерва силата на земетресенията по степента на нанесените щети и реакциите на хората. По тяхната скала при осмата степен има разрушени сгради, а при деветата се появяват и пресъхват извори. При най-високата дванадесета степен върху земната повърхност стават по-големи промени – образуват се водопади, реки променят направленията си.