Със силен противник състезанието в съда в Хага е много по-лесно

За първи път тази година български отбор стигна до финала на състезанието по международно право TELDERS. Това е едно от най-големите и най-престижните състезания по международно публично право в Европа, което носи името на холандския юрист Бенямин Мариус Телдърс.

В памет на професор Телдърс всяка година студенти от най-добрите юридически факултети в Европа се състезават за правото да представляват страната си на финалния кръг в Хага. TELDERS започва през септември, когато се публикува казусът, по който отборите трябва да работят. В средата на януари изтича срокът за предаване на писмените защити (т.нар. Memorials), а финалният кръг се провежда през пролетта.

Финалът е в столицата на международното право – Хага, в сградата на Международния съд. Студентите се оценяват от практикуващи съдии от Международния съд, Трибунала за Бивша Югославия, Международния наказателен съд, както и професори от университети в Европа и САЩ.

България участва в TELDERS от края на 90 -те години на ХХ век, като до момента винаги е била представлявана от отбора на СУ “Св. Климент Охридски”. До този момент България е печели много престижни места в класирането, както отборно, така и за индинвидуални състезатели, като през 2007 отборът на СУ печели и наградата за най-добри писмени защити на ответника.

12 месеца подготовка за състезанието

Най-големият успех обаче е тази година, когато състезателите на СУ Анна-Мария Спасова, Валери Благоев, Кристиян Калчев и Силвана Тонкова достигат до финал (в качеството на ищци по казуса), водени от треньорите Меглена Антонова и Снежина Канева, пледират пред жури, съставено от действащи съдии в Международния съд на ООН. Финалът е спечелен от отбора на Украйна.

Състезанието TELDERS се провежда изцяло на английски представлява симулация на съдебен процес (moot court) пред Международния съд на ООН. Отборът на СУ се избира през май-юни след открита процедура по селекция на кандидатите, организирана от Сдружението за международни състезания по право.

Отборът се състои от 4 състезатели, студенти по право. С тях работят треньори от сдружението - обикновено това са хора, които са участвали в състезанието през предишни години и имат необходимите знания и опит. Подготовката е почти 12 месеца.

Казусът е „художествена измислица“ – фиктивен спор между държави, който същевременно интегрира много важни, актуални и наболели проблеми на международното публично право и международните отношения. В предишни години на TELDERS са се падали теми, свързани с провеждането на международни антитерористични операции, въоръжени конфликти за територия и природни ресурси, опазване на екологичното разнообразие и др.

Тази година (2015 - 2016) казусът е свързан с бежанската криза – разлика между „бежанци“ и „икономически емигранти“, право на държавите да осъществяват граничен контрол в открито море, както и други въпроси, свързани с границите на имунитета срещу съдебно преследване по обвинения за изтезания и др.

Обикновено това са спорни въпроси, по които няма едни категоричен правилен отговор. Литературата и съдебната практика по всеки въпрос е изключително обемна, като отборите могат да развият еднакво добри аргументи в полза и на двете държави, които се съдят (ищец и ответник). Идеята е да се стимулира и креативното, гъвкаво мислене на младите юристи, обясни пред OFFNews.bg Валери Петков, член на управителния съвет на Сдружението за международни състезания по право.

Бившите състезатели тренират настоящите

Отборът за TELDERS от 4 човека се разделя на 2 екипа от 2 души – единият екип разработва аргументи за държавата-ищец, а другият - за държавата ответник. Първата задача на отбора е да изготви и предаде в срок писмени защити на английски, които да обхващат всички поставени по казуса въпроси. Това става до началото на януари. След това в периода януари – май има подготовка за устните пледоарии. Обикновено се тренира 3 пъти в седмицата по няколко часа – различни ораторски техники, структура на устните пледоарии. Това са умения, които са изключително необходими за практикуващите юристи, но които най-добре се усвояват от студентите в този формат (moot court). Отборът трябва да може да представи убедително и ясно аргументите си в рамките на 40 минути, като отговаря на въпроси, поставени от съдиите и техните опоненти.

Меглена Антонова в състезанието по международно право TELDERS през 2013 г.

Подготовка за тези състезания в България не е като в другите университети в чужбина - там в повечето случаи професори или доценти от факултета подготвят отборите за състезание. Тук в България си имаме сдружение, създадено от бивши участници в състезания, които имат опит и подготвят новите участници. През 2013 г. аз съм участвала в TELDERS като представител на Норвегия, защото учих магистратура там, разказва Меглена Антонова, треньор на българския отбор.

Преди три години Меглена се връща в България и започва да помага на колегите си за организацията на състезания, селекцията и тренирането на отборите.

Един мой преподавател - професор в Осло, ме запозна с хората от Сдружението. Запалих се да бъда част от сдружението, защото мога да помагам на други студенти да развият интерес към международно право. В България това не е най-любимата специалност на повечето студенти по право. Мнозинството от тях предпочитат българско гражданско право, търговско - в тях виждат много бърза реализация. Докато в международното право има и идеалистични аспекти - там се говори за мир, за военни конфликти, за човешки права, обяснява тя.

Валери Петков на TELDERS през 2013 г. - тогава е треньор на българския отбор

В университета ти се създава една много погрешна представа, защото ти учиш международно право във втори курс - имаш един семестър, в който учиш някакви много общи понятия - в България така се преподава международно право. А то е много интересно, но трябва го погледнеш от друга страна: не от гледна точка на учебниците и общите понятия, а от гледна точка на каузите. Историята зад всеки един казус е много интересна: дали ще е война, териториален спор или нещо, което се простира 200 години назад. Но трябва да ти се обясни, че това не са някакви общи формули - сигурност, сътрудничество и т.н., а има истински екшън, истинска тръпка. Има и много политика, споделят Меглена Антонова и Валери Петков.

„Цяла нощ си бях в леглото и треперех от ужас“

Анна-Мария Спасова е пети курс студентка по право в Софийския университет. Тя е един от четиримата състезатели в българския отбор, който достига до финала на TELDERS тази година. Казва, че докато се е готвила за състезанието, е научила много повече, отколкото останалите четири години взети заедно в университета.

При TELDERS международните кръгове от състезанието представляват 4 срещи – устни пледоарии срещу други отбори (2 като ищец и 2 като ответник). За писмените защити и за устните пледоарии се присъждат точки. Отборът с най-много точки за страната на ищеца се среща с този, който има най-висок резултат за страната на ответника. Двата отбора играят голям финал.

Бях ужасена, когато стигнахме до финал, защото бях питала предварително пред колко хора се говори. Те ми казаха, че полуфиналите на състезанието се провеждат в малки стаички, в които даже е забранено да влизат чужди хора. А само финалът е пред многобройна публика, в залата на Международния съд в Хага. И ги питах: А ние били ли сме някога на финал? Те ми казаха, че България никога не е била на финал. И когато отидохме в кметството на Лайден, за да чуем класирането, все не обявяваха името на нашия отбор. И ние чакаме, слушаме класирането. Моят колега ми каза: Леле, ние сме се изложили. А аз усещах, че ще ни обявят накрая, че отиваме на финал и ми стана лошо. И когато обявиха, че отиваме на финал, се ядосах, че ще ме карат да говоря пред толкова много хора, цялата нощ преди това не спах от ужас. Цяла нощ си бях в леглото и треперех от ужас, разказва Анна-Мария.

Анна-Мария Спасова на състезанието по международно право тази година

Отборът успява да преодолее притеснението и на следващия ден представя аргументите си пред финалното жури в препълнената зала на Международния съд на ООН.

Всъщност със силен противник състезанието е много по-лесно. Защото имаш реални аргументи, които можеш да атакуваш след това. На по-слаби аргументи не може да се отговори толкова силно, казва Анна-Мария.

България не е уникален случай

Голяма част от студентите, участвали в тези състезания, отиват да учат във Великобритания, САЩ, правят магистратури и докторантури, имат академична кариера, издават книги, в България работят в престижни кантори, обяснява Валери Петков. В момента той е адвокат в сферата на търговското, вещното и административното право.

Анна-Мария планира да учи в Холандия, вече е била там по програмата "Еразъм".

Надявам се да се върна пак в Холандия и да завърша магистратура по международно право. Бих искала да работя нещо, което да ми позволява да пътувам, споделя тя.

Меглена Антонова, треньорът на тазгодишния българския отбор, засега се е установила в България. Работи в „Грийнпийс“, координатор е на кампанията за екологично земеделие.

Аз съм учила изцяло в чужбина и когато в края на 2013 г. се прибрах в България, се чудех какво ще правя тук. Специализирах право на околната среда и енергията и си търсех работа в тази сфера. Почти веднага станах доброволец в "Грийнпийс" и работих като доброволец една година, казва Меглена.

И Валери, и Меглена, и Анна-Мария са на мнение, че е крайно време българската съдебна система да се реформира. Но са избрали по-дългия път: първо нека помогнем за по-доброто юридическо образование, по-добрата подготовка в университета, а след това – да променим и системата.

А Анна-Мария добавя: „Щом Румъния успява да си реформира съдебната система, защо ние да не можем? Не смятам, че има нещо уникално в нас, което ни прави неспособни да се оправим“.