Пазителката на съкровището

Когато я зърнах да крачи към мен за предварително уговорената ни среща, първото, което мина през главата ми бе: Наполеон в пола и с филцова шапка. Тази дребна жена, която на 1 март ще навърши 70 години, излъчваше решимост, енергия и харизма на водач само с начина, по който се движеше. Малко по-късно, в процеса на разговора ни, това мое първо впечатление се потвърди изцяло. Потърсих контакт с нея, защото хорът, който тя ръководи вече три десетилетия, скоро ще навърши 65 години и това е достатъчен повод да подсетим българите за наличието на национални съкровища, които не стоят зад витрини, не могат да се пипнат с ръка, но легитимират народа и държавата ни по целия свят и го подсещат, че българите имат и достойнства.

Ако спрете първия минувач на улицата и го попитате, кои са трите неща, които представят достойно страната ни пред света, той вероятно няма да се сети за „Мистерията на българските гласове“. И ще е жалко. Защото тези двайсетина жени и тяхната диригентка са изкарали сълзи на умиление от очите на стотици хиляди зрители по цялото земно кълбо. И за жалост са по-популярни във Франция, Германия и Америка, отколкото в родината си. А това, което правят, е уникално и е наречено от техния откривател и пръв продуцент – Марсел Селие: „Красота на съвършенството! Съвършенство на красотата!“

Всъщност, тази приказка започва през 1950 г., когато младият минен инженер от Швейцария предприема заедно с годеницата си едно пътешествие в Югоизточна Европа в търсене на местната екзотика и фолклорно богатство.

Марсел Селие е меломан и носи със себе си своя любим магнетофон „Награ“. В селата на България, Румъния, Югославия и Гърция той записва изпълненията на автентичен фолклор, изпят от местните момичета. Прибирайки се в Швейцария, той подготвя и излъчва по Радио Лозана едно музикално предаване, което нарича „Мистерия от гласове и песни“. В неговата подборка от песни преобладава българският фолклор. Предаването предизвиква небивал интерес и Марсел предприема още пътувания към Балканите и най-вече в България. За продължението на приказката помолих проф. Дора Христова да разкаже:

Селие обикаля, среща се с хора и обръща специално внимание на каракачаните. Това момиченце, което е на обложката на първата му плоча – с автентичната носия, забрадка и аксесоарите към нея, е снимано тогава от жена му. Междувременно тук през 1951 г. се създава Държавният ансамбъл за народни песни и танци, а малко по-късно и фолклорния хор към радиото.

Когато Селие през 1975 г. издава първия си албум „Мистерии“, той използва записите, които е правил с Държавния ансамбъл и с хора на радиото. Той вече се е запознал с нашите композитори, познава оригиналните народни песни и избира колекцията си за албума. Най-много песни взима от радиохора.

По това време аз и понятие си нямам от фолклор. Като дете свирех на акордеон. Свирех хора и ръченици, но нямах някакъв афинитет към народната музика. После завърших Английската гимназия и продължих образованието си в Консерваторията. Завърших хорово дирижиране и ме разпределиха в Детския радиохор. Но там бях по заместване и след три месеца ме освободиха. В радиото обаче останах на разположение в дирекция „Музика“ и един колега ми даде идеята да ида в хора за народни песни, защото там диригент е Красимир Кюркчийски, а на него не му се занимаваше много с репетиции и ме взе за помощник. Тогава за първи път чух тези гласове. Това стана през 1972 г. Постоях там известно време и после отидох във Военния ансамбъл, но след година се върнах в радиото и работих последователно с Ансамбъла за народни песни и танци и със Смесения хор.

Селие издава първата плоча с Мистериите през 1975 г., а през 1987 г. Издава и компактдиск, който получава "Грами" през 1990 г. Почти всички песни, записани в тези албуми са изпети от радиохора. Една-две от песни май бяха на ансамбъла „Филип Кутев“.

Та, когато Селие издаде втория албум – на диск, немската фирма „Яро-Фуего“ от Бремен организира едно малко турне с три концерта, които имаха голям успех. През септември 1988 г. те организираха голямо турне с 14 концерта в Европа и успехът бе невероятен. Американците също се усетиха и изпратиха представител на звукозаписната компания „Електа Нонсъч Рекърдс“ да види, дали изпълнителите, записани в албумите, издадени от Селие, са същите, които ще пътуват. И ни извикаха, за да види американецът, че става дума за същия хор, който е записан и за първата плоча от 1975 г.

Преди това, в началото на годината, аз още бях диригент на Смесения хор на радиото, а Народния хор бездействаше. Там имаше един диригент, който ги беше оставил без ангажименти. След успеха обаче на първото кратко турне, някой май се сети, че този хор има бъдеще и ме преместиха в него. Преди това ръководството на радиото канило маса други диригенти, но те отказали, защото хорът беше малко чепат. Певиците обаче казали, че искат да работят с мен и ме назначиха по съвместителство за шест месеца. И така започнах да работя с тях.

Те си знаеха как работехме с Кюркчийски и бързо възстановихме формата. Американецът, като видя, че това са същите певици, записали песните от първия албум, веднага ни уреди турне с 14 концерта в САЩ. Така направихме две големи турнета – едно в Европа и едно в Щатите. В Америка, защото разстоянията са големи, се чудеха, как издържахме на натоварването – полети, концерти, срещи със сънародници.

Кореспондентът на „Правда“ писа, че на това е способна само българската жена. Билетите се продаваха по сто долара на черно. Дискът със записите от това турне бе номиниран за Грами, но тогава бяхме в конкуренция с Фреди Мъркюри и той ни победи. След като взехме наградата, имахме и един концерт, на който пяхме с него и той пя „Полегнала е Тодора“.

Взехме наградата 1990 г. Тя е за звукозапис, но в дипломата пише, че изпълненията са на хора на Българското радио и телевизия. А грамофончето взе Марсел Селие. На следващото ни турне в САЩ по време на концерта в Лос Анжелис Марсел Селие излезе на сцената, каза, че този хор е спечелил наградата Грами и същата вечер даде името на хора. От този момент започнахме да се наричаме „Мистерията на българските гласове“.

- След което започнахте да се множите. Спомням си, че имаше спорове за правата.

Не сме се множили. Просто звездният ни миг съвпадна с големите промени в Източна Европа. В България започнаха да преструктурират всичко. Радиото и телевизията – също. Така ние попаднахме в организационен вакуум. Комитетът за телевизия и радио се раздели, нашите мениджъри от "Телеримпекс" останаха в БНТ, а хорът – в БНР. Започнаха търкания и в крайна сметка 12 солистки от „Мистерията“ отидоха в БНТ, поканиха и мен и аз също се преместих. Започнахме репетиции, попълнихме състава и комплектувахме отново хора. Репетирахме три месеца и направихме скандинавско турне.

Междувременно ръководството на радиото реши да използва факта, че половината от хора е останала и го изпрати на фестивала в Монтрьо с три песни. Представянето им обаче бе доста под очакваното ниво и критиката реагира. Ръководството на радиото реши кардинално въпроса, като пенсионира целия хор. Междувременно промени станаха и в телевизията и уволниха всички мениджъри от "Телеримпекс". Стоянка Андреева, която работеше с нас, събра певици и си направи частен хор. Тъй като тя поддържаше връзката с немската фирма „Яро Фуего“, направиха заедно внушението, че аз съм уволнена, старият хор не съществува и тяхната формация е приела наследството на „Мистерията“.

Две години те пътуваха по света и се представяха за нас. А ние в това време си седяхме в студиото и записвахме албум с ритуални песни. Те обаче направиха една голяма грешка. Записаха концертен диск с песните от двете плочи на Марсел Селие.

И не само това. Когато отидохме в телевизията, ние записахме един диск и „Яро Фуего“ взе песните от този диск в наше изпълнение и го издаде от името на другия хор и с техните снимки. Това вече вбеси Марсел Селие и той скочи. 1994 г. ги осъди в Мюнхен и си платиха. Марсел Селие защити своите права, но така защити и нас. Тогава той записа нотариално, че името "Мистерия на българските гласове" ще носи единствено хорът на радиото и телевизията под диригентството на Дора Христова.

Но има и още. Със съдебното решение те бяха задължени да си сменят името и се нарекоха „Ангелски гласове“. Заминаха на турне в Щатите и там цялата рекламна кампания бе изградена върху твърдението, че това са истинските Мистерии, които са си сменили името поради това, че са се навъдили много фалшификати. Тогава Марсел ги осъди втори път в САЩ. И в решението е записано, че името на Мистериите не може да бъде използвано от никого и по никакъв повод, без изричното съгласие на Марсел Селие.

- Добре че са чужденците да ни бранят от нас самите. И после?

После нещата се успокоиха. Другите ансамбли си имаха свои програми, а ние продължихме да си работим и сме почти в постоянен състав. Запазих всички солистки от радиохора. Това е тайната на Мистерията. Тези певици са започнали младички в радиото, пели са с правилна постановка и са си съхранили гласовете. Ето, Олга Борисова пее вече 46 години и си е съхранила гласа. Пее като славей. Елена Божкова също продължава да пее. Пътуваме вече 29 години и сме запазили основния си състав, репертоар и уникалния стил. Съставът на хора е от 24 жени. Като носии са разделени по четири – за шестте фолклорни области. Като гласове се делят на сопрани, мецосопрани и алти. На дивизии ги делим на две – стават шест гласа. Тези шест гласа – още на две и могат да пеят на 12 гласа. Ние така взимаме акъла на чужденците. А се редим в полукръг, защото такава е традицията. Те се държат за ръце и така се крепят, а като са полукръг и се слушат по-добре.

Вече 20 години съществуваме като свободни артисти. Много от жените обаче и работят по нещо друго. Не могат да се изхранват само с нашите ангажименти. Заради това сега и репетираме по-малко. За съжаление, нашата музика не е от най-продаваемата на пазара.

- Преди 65 години се сформира Ансамбълът за народни песни към Радио София, от който сте „излюпени“ вие. Ще отбележите ли тази годишнина?

За 65-годишнината ще направим нещо, с което да я отбележим. Сега работим по един компактдиск с една чуждестранна фирма по тяхна поръчка. Пиесите са различни. Някои са по български фолклор, други – по чуждестранен. Продуцентите искат през лятото да представят диска и вероятно ще направим един-два концерта. Те могат да се превърнат и в юбилейни концерти.

За отбелязване е, че интересът към нас като че ли отново се възроди. Може би се появи ново поколение, което не ни познава и му е интересно. Това обещава някаква перспектива.