Каузата на 'Каритас': Да усмихнем лицето на старостта

93-годишният Тодор се изправя бавно от малкото си легло. Коленете му потреперват, а ставите изпукват сухо още с първото пристъпване. Омаломощените му ръце са се вкопчили в бастуна, чието ритмично потропване отброява секундите до срещата. Отваря вратата и болезнената гримаса от усилието, набръчкала челото му, се сменя с плисналата се мрежа от ситни бръчици върху усмихнатото му лице. Дълбока въздишка отпуска треперещото от напрежение тяло. Днес няма да е сам.

Вече 17 години медицинските сестри и социалните помощници към центровете за Домашни грижи на „Каритас“ посещават в домовете им възрастни хора като Тодор. През годините „Каритас“ създаде 9 центъра за Домашни грижи, като мобилните екипи към тях помагат на възрастни хора от 14 села и градове в областите Плевен, Враца, Русе, Бургас, Пловдив и София.
Услугата „Домашни грижи на „Каритас“ се извършва от мобилни екипи от медицински сестри и социални помощници. Те помагат на възрастните хора в ежедневните грижи за здравето, хигиената и социалния живот.

Комплексното обгрижване, което сътрудниците на „Каритас“ предоставят, включва: медицински манипулации, следене не жизнените показатели и приема на медикаменти, грижа за тялото, общо мобилизиране и раздвижване, пазаруване, посредничество в контактите с личните лекари, консултиране. Но това, което възрастните хора очакват с най-голямо нетърпение, е топлото и приятелско отношение на сътрудниците на „Каритас“, което отнема болката, разсейва самотата и осмисля монотонните и не леки дни на старостта им.

Лицето на старостта

„Ежедневното ни общуване с възрастните хора показва, че лицето на старостта е еднакво тъжно и в големия град, и в малкото село, и в Северозапада, и в Югоизтока. Бедността е превзела ежедневието на възрастните хора, самотата се е превърнала в тяхна спътница, а болестите – в единствените им посетители. И като похлупак на всичко – възрастните хора биват „изхвърлени“ от обществения живот като непотребни хора. Те остават сами и забравени, натикани в ъгъла на собствената си стая. Това е най-тежкото на старостта. Тази всеобща нагласа, че възрастните хора вече са ненужни“, прави своята тъжна констатация Ваня Клечерова, експерт „Комуникации и фондонабиране“ в „Каритас“.

Тодор живее сам в малката си къщичка в село Граматиково. Гледал болната си жена 4 години на легло, преди тя да почине. После загубил и най-малкия от тримата си сина.

Животът в малкото странджанско село все повече замира – няма лекар, училището и детската градина са затворени, младите хора са напуснали селото и са се установили в големите градове в България или в чужбина. Възрастните хора в селото все по-трудно се справят с ежедневието си и с болестите, които ги съпътстват.

„Причините за изолацията и самотата на възрастните хора са комплексни: тежката икономическа ситуация, повсеместната бедност, все по-нарастващата миграция, която води до обезлюдяване на много населени места, все по-забързания и динамичен живот, който кара хората да се вглеждат единствено в себе си и да не намират време и енергия за човека до себе си“, споделя Ваня Клечерова.

Един дребен жест на внимание може да промени живота на човек

Към центровете за Домашни грижи на „Каритас“ има 21 сътрудници, от тях 12 медицински сестри и 9 домашни помощници. Посещенията в домовете на възрастните хора са пряко съобразени с индивидуалните нужди на всеки един от тях. Когато са тежко болни и на легло, медицинските сестри и социалните помощници на „Каритас“ ги посещават по няколко пъти в седмицата, понякога и ежедневно.

„Моментите на човешка близост, като разговорите лице в лице, станаха голяма рядкост в днешния свят. Ако всеки, който чете тези редове, се замисли, например, колко пъти през годината е посетил родителите си, бабите и дядовците си, няма да се изненада от факта, че все по-честият контакт с близките ни хора е разговорът по телефона, за сметка на посещенията и разговорите лице в лице. Ако така постъпваме с родителите си, бабите и дядовците си, какво да кажем за възрастните хора, които срещаме около нас – в парка, в магазина, в трамвая, някои от които нямат близки и роднини, с които да разговарят дори по телефона? Хубаво би било да помним, че понякога един дребен жест на внимание може да промени живота на човек и че времето е необратимо – хората са до нас тук и сега, утре – когато решим, че сме намерили време за тях – може да бъде късно и тях вече да ги няма“, уверена е Ваня Клечерова.

Те са моите дъщери, с тях споделям всичко

Между сътрудниците към Домашни грижи на „Каритас“ и възрастните хора, на които помагат, се изграждат отношения на дълбока привързаност. Служителите на „Каритас“ стават за възрастния човек онези близки, от които той има нужда и които – в не малки случаи – отсъстват от живота му. Той споделя с тях своите болки, радости и тревоги.
„Когато взимаме обратна връзка от възрастните хора, на които помагаме, като лайтмотив се повтаря общото твърдение за сътрудниците на „Каритас“: „Те са моите дъщери, с тях споделям всичко“, казва Ваня.

„Тежко е да живееш с болките на хората, но когато влизам в дома на възрастния човек и виждам как очите му заискряват и усмивката грейва на лицето му, си казвам, че си струва. Това, че помагаш на този човек отново да се почувства значим, ми дава сили да продължавам да върша тази работа“, споделя една от медицинските сестри към Домашни грижи на „Каритас“

Тодор – среща, за която да си благодарен

„Това е и което ме грабна в историята на Тодор – въпреки премеждията и трудностите в живота си, въпреки немощното си и болно тяло, което променя досегашния му начин на живот и го застопорява във все по-малко пространство и прави невъзможно едно от малките му удоволствия – да се движи и да бъде сред хора, Тодор е успял да съхрани доброто в себе си и – най-вече – лъчезарния и ведър поглед, с който гледа на живота. Срещата ми с Тодор, беше поредният урок, който ми бе даден да науча и аз съм благодарна за това“, споделя Ваня.

„Фактът, че някой прекрачва прага му и че този някой се интересува от неговите чувства и емоции, е онова на пръв поглед дребно камъче, което преобръща живота на възрастния човек. Това, за пореден път ни кара, да осъзнаваме колко важно е да бъдем преди всичко и най-вече Човеци и че смисълът на живота се състои в дребните жестове, които изграждат взаимоотношенията ни“, категорична е Ваня.

Тодор вече гледа усмихнато и закачливо, докато седи на края на леглото си. В погледа му от време на време проблясва предизвикателна искра, а възрастният човек казва бодро: „Ако не ме болят коленете, като мене няма да има, бе!“, и звънкият му смях изпълва стаята. „Коленете ме болят от много години, вече станаха 10 години и повече, не мога и да чувам. Но – добре е, щом мога да се движа, да излизам навън.“ Разпалено разказва за премеждия от младините си. После за двамата си сина, внуците и правнуците. „Много са ми драги децата“ казва Тодор и усмивката отново грейва на лицето му.

Подкрепа за подкрепата

Ваня Клечерова разяснява процедурата за включване в „Домашни грижи на „Каритас“: „Провежда се среща и разговор с възрастния човек, след което се изготвя индивидуален план на неговите нужди и съответно – график на посещенията на сътрудниците на „Каритас“. Тук е важно да отбележа, че, за съжаление, нашият човешки капацитет не е безкраен и колкото и да ни се иска – не сме в състояние да помогнем на всички нуждаещи се възрастни хора. Невинаги успяваме и да включим нов човек в програмата, поради факта че местата вече са запълнени. Едновременно с това, за нас е важно да помогнем пълноценно на всеки възрастен човек, включен в програмата, затова и грижите, които предоставяме са дългосрочни и продължават дотогава, докато възрастният човек има нужда от тях“.

Радваме се, че за поредна година каузата ни е включена в инициативата „Избери, за да помогнеш“, споделят от „Каритас“. За нас това е възможност да мотивираме повече хора да се размислят за проблемите на възрастните хора и - със своя дарителски жест - да помогнат да създадем устойчивост на услугата Домашни грижи на „Каритас“ и да продължим да помагаме на възрастните хора в България да изживеят старините си достойно. Инициативи като „Избери, за да помогнеш“, са ценни, защото провокират хората да проявят емпатия към човека до тях и да не останат безразлични към неговото страдание.

Може да подкрепите Услугата „Домашни грижи на „Каритас“ с дарение през платформата izberi.rbb.bg.