Какво не знаехме за Туве Янсон

Представете си как баба – онази мъдра старица с побелели коси – ви чете приказките за Муминтрол. И от тях изскачат прекрасните истории за Филифьонката, за татко Мумин и мама Мумин, Снусмумрик и за още много други разкошни образи, излезли изпод перото на Туве Янсон.

Мнозина са запознати с детските приказки на Туве Янсон, чиято прелест недвусмислено се дължи на огромното въображение и сладкодумие – но без излишна бъбривост – на автора им. Тук няма да срещнем досадно поучение или назидание, а напротив – един топъл и приятен тон с още по-любопитна сюжетност, която никога не доскучава.

А разказите и романите на голямата финландска писателка – прописала първо на шведски – са същинска съблазън за възрастните. Но само за онези от тях, които подхождат с отворени сетива към премерения глас на скандинавските автори.
Ето няколко чудновати факта около биографията на Туве Янсон, с които не бяхме запознати доскоро. Защото голямата жълта луна и тъмните води на морето ни изпълват с носталгия по тувеянсоновите дни край студения бряг, който понякога носи бури, а друг път – ново приятелство или поне ново житейски откритие. А и мислейки за Туве и Муминтрол, изведнъж наоколо започва да ухае не на друго, а на ванилия и може би на други изтънчени аромати. И макар тролчетата да остават все така пълнички и издути, ние, читателите, се научаваме да приемаме другия.

Коженият панталон като изява на личността

Туве Янсон е родена през август 1914 г. в семейството на скулптор и художничка. Годините на войната са тежки за семейството, тъй като таткото отива на фронта, но обичта между членовете остава. И може би оттам идва и теорията на Туве за желанието, а именно – че то определя бита и постъпките ѝ. „Почтеност има само в желанието“, казва бъдещата легенда. Това са всеотдайността, истинската страст и разбира се, откритата обич.

Когато е на 15-годишна възраст, Туве си измайсторява – сама! – истински кожен панталон. Но не какъв да е, а напълно автентичен и оригинален, без аналог в модната история до момента. Панталонът бил изработен по неподражаем модел: с парчета котешка кожа (времената са били доста сурови в сравнение с днешните) отзад и на места отпред, с бяла козя кожа с дълъг косъм, която взела от дреха на домашната прислужница и с неволно получена несъразмерност в широчината на крачолите: надолу били ужасно широки, а горе – доста тесни. Самите крачоли тя ушила от сива козя кожа с бял мъх от вътрешната страна, а на левия поставила парче черна заешка кожа – вероятно просто за разкош. С този невероятен панталон Туве обиколила Пелингския архипелаг и смаяла всички, които срещнала по пътя си. Да бъде забелязана – това била целта ѝ, пише специалистът по творчеството на световната знаменитост Буел Вестин в книгата си „Туве Янсон. Думи, образи, живот“ (ИК „Жанет 45“ 2014; превод Анелия Петрунова).

Големите взривове в тийнейджърския живот

Преравяйки материалите с информация за детството и пубертета на писателката, стигам до няколко момента, свързани с вуйчовците на Туве. Всички нейни вуйчовци били учени от полето на естествените науки и тя навярно е най-често свързвана с вуйчо Харалд, който гостувал на Туве с голямата си яхта. Но вуйчо Ейнар – професор по химия и фармация – остава завинаги в сърцето на Янсон; с харизма и смелост, той успява да запали младата авторка по разказването на истории, което само по себе си било семейна черта.

Вуйчо Ейнар всяка година по Великден изстрелвал фойерверки над остров Блиндьо, където родата се събирала за празниците. За целта той си набавял от лабораторията, в която работел, натриеви фишеци. Пробивал дупка във фишеците, набучвал ги на стоманена жица във формата на хлабаво кълбо и ги хвърлял в морето. Ефектът бил като едно голямо и зрелищно „бум“, което радвало тийнейджърските сърца на Туве и нейните братовчеди, оказали се там в онзи момент. Случките от Блиндьо Туве описала с множество рисунки и текстове в дневника си.

Туве спасява мама или за онази грешка по зоология

Това се случило, когато бабата на Туве се разболяла и се наложило майка ѝ да се грижи за нея. Майката била художник и точно тогава имала спешна поръчка – да нарисува първата и последната корица за едно списание. Туве била малка, но ето че мама Хам ѝ поставила свръх важната задача да нарисува кориците вместо нея.
О, колко молби отправила Туве към небесата – и колко трепет изпитала по това време. На живот и смърт – ето как подходила тя към изпитанието.

И тъкмо тогава се родил първият комикс на Туве Янсон. Тя просто добавила балончета за репликите на рисуваните герои на последната корица и хоп! – Точицина и Фабиан, както се наричали персонажите, почти оживели.
Получило се обаче едно леко недоразумение, за което Туве си спечелила забележка от учителя по зоология. Приказката, която тя разказала с рисунки, проследявала историята на двойка пеперуди – именно Точицина и Фабиан. „Ах, радостна вест Точицина веднъж/на Фабиан нежно обади:/О, знай, родих ти днес/седем рожбички ларви“.

Това представлявало част от текста към комикса. Но както знаем, пеперудите първо снасят яйца, от които стават ларви. А и комиксът станал твърде дълъг.

Дивачка, а не художничка. Или как да обзаведем пещера

В по-зрели години, когато Туве вече живее и работи в самостоятелно ателие, се появяват интересни идеи в съзнанието на творчески настроената натура, която освен всичко друго, но е и влюбена в един млад и буден философ. Години на война са и всеки път, когато рисуването се закучи, тя започва да чертае планове, да строи и изобщо – да се пренася в друга, по-добра действителност.

Тези бягства я карат дори да обзаведе пещера. След като открива мястото, Туве започва да реже с трион, да влачи трупи и да застроява с пясък своето ново убежище. В крайна сметка тя го изгражда по такъв начин, че самата пещера представлява нещо като вътрешна стая, а пространството отпред е оградено с плет. Отзад се виждат къс небе и склонът на планината. Таванът на пещерата е от летви, а прозорецът – от преплетени върбови пръти. Отвън се издига стълб с предназначението на тотем, на който е изобразен кози череп. Подът на пещерата е застлан с миди върху белия пясък, а по стените Туве изрисувала копия на рисунки на праисторически животни.

Голяма изобретателност и голяма диващина, нали? Да, но може би и желание за съзидание в този етап от живота – работа, любов и дом.

Съществуват редица други легенди около живота и работата на големия артист Туве Янсон. Британският сайт Dulwich Picture Gallery публикува доста любопитна галерия с авторски рисунки на Мумините, придружени от кратки описания на ключови факти и събития около създаването им. Така например, разбираме, че прототип на първия Мумин е всъщност философът Имануел Кант - самият Мумин представлява опит за окарикатуряването на Кант. Мама Мумин била вдъхновена от майката на Туве. А едно от изданията, в което били публикувани рисунките на Мумините, помолило авторката им да ги облече, защото не подхождало на сериозен вестник да показва голи създания. Явно характерната муминска физиономия с издължена муцуна и светлото тумбесто тяло без полови признаци не говорели достатъчно: излиза, че „сериозните“ издания обичат буквализма.
Но и творците имат какво да научат от Туве. Едно от тези неща е това, че тя получавала близо две хиляди писма годишно от деца и родители на малки читатели. Туве отговаряла на всяко едно от тях – с присъщата ѝ топлина, но и с леката дистанцираност, която ѝ позволявала да запази собственото си пространство.

Две хиляди писма на година. И радост за всяко дете. Не е лесно, нали? Явно е вярно, че съдбата избира силни личности за големите роли.

_________________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на този адрес: diana.markova@gmail.com.