Какво е да си приемен родител

"Реших, че апартаментът стана много широк, след като се изнесоха родителите ми и има нужда от още едно дете в него. И станах приемен родител." Това казва усмихната 38-годишната Незабравка Маринова от София.  Тя е детска учителка и доскоро е живяла сама със сина си. От миналия септември обаче в дома ú вече играят трима малчугани - нейният 7-годишен Диан* заедно с доведените му сестрички - 7-годишната Мила и 4-годишната Ваня. Така семейство ú се оказва едно от всички 1121 в България, които са решили да приемат дете от дом. В нейния случай даже не едно, а две. Исках да приема едно дете, но се оказа, че Мила има сестричка. Тогава реших да взема и двете, защото иначе щяха да се разделят, а те нямат по-близък човек в живота си, обяснява Незабравка. Когато социалните работници я попитали ще се справите ли с две деца, тя смело отговорила: "Разбира се, гледала съм 30, как няма да се оправя с три". И наистина се справя, макар че не ú е лесно. "Превърнала съм се в такси. Сутрин излизаме и започвам да ги разкарвам - първо оставям Ваня на градина, после Диан и Мила на училище, а вечер ги прибирам", казва Незабравка. Междувременно готви и оправя къщата. В началото синът ми се хвалеше на училище, че майка му нищо не работи, а си седи вкъщи, но после разбра, че всъщност имам много задължения, смее се Незабравка. За да може да се грижи за всички тях, жената напуснала работата и в детската градина. Сега получава заплата от 300 лв. за това, че е приемен родител, отделно по 200 лв. на месец за всяко дете, с които да покрие разходите. Като прибавим и детските от по 35 лв. се събират достатъчно средства, с които да изкараме месеца, казва Незабравка. Въпреки умората от напрегнатото ежедневие и трудностите, които има всеки родител с три деца, тя се чувства удовлетворена. Защото малчуганите в новия си дом са научили много неща и са получили обич, която преди определено им е липсвала. Когато Мила и Ваня дойдоха тук, те не знаеха как да общуват, мислеха, че за да им обърна внимание, трябва да се бият, казва Незабравка. Отнело ú доста време, за да ги научи, че има друг начин да те забележат, например чрез вълшебни думички като "може ли", "ако обичаш", "благодаря". Децата дори не са знаели как да се хранят. Мила изобщо не дъвчеше, а преглъщаше веднага, казва Незабравка. Ваня пък изяждала всичко, което види, защото не знаела дали пак ще има на следващия ден. Един деня заварих пред купа с 16 ябълки, беше ги нагризала всички, за да покаже, че са нейни, спомня си Незабравка. Тези страхове и навици също са изкоренени. Миналата Коледа е била и първата, в която децата са видели елха с играчки, подаръци и празник. Беше невероятно преживяване за тях, споделя Незабравка. Момиченцата напреднали и в учението. Мила започнала да пише стихове, знае английски по-добре от Диан дори, а Ваня - рисува. Децата винаги има как да се забавляват в нейната къща, защото са заедно, понякога обаче има и куриозни ситуации, в които третият е излишен в игрите. Преди няколко дни синът ú си играл с по-малката Ваня "на семейство", когато дошла Мила и поискала също да се включи в забавата. Диан ú обяснил, че тя ще бъде пощальон и когато се опитала да каже нещо я прекъснал: Пощальоните не говорят и идват веднъж на два месеца, смее се Незабравка, докато разказва. Не само децата обаче се учат от нея, а и тя от тях. Направиха ме много по-търпелива, признава тя. И добавя, че ако някой реши да стане приемен родител, трябва да има голямо сърце и много любов, а не да е за едната заплата. Според нея е добре да се облекчат малко условията за одобряване на приемни родители, защото така ще има повече кандидати. Сега желаещи не липсват, но не отговарят на изискванията за жилище. За да ги одобрят социалните, те трябва да имат поне една стая, в която да играят децата, а не всеки може да си го позволи. Аз исках да стана приемен родител отдавна, но успях едва когато родителите ми се преместиха в друго жилище, казва Незабравка. Желанието ú се породило покрай нейна приятелка, която приела дете, а после дори го осиновила. Като цяло обаче проблеми с процедурата няма, казва Незабравка. Хубаво е само да се покриват и разходите за медицински изследвания, които трябва приемните родители да си направят, защото са около 100 лв. на човек, добавя тя. Незабравка няма намерение да осиновява момичетата, но иска да ги отгледа, защото човек се привързва и се надява още дълго да са заедно. Голяма подкрепа в това приключение тя получава и от социалните работници и специалисти в Института за социални дейности и практики. Там води децата да играят с други връстници, както и на занимания с психолог. Среща се и с другите приемни родители, заедно обменят опит и се учат. Сред тях има всякакви хора - учители, бизнесмени, безработни. Някои нямат свои деца, други пък са многодетни родители, на трети малчуганите отдавна са пораснали и искат да се грижат за някого. Това, което ги обединява определено е любовта и отговорността към децата без дом, от която малчуганите имат голяма нужда и полза. Незабравка се надява, че броят на приемните родители ще се увеличава, защото децата с нужда от ново семейство у нас са над 6200. *  Имената на децата са променени.