Иван Костов - човекът, който промени България

Иван Костов - бившият премиер, който управлява страната ни само един мандат - между 1997 и 2001 г., е политикът с вероятно най-значима следа в съдбата на посткомунистическа България. Той напусна официално политиката преди повече от 10 години, но и днес репликата "Ако не беше Костов...", независимо дали става дума за спомени от ужасната хиперинфлация преди управлението му или приемането ни в НАТО няколко години след това, може да се чуе в почти всеки разговор за развитието на страната ни. С други думи казано никой не пита днес Жан Виденов или Симеон Сакскобургготски какво трябва да се направи, за да излезе България от някоя поредна криза на безкрайния преход. Авторитетът на силната личност Иван Костов предизвиква полярни реакции - виновен за всичко или обожаван, но никога без "Ако не беше Костов". 

Той е роден на 23 декември 1949 г. в София. Единственото дете на Поликсения и Йордан Костови казва за родителите си: дали са ми толкова много, с толкова любов са ме отгледали, че - като гледам сега какво отделям аз на децата си, съм в дълг към фамилията. В откровено интервю пред "Всяка неделя" през 1997 г. Костов признава, че като ученик в 18-та гимназия е свирил в симфоничен оркестър, а когато след завършването си на ВИИ (днес УНСС), кандидатствал за магистратура по математика в СУ, първата година се провалил на конкурса и не бил класиран. Това е единственото ми късане на изпит в живота, на следващата 1976 г. обаче се справих, разказва Костов. 

Иван Костов целува жена си за Честит рожден ден на 16 юли 2009 г. снимка: 24 часа

Съпругата си Елена среща по време на работата си в Слаботоковия завод "Ворошилов", тогава по думите му се запознал с "едно 48-килограмово момиче". Годината е 1967 г. За публичната личност Костов никога не е имало клюки и слухове за изневери, а той е признавал, че мечтата му е винаги да е обичан вкъщи от съпругата си и двете си дъщери. И до днес Иван Костов живее в Драгалевци - домът крепост, който пази ревниво от чужди очи. Вратата към живота им открехна в едно свое интервю Елена Костова, която каза, че съпругът й си говори с теменужките, които отглеждат. Заради това Костов понесе много иронични подхвърляния и подигравки. 

"Тази теменужка стана известна след едно мое интервю, където сигурно наивно, но пък честно споделих някои лични неща. Винаги съм си мислила, че цветята носят радост и не могат да бъдат повод за подигравки. Уви случи се обратното. Иначе теменужката е добре, защото продължаваме да я обичаме и да й го казваме", призна години по-късно Елена Костова.

През 2004 г. пред дома му избухна бомба - 400 грама тротил не нанесе сериозни щети по имота на Костови, не пострада никой нито от семейството, нито от съседите на ул. "Крушова градина". 

"Взривът е предупреждение да не се атакува отказа на държавните институции да се борят с организираната престъпност. Този криминален акт е своеобразен отговор на нашия призив към министър-председателя за дебат как да бъдат спрени гангстерските убийства в страната. Той е грубо провокативен и опасен прецедент на сплашване на опозиционното политическо говорене и е недопустим в демократична държава". Нека бъде ясно - на езика на престъпниците взривът означава нервност и загуба на търпение. Организираната престъпност разбира кой е нейният безкомпромисен противник, а правителството коя е неговата истинска опозиция", пише в изявление на Демократи за силна България, чийто лидер е Костов. Министър-председател тогава е Симеон Сакскобургготски, главен секретар на МВР Бойко Борисов. 

7 пъти домът му е обиран. При един от обирите - през 2013 година, нападателят гони из двора с нож внучето му.

Иван Костов и ОДС губят властта през 2001 година. При проведените на 17 юни 2001 г. редовни парламентарни избори за XXXIX НС управляващата дотогава коалиция ОДС получава 18,18% от вота на гласоподавателите и получава 51 депутатски места в Народното събрание. Почти половината от участвалите в гласуването (42,74% или 120 депутатски места) дават гласовете си за образуваното на 8 април 2001 г. Национално движение „Симеон Втори“. Поради отказа на Софийския градски съд и Върховния касационен съд да регистрират движението заради пропуски в документацията, последователите на Симеон Сакскобургготски участват в изборите, използвайки регистрацията на Партията на българските жени и Движението за национално възраждане „Оборище“. Движението за права и свободи (коалирало се с Евророма) получава 7,45%‚ или 21 депутатски места, а Коалиция за България – 17,15%‚ или 48 места в Народното събрание. 

Непосредствено след изборите НДСВ започва преговори с основните политически сили за образуване на коалиционно правителство. ОДС отказва да участва в кабинета и това води до коалиране на НДСВ само с ДПС. 

Още през 1999 г. Иван Костов е нарекъл Доган проклятието на България. Десет години по-късно правим интервю на пейка пред сградата на Народното събрание след един син митинг, когато Костов е кандидат за депутат от 23 МИР в София от Синята коалиция между СДС и ДСБ. Отбелязвам, че симпатизантите викат повече ууу, когато спомене името на Ахмед Доган, отколкото БСП. Изненадващо той обявява: Доган възмути всички. Защото по недопустим начин разкри претенциите си за позиции в България и показа истинското лице на ДПС и ръководството му. Знаете ли защо го нарекох "проклятието на България" преди 10 години? За първи път го казвам: Защото беше станал политически говорител на заварената от Жан Виденов българска мафия. Ахмед Доган по никакъв начин не пожела да приеме европейските правила, да изтикаме тази мафия в ъгъла. 

Думите на Костов от интервюто от 2009 година днес звучат пророчески. Неотдавна обаче той призна: Никой не ме чу, когато нарекох ДПС проклятието на България. Изглежда обществото ни е пропуснало да чуе още от думите на Костов. Например: 

Разните далавераджии, разбойници и мошеници, които се кандидатират за депутати, могат да бъдат спрени само по един начин - като се премахне депутатският имунитет. За да не ги привлича към парламента, тази грозна игра е възмутителна. Не мога да разбера, ако си бизнесмен, какво изобщо търсиш в политиката? Защо ти е тя? Ако си производител, защо не си гледаш производството? Или търговията. Прилича ми на онзи бум на строителството, когато дори месари се втурнаха да вдигат сгради. И сега стоят празни, непродадени апартаменти. Опитните хора на пазара на софийските имоти твърдят обаче, че построеното от професионални инвеститори и фирми, се продава, а другите - не. Хората се научиха - като видят наводнените мазета, не купуват. Политиката не е масов спорт. 

И още:

Можем да подкрепим кабинета и от дистанция, ако изпълнява най-важното нещо: да ликвидира корупцията и да върне доверието на Европа. България има нужда от това и трябва да се търси широко национално съгласие. Това е позицията на Демократи за силна България, не сме го обсъждали в коалицията. Но от ДСБ не настояваме на всяка цена да участваме в правителството, което подкрепяме. Широко скроени хора сме и можем да подкрепим кабинет, който ще извади страната от тази дупка на недоверие и загубена репутация... И от последните места в класациите: най-лоша демографска ситуация, най-кратък живот, най-бедни, най-корумпирани, държава на мафията... Какво ли не ни наричат! Ако някой тръгне да оправя това, трябва да го подкрепим. 

Нови избори означават политическа дестабилизация на страната. Националният риск за всеки човек, който прави бизнес, за всеки инвеститор, за всеки гражданин става много висок. Нов вот е най-лошото - означава скок на безработицата, голяма рецесия, много лоши неща. Най-добрият пример в момента дават САЩ - много тежка криза, но силно концентрирано доверие, подем сред хората. Доверието възстановява Америка - през някаква програма, но откровено казано, дори няма толкова голямо значение каква точно е програмата. Американците постъпват с грижа за най-важното. В този смисъл изборите по време на криза са огромен шанс за нашата страна. Те позволяват да се концентрира ново доверие на хората в управлението и то да не се разхищава, и да изведе държавата нагоре. 

1999 година е съдбовна и за Костов, и за България

На 10 декември страната ни получава покана да започне преговори за присъединяване към ЕС, които стартират през февруари 2000 г. Правителството подава молба за членство в НАТО през същата година. През 1999 г. по време на войната в Косово, въпреки оглавените от БСП обществени протести, правителството на Иван Костов решава да предостави въздушното пространство на България на авиацията на НАТО за удари срещу Съюзна република Югославия. Същевременно кабинетът отказва на Русия въздушен коридор, за да дебаркира със свой контингент на летището в Прищина. 

На 1 декември 2000 година паднаха визите за пътуване на българите. Надежда Михайлова, тогава външен министър в правителството на Костов, заяви в парламента: България избра Европа, но за първи път Европа избра България. 

Пътят на Иван Костов в политиката

През 1990 г. той става депутат в 7-ото Велико народно събрание от СДС и председател на Икономическата комисия. Избран е за министър на финансите в коалиционното правителство на Димитър Попов. През 1991 г. е народен представител в 36-ото Народно събрание от СДС. Става министър на финансите в правителството на СДС начело с Филип Димитров. След оставката му Костов става председател на СДС и депутат в 37-ото Народно събрание. 

След изборите през април 1997 г. като народен представител от 38-ото Народно събрание е избран за министър-председател. През май 1999 г. той прави отчет пред парламента за постигнатото от правителството.

През декември 1999 г. под засиления натиск на обществото и на парламентарните партии за оставки на корумпирани личности или такива с нисък обществен рейтинг, той извършва персонални и структурни промени в правителството на ОДС, съставяйки на практика нов, втори кабинет, тъй като от старото правителство министри остават само финансовият - Муравей Радев, на външните работи - Надежда Михайлова, на екологията - Евдокия Манева, на културата - Емма Москова и социалният - Иван Нейков. 

На 21 декември 1999 г. Костов отстранява тримата свои вицепремиери и още 7 министри: Александър Божков – вицепремиер и министър на икономиката (заменен от Петър Жотев, който е и вицепремиер); Евгений Бакърджиев – вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството (заменен от Евгений Чачев); Веселин Методиев – вицепремиер и министър на образованието (заменен от Димитър Димитров); Богомил Бонев – министър на вътрешните работи (заменен от Емануил Йорданов); Валентин Василев – министър на търговията и туризма (министерството е слято с Министерството на икономиката); Вилхем Краус – министър на транспорта и съобщенията (заменен от Антони Славински); Георги Ананиев – министър на отбраната (заменен от Бойко Ноев); Васил Гоцев – министър на правосъдието и правната евроинтеграция (заменен от Теодосий Симеонов); Петър Бояджиев – министър на здравеопазването (заменен от Илко Семерджиев); Марио Тагарински – министър на държавната администрация (министерството е поето от премиера Иван Костов).

Премиерът категорично отказва да обясни кого и защо сменя. 

Президентът Петър Стоянов връчва мандата за съставяне на правителство на Иван Костов на 14 май 1997 г.

Президентът Петър Стоянов и прословутото "Иване, кажи си"

Репликата "Иване, кажи си", неизменно съпътстваща всички новини и коментари за смяната на министри от първия кабинет на Иван Костов, всъщност никога не е произнасяна от Петър Стоянов. 

Думите му на летището при връщането му от Германия са публикувани във вестник „Демокрация“ от 20 април 2000 г.:

„Един ден… България може и да не се управлява от СДС, но България винаги трябва да се управлява от легитимно избрана власт на избори, чрез волята на българския народ. България не може да се управлява от нелегитимни политици, не дай Боже, от икономически групировки и интереси, които могат да променят коренно външнополитическите приоритети на страната и да сринат нейния авторитет, който е изграден с усилията на целия български народ досега.

Корупцията е истински и сериозен проблем, но не може вълната на антикорупционната реторика да бъде яхвана от хора, зад които може да има много пари, но зад които няма отговорност за съдбините на България.

Аз не мисля, че Богомил Бонев има моралната отговорност да застане начело на тази атака против правителството. Той беше министър в това правителство и носи всичката отговорност за свършеното и несвършеното от него до Нова година. Богомил Бонев се справи много добре с редица задачи, които стояха пред МВР, но в същото време няма да скрия, че той беше сред първите български министри, които демонстрираха смущаващо близко приятелство с представители на частния бизнес. По този начин беше сред първите български министри, които позволиха политици и представители на частния бизнес да заиграят на един и същи терен, нещо, което не е позволено в демократичните държави.

Разбира се, аз няма да скрия, че и ръководството на СДС, и правителството допуснаха много грешки. Говорил съм неведнъж за тях. Тези грешки се задълбочиха след местните избори и заради липсата на смелост и решителност от страна на министър-председателя Иван Костов. Той не назова нещата с истинските им имена и сгреши. Той трябваше да обясни истинските причини за смяната на министри в своя кабинет. Това, което констатира днес Богомил Бонев, се приема от мнозинството от българските граждани, защото Богомил Бонев изговаря това, което преди шест месеца трябваше да изговори Иван Костов.

Ето защо, завършвайки с това, с което започнах – че ще подкрепя изцяло легитимното българско правителство, аз съм длъжен като президент на България да предупредя и онези български политици и от СДС, и от опозицията, които виждат в тази атака възможност за личен реванш. Бих искал да ги предупредя да не си играят с огъня, защото могат да поставят пред огромен риск онова, което с толкова трудности изградихме в България. Подкрепяйки легитимното правителство на България, този път искам да заявя, че давам моята подкрепа не без да искам нищо насреща. Аз искам от Иван Костов да прояви кураж и решителност, и самокритичност, и максимална откровеност към българските граждани. Иване, те ще те разберат. Ако сториш днес това, имаш всички шансове да запазиш не само собствения си авторитет, авторитета на СДС, но което е няколко пъти по-важно – имаш всички шансове да запазиш авторитета и престижа, който ние всички заедно и с цената на огромните лишения на българските граждани изградихме.“ 

На 16 септември 2000 година Костов заявява, че ще съди лидера на БСП Първанов заради отправените от парламентарната трибуна обвинения, че Костов е „идеологът и двигател на корупцията и клиентелизма“ и че заедно със семейството си се облагодетелства от мафиотски структури, които финансират фондацията на жена му. Първанов от своя страна обявява, че ако Костов заведе дело срещу него, ще се наложи да се видят в съда, но там премиерът трябвало да обяснява и за аферата „Сапио“, за връзките си с бизнес-империята „Олимп“ и за фирмата на жена му „Булс“. Първанов обещава да направи скандални разкрития за фирмата на Костова, за което разполагал с достатъчни за пред съда данни. Такива разкрития Първанов никога не прави. 

След загубата на ОДС на парламентарните избори през юни 2001 г., Костов се оттегля от ръководството на СДС, мястото му заема Екатерина Михайлова. 

Депутат е в 39-ото Народно събрание. След като за лидер на СДС е избрана Надежда Михайлова, през 2004 г. Иван Костов оглавява групата народни представители, които се отделят от СДС в нова парламентарна група на ОДС, а по-късно основава партията Демократи за силна България и участва в парламентарните избори през 2005 г. Показателно за позициите на новата партия е огласеното Възвание за силна България в Обединена Европа. В предизборната кампания една от основните цели е да се попречи на БСП, НДСВ и ДПС отново да влязат в изпълнителната власт. 

2005 г. е избран за депутат от ДСБ (София 23 МИР).

През 2009 е избран за депутат в 41-ото НС в рамките на Синята коалиция и е председател на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност“.

През октомври 2013 Иван Костов създава Лаборатория „Управление на рискове“ към Нов български университет в София. 

Въпреки изявленията на Костов за пълното му оттегляне от политиката, анализатори и досега смятат, че той е фигурата в сянка, дирижираща случващото се в ДСБ. Оценките за него варират от злия демон на българския преход до най-големият държавник в новата ни история, сатанизиран от многото си врагове заради смелото управление. 

Той е един от първите, които заговарят за нуждата от цялостна реформа на икономиката след падането на Тодор Живков.

Като премиер Костов наследява една фалирала държава след премиера Жан Виденов – заплатите са стопени до няколко долара месечно, банките фалират, инфлацията е в стотици проценти, възникнали са кредитните милионери, които трупат все повече власт. Правителството на Костов извършва стабилизирането на лева и обвързването му с германската марка, започва реформата на здравеопазването, провежда се голяма част от приватизационния процес. 

Никой досега не е казал, че Иван Костов не е основен архитект на съвременната свободна икономика и един от основните архитекти на мястото на България в НАТО и ЕС. 

Костов представя книгата си "Свидетелства за прехода 2000–2009" Снимка: БГНЕС

През последните пет години Костов издаде три книги. Това са "Свидетелства за прехода 1989 - 1999", "Политиката отвътре" и "Свидетелства на прехода 2000 - 2009 г. 

В последната Костов заявява: 

Остана важно да споделя как съм успял да се справя с обидите и предизвикания от тях гняв. Защото когато едно голямо мнозинство в българското общество повярва на клеветите и започне да те мрази, изглежда естествено да му бъде отвърнато със същото. Но моето участие в политиката бе, защото исках да направя нещо за хората, включително за мразещите, а исках, защото държа на тях, защото те са моята нация. Други такива близки хора нямам. Не съм направил своите усилия и понесъл всичко, за да завърша по абсурден начин с омраза, само защото ме ненавижда едно временно мнозинство. Иисус Христос казва: „Чули сте че е било казано: обичай ближния си и мрази неприятеля си. Аз пък ви казвам: обичайте неприятелите си и молете се за тия които ви гонят.“ (Мат. 5:43-44). Нямам сили – казва Костов – да заобичам враговете си, но успях да им простя по християнски. Преживях най-лошото, като дадох непоискана от враговете ми прошка и като продължавам да се моля за тях. Така не допуснах гнева и омразата да ме обхванат. Знаех, че първо ще разрушат мен самия. Затова, макар нервите ми да са поизносени, психиката ми устоя; макар и наранен, духът ми остана ведър. И се уповавам на времето. 

15 години по-рано запитан за любима своя поговорка, Костов цитира: По дърво, което не ражда плодове, никой не хвърля камъни". И признава - чувствам се добре сам. Докато беше в активната политика, той нямаше приемна за граждани, защото не може да им бъде полезен в личен план и само ще създаде фалшиви илюзии в тях, че може да реши техен проблем. 

Сега се среща по-често с хора извън близкия си кръг - при представянето на книгите си, чрез които говори с всички.