Юлия Кръстева финтирала блестящо Държавна сигурност (из досието 'Сабина')

Световноизвестният философ, психолог, лингвист и изследовател Юлия Кръстева е успяла да финтира блестящо Държавна сигурност. Опитите да бъде подчинена завършват с признанието на човек от ДС, че тя съумява да използва репресивната служба (напр. за да урежда гостуване на родителите си), но в замяна ДС получава от българката в Париж непотребна информация и вежливо отношение. 

От един от документите в досието ѝ става ясно, че лично ген. Любен Гоцев (по това време - зам.-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност, а след 1989 г. - външен министър) е инструктирал как да се водят разговори с Кръстева и как да бъде обработвана. Резултатът обаче е незадоволителен и разработката за нея е закрита.

Делото "Сабина" (псевдонимът на Кръстева в ДС) съдържа 378 страници. Те бяха сканирани и публикувани днес от Комисията по досиетата, след като на 27 март тя обяви Юлия Кръстева за сътрудник на Първо главно управление (разузнаване) - твърдение, което именитата българка категорично отрече.

На нито една от тези страници Кръстева не потвърждава - собственоръчно написано и с подпис, че тя дава съгласие да сътрудничи. Всъщност, нито една не съдържа неин подпис. Нито една не представлява донос. Нейният почерк се вижда само в писмата до родителите ѝ в София - старателно отваряни и снимани за досието "Сабина". 

Зад Желязната завеса

Юлия Кръстева е родена на 24 юни 1941 г. в Сливен. Завършва с отличие 33-то училище в София, след което, през 1964 г. - Софийския университет със специалността "Френска филология". Като ученичка и студентка сътрудничи на в. "Средношколско знаме", продължава като журналист в "Народна младеж" и сътрудничи на международния отдел на ДКМС.

От 64-а е аспирантка в Института за литература при БАН, секция "Западноевропейско и славянско сравнително литературознание", а помощник председателят му Ил. Василев пише в характеристиката ѝ от 1965 г., че "се очертава като съзнателен и задълбочен работник", че "се ползува с име на възпитана и културна девойка".

Още по това време Юлия е интересна за службите. Проучена е през 1964 г. Документът, с гриф "Строго секретно", е изготвен от зам.-началника на отделение VI, който пише:

"С работата се справя много добре. Ползва се с име на трудолюбива и надеждна журналистка.

Членка е на ДКМС. Като ученичка в гимназията е работила дейно в младежката организация и е била избрана в ръководството. Сега също проявява интерес към обществения живот в нашата страна. Ползва се уважение и авторитет сред колегите си по месторабота, а също се ползва с добро име сред съседите си.

По характер е ученолюбива, тиха, скромна и общителна".

В проучването има информация за семейството ѝ. Баща ѝ Стоян Кръстев е безпартиен, с духовно образование, счетоводител на Светия синод. Майка ѝ Кръстина е домакиня, а сестра ѝ Иванка е студентка в Музикалната академия, пише зам.-началникът.

Интересен е начинът, по който Юлия Кръстева заминава да специализира във Франция.

Париж

От строго секретна справка от ноември 1970 г., подписана от "Петров", става ясно, че разрешението да замине е дадено от българските служби срещу устно обещание да им сътрудничи.

"През 1965 ѝ бе разрешено да специализира във Франция. По този повод... с нея се уговорихме, че ако имаме нужда, ще бъде използувана от службата ни по време на престоя във Франция.... Уточнено бе който я потърси от мое име да му има доверие."

От текста по-надолу се разбира, че Кръстева дава и друго обещание - да не се установява във Франция и да не се омъжва. Случва се обратното.

"Разказа, че още първата година се е омъжила за Филип Солерс, поради което ѝ е малко неудобно пред мен, тъй като при изпращането ѝ заявяваше, че няма да се омъжва и няма да остава във Франция."

Разговорът между Кръстева и служителите на ДС - Петров и "другарят Любомиров" - се води в Париж и в него българката им казва дори повече, отколкото очакват да чуят: че "тук е станала по-убедена привърженичка на социализма, отколкото е била у нас".

Предразполага ги още повече: "За това според нея е подействало доверието, с което са се отнесли нашите органи към нея, като са я пуснали да дойде и работи във Франция, като са разрешили родителите ѝ да я посетят. Освен това много са противоречията на този динамичен живот при капитализма, който има добри и лоши страни, са я научили да цени повече Родината си, доверието между идейно близки хора и пр."

В един момент Петров ѝ напомня за поетия в София ангажимент - да сътрудничи. Тя отново приема с готовност.

"Попитах я спомня ли си нашия разговор в моя кабинет. Увери ме, че много добре си го спомня, че дори е чакала да бъде потърсена. На това ѝ отговорих, че ние сме търпеливи хора."

След което той пристъпва към нова покана: "Ако тя държи на нашата уговорка, според мен е дошло време, когато може да бъде полезна на страната и на нашата служба. Разбира се, това трябва да се основава на напълно доброволна основа в рамките на нейните възможности и при пълно нейно съзнание, желание и отговорност.

Заяви, че е съгласна.

...

Уговорихме се, че връзка с нея ще поддържа моят добър приятел Любомиров от посолството.

Уговарят се Любомиров да я потърси с обаждане от улична телефонна будка и разясняват защо това е необходимо.

"Разделихме се след вечерята топло с пожелания за бъдещи успехи", завършва Петров и едва ли подозира, че жизнерадостното "Да", нескрепено с подпис, няма да роди реално сътрудничество.

На стр. 2