'Да работиш за Харви Уайнстийн? Беше като да се грижиш за отвратително бебе'

Бившата служителка на скандалния холивудски продуцент Харви Уайнстийн - Зелда Пъркинс, разказва пред "Гардиан" подробности за работата си с него година след като движението срещу сексуалния тормов #Metoo набра сила в световен мабащ.

"Беше манипулатор. Имитираше ни, докато крещеше по нас. Бяхме все възрастни хора, а ни караше да се чувстваме на 17", разказва една от жертвите.

Преди това работех в същата сфера. Но мислех, че в работата в компанията на Уайнстийн в Лондон е стъпка напред. По това време бизнесът му беше много успешен. Имаше голямо текучество. Останах малко по-малко от година, добавя тя.

"Имах две интервюта за работата там. На първото служители ме предупредиха, че е гадняр. По-късно и аз предупреждавах за същото, докато интервюирах кандидати. Може би има някакво предизвикателство - мислиш си, че точно ти ще успееш да се справиш."

Преди второто интервю, което се проведе в хотел, ме предупредиха, че има навика да ходи в банята да мастурбира. Но не го повярвах, каза ми го човек, който си падаше по клюките. "Не си сваляй палтото", казаха ми на шега.

И все пак, хората говореха за него с доза любов, макар и многозначително. Ако всички бяха окей с това, защо и при мен да не се получи, мислех си тогава.

Разговорът с Харли бе кратък. Вече ме бяха харесали. Каза ми: "Имам много добър инстинкт. Винаги знам дали ще се спогаждам с някого".

По време на обучението в началото ме инструктираха никога да не го лъжа и да не крия нищо - той ще разбере.

Същинската работа се състоеше в две неща. Истинските ми задачи нямаха много общо с Харви - проекти, фестивали, срещи с хора от кино средите. А втората част бяха неговите посещения в Лондон. Обичаше Европа и идваше всеки месец.

Чувствах се като негов личен асистент. Философията на компанията бе, че нещата вървят най-добре, когато Харви е щастлив, затова трябваше да се стараем да бъде така, всичко да върви гладко. Размествахме срещи в последния момент заради него, нямаше почивни уикенди, правехме работни закуски в 7 сутринта след като сме стояли до 2 през нощта.

Хаос и адреналин всеки ден. Щастливи бяхме, ако в края на деня той не е крещял по нас или не е унижил публично някого - сервитьор, колега, актьор, шофьор. По няколко пъти на ден ни плашеше с уволнение. Чувствах се като бавачка на гигантско, отвратително бебе. 

Понякога крещеше на хора, които дълбоко уважавах. И досега не си представям как те го търпяха.

Казваха ми, че си има гаджета. Понякога искаше да ги каним на събитията или да им изпратим шофьор. Бяха актриси и други. Не бяха от богатия кръг, към който той принадлежеше.

За пръв път дойде в Лондон няколко седмици, след като започнах работа. Семейството му бе с него и това бе предизвикателство. Трябваше да се погрижим и те са да доволни и щастливи. Той никога не спираше да работа, малко е тъжно, като си го помислиш. Или работеше, или ходеше по жени - не знам кога спеше. В тези среди е прието да се мълчи за извънбрачните афери и така правехме.

Той бе обсебен от някои обещаващи актриси. Уверяваше ги, че ще им спечели Оскар. Но говорим за публични срещи, в присъствието на още хора.

Досега не съм давала интервюта. Мислех, че тази кампания не е за такива като мен. 

Крещейки, се хвалеше: ей сега щял да се обади на президента и на някой друг. Подчертаваше колко е високопоставен. След това му се присмивахме. Чувстваше се недосегаем. Повтарях си, че той просто истерясва, че грешката не е у мен.

Имаше един странен асистент. Винаги ги избираше високи и добре изглеждащи. Виждаше се, че им завижда. Несигурността му прозираше на повърхността. Виждаше се, че знае, че не изглежда добре. С тях не се заяждаше толкова."

Не ми харесваше, когато трябваше са обгрижвам семейството му. Не биваше да ги допускам до хотелската му стая. Казвах им: "Моментът не е подходящ". Падаше си по няколко популярни актриси. Настояваше агентите им да не присъстват на срещите. 

Казваше: "Гледай на мен като на крал. Аз съм твоя пропуск за важни неща".

Харви не е единственото чудовище в индустрията. Културата, която му позволи да съществува такъв, какъвто е, все още съществува и разговорът за това тепърва започва."