Подслушано в кабината – как историите на тираджиите стават популярен спектакъл

От Москва до Магадан за час и половина – това не е научна фантастика, а нов театрален формат.

Пълното потапяне в спектакъла „Карго Москва“ ни отвежда на 22-дневен курс с товарен камион до най–красивите, безлюдни и труднодостъпни краища на Русия – Сибир и Далечният изток.

Без да излиза от Москва, зрителят попада на място, където едва ли би се оказал в реалния живот. Главното тук не е видът, а историите, които по пътя разказват съвсем истински тираджии.

Добре дошли в Колима

Образът на тираджията традиционно се свързва със суровата романтика на безкрайните руски простори. Смята се, че тези хора говорят малко, още по-малко спят и прекарват целият си живот зад волана. Организаторите на проекта „Карго Москва“ са решили да счупят стереотипите и да дадат на шофьорите на камиони възможност, сами да разкажат и покажат на хората истината за тази професия.

Спектакълът приключение, както са го нарекли авторите, преминава в кабината. Едната страна е напълно прозрачна за хората отвътре но неразбираема за хората отвън.

„Кабината“ е оборудвана с удобни седалки на три реда, изчислени за почти 50 зрители. На входа на пасажерите се раздава вода и ги молят да затегнат коланите. Условията в залата са не по-лоши от тези в кабината на камиона, от където всъщност се предава на живо. Екранът е разположен на ръка разстояние от зрителите. От време на време камерата отвежда погледа нагоре и навън - открива се гледка към улицата, за се добие реална представа.

Въпреки това, няма никакво преиграване от страна на шофьорите. Първите им думи са – „Добре дошли в Колима! Лек път“. Очевидно е, че пред зрителя не е актьор а обикновен човек. Роман от Москва е на 38 години, започнал е като шофьор на градски автобус. Сега управлява камион до Финландия, Прибалтика, Казахстан, но най-сложният и дълъг курс е от Москва до Магадан. Негов колега в кабината е Андрей от Беларус. Това е неговият първи курс до Колима. Пътуванията му доскоро са били в Европа, но заради санкциите е необходимо да тръгне по нови маршрути.

Отсъствието на актьорска подготовка по никакъв начин не пречи на двамата шофьори час и половина да задържат вниманието на зрителите, принуждавайки ги да се смеят, тъгуват, изненадват и удивено да отварят уста. Те добродушно се подиграват един на друг, коментират преминаващи автомобили, разказват професионални истории, нетърпеливи са да споделят истории с близките си и покажат лични фотографии.

Целият живот – път

В хода на приятелски разговор, който бива прекъсван от спирания на бензиностанции, автомивки и паузи за почивка, изплуват удивителни за зрителя подробности от бита на тираджиите. Например, Андрей е взел със себе си на път седем бурканчета с домашен борш и „капан за сънища“, който пътува с него вече 20 години. А Роман споделя рецептата за „полския коктейл“ - смесва се кафе и кока-кола, което помага в борбата със съня при особено уморителните рейсове.

Докато на екрана се сменят пейзажи от Магадан, Якутск, Иркутск, Байкал и Красноярск, зрителите научават как шофьорите се мият на бензиностанции или със самоделен „летен душ“, как на охраняеми паркинги се заключват за през нощта и връзват ремък или въже през дръжките на вратите от вътре, за да не им пуснат газ в кабината. Над 10 500 км от Москва до Магадан шофьорите разказват целия си живот един на друг – от военната служба до брак и развод. За фон на техните откровения звучат песни за камиони и тираджии.

Не работа, а твърда романтика

Изглежда, че тези сурови мъже е невъзможно да ги смутиш или извадиш от равновесие. Те еднакво спокойно и иронично разказват за лошото състояние на автомобилния парк, високите европейски глоби, авариите, ремонтите „на крак“ и вкусното еленово месо, което може да се купи по пътищата на Якутия. Вледеняваща душата е историята на Роман как едва не е потънал заедно с камиона в река Алдан, където мостът и до днес не е построен. При това разказът е поднесен като весела история. „Не работа – твърда романтика“ – смеят се шофьорите. „Ние сме народ грозен, но сантиментален“ – казва колегата му Андрей.

Така оптимистично героите гледат на бъдещето, въпреки че при завръщането си от триседмичното си пътуване, могат да починат час - два до позвъняването на диспечера за нов "бърз" курс. „Всичко ще бъде наред“ – говорят си един на друг по пътя за Москва. В долната част на екрана, подсказват на зрителя, че до няколко години шофьорите се планира да бъдат заменени от роботи. Към 2018 г в Русия трябва да бъдат изградени отделни ленти за безпилотни камиони. А това означава, че професията на тираджиите ще стане непотребна. Между другото Роман и Андрей не бива да се вълнуват - със сигурност могат да си намерят работа в театъра.

Автор: Анна Михайлова/ РИА Новости