"Новината за моята смърт е силно преувеличена" или как Недялко Йорданов преживя своята

Странно нещо е животът, особено на място, където всеки пети твой съгражданин толкова дълбоко те мрази, че виртуално даже иска кръв. Твоята. Иска да умреш. Само психолозите могат да обяснят тази неистова и повсеместна ожесточеност, недоволство от собствения живот, депресия, агресия, критичност, омраза и завист, изпълнили сърцата на много българи и видими прекалено ясно в мрежата. Всяка публична личност го е преживявала - много е обидно и болезнено да видиш колко някои хора те мразят. Заради това, което си или си посмял да бъдеш. Макар никога да не си сторил никому нищо лошо.

Поетът Недялко Йорданов (83 г.) е активен онлайн и всеки ден публикува по едно свое стихотворение във Facebook. Той е много популярен сред своите почитатели и често пълни големи зали с поетическите си спектакли. Който го познава - знае, че той е романтик и е много добродушен и добронамерен, няма да го чуеш да нагруби някого или да каже лоша дума по нечий адрес. Затова е чудно откъде пък се е активирала толкова човешка злоба, че да му причини такива отвратителни преживявания и неприятности на неговата завидна възраст. Жалко и много, много симптоматично... За обществото ни. И за нивото ни. Като човеци.

Днес Недялко Йорданов отново написа своя традионен пост. Но той беше различен и доста стряскащ.

"Скъпи приятели, случи ми се да преживея собствената си смърт. Една жена от Бургас по неизвестни причини публикувала в интернет следното съобщение на фона на черна траурна плоча: „Поетът Недялко Йорданов почина. Вечна му памет.“

Мина доста време докато се разсее заблудата, но можете да си представите колко приятели, познати или просто членове в моите три фейсбука как реагираха, писаха съболезнования, звъниха по телефона. Отначало ми беше малко страшничко, после се развеселих и дори си припомниха една стара песничка „Весело бе на мойто погребение“.
Така че имам намерение да поживея още.

ЖИВ Е ЖИВОТЪТ

Странно... Колко приятели имам...
А не очаквах... И съм щастлив...
Знам, куриозно е... Необходимост.
Пишат ми... С радост, че още съм жив.
Тъмно усещане... Съпреживявам
своята собствена идваща смърт...
Не съм храбрец... Но не се давам...
Ето, размина се и този път.
Няма опасност... Няма опасност...
И ще си пиша... Отново... До край...
Жив е животът... Прекрасна прекрасност...
Щом като можеш... Още създай...
Ето... Дори съм се вече подстригал...
И с намалена бяла брада...
Боже, дано не съм изкукуригал
от тази побъркана свобода...
Търся си думички... Честни... И прости...
Антипоезия май че... Нали?
Все пак четат я моите гости...
И я харесват... Знам ли... Дали?
Искам все пак да раздам малко вяра...
Пък и на себе си... Както на тях...
Ах, че банално... Последната гара...
Няма как... Има и мъничко страх...
Да не го мислим... Да си живеем...
Колкото толкова... Тук и сега...
После... Щастливи... Сами ще се слеем
Там... Със небесната вечна дъга..."

Да си жив и здрав, Недялко, още много години и да продължаваш напред.