Захари Карабашлиев: Благодарен съм за живота, който живея

„Благодарен съм за живота, който живея. С годините се научих да заменям големите мечти за онова, което може да бъде, с благодарност за това, което вече се е случило“. Това казва пред БТА писателят Захари Карабашлиев в навечерието на рождения си ден. С чувство за хумор авторът на романите „Опашката“, „18% сиво“ и „Хавра“ допълва, че на рождения си ден мечтае „за тротоари със здрави плочки на нашата улица“.

Казва още, че няма рутина в празнуването на рождените си дни, а тази година личният му празник съвпада с Разпети петък и това отлага празника.

„Около Разпети петък обаче никога не ми е до парти, винаги изпадам в някаква необяснима житейска жал. А сега рожденият ми ден се пада точно на Разпети петък. Затова ще го празнувам в неделя, Великден, когато ще празнуваме всички, ще има яйца, козунаци, трапеза и вино, ще има обратното на жал - ще има радост. Защото няма по-високо благо за човек от радостта“, допълва Карабашлиев.

Той казва, че иска книгите му да останат като свидетелство - не само на таланта и труда му, но и на времето, в което живее. Има обаче нещо, което не иска да остане за поколенията след него - „безчестието, макар, че и за него има място в литературата“. А за почитателите му, които се питат кога ще излезе следващата книга, отговорът е - през есента.

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

Захари Карабашлиев е роден на 14 април 1968 г. във Варна. Завършва гимназия във Варна и записва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Любовта му към книгите се заражда от ранна детска възраст, благодарение на майка му, която му чете „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, Жул Верн, Майн Рид.

На 20-годишна възраст Захари Карабашлиев започва да пише разкази и критически текстове, които публикува в „Литературен вестник“. Свири на китара и основава рок група. Работил е като дисководещ и има предаване в радио „Варна“. Бил е водещ и на предаването „Фул макс“ на радио „Шумен“.

През 1997 г. Захари Карабашлиев заминава за САЩ, след като печели „зелена“ карта. САЩ е страната, за която той е убеден, че там го чака нещо по-добро. През деня ходи на курсове по английски, работи нискоквалифицирана работа, предимно нощни смени. Свободното си време прекарва в обществените библиотеки. Записва се да учи художествена фотография в щатския университет, в Охайо, и започва да се занимава професионално с това. Участва в изложби, снима и продава портрети, работи с джаз музиканти и получава поръчки за обложки на албуми. Работи като барман в хотел от веригата „Шератън“. В Лос Анджелис завършва филмови продуцентски класове и участва в кино- и театрални уъркшопове. Започва да пише драматургия на български и на английски език.

УСПЕХЪТ

В САЩ остава 17 години. През януари 2014 г. Захари Карабашлиев се връща в България и започва работа като главен редактор на издателство „Сиела“. Дотогава той е участвал в подбора на издателството на англоезични заглавия за превод на български език. Самият Захари Карабашлиев е откритие на издателството.

През 2008 г. издателство „Сиела“ публикува неговия първи роман „18% сиво“. През 2013 г. романът е издаден от американското издателство Open Letter Books, като част от българската поредица на издателството. Заглавието е термин от фотографията, което писателят използва като метафора на мига, в който живеем. Романът печели редица награди, сред които „Цветето на Хеликон“ за 2008 година и „Роман на годината“ на фондация „ВИК". Романът е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията „Голямото четене“ на Българската национална телевизия. Издаден е в редица страни, включително в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия и Сърбия и е преиздаван 25 пъти. През 2019 г. романът „18% сиво“ е екранизиран от режисьора Виктор Чучков-син по сценарий на Захари Карабашлиев.

През 2017 г. излиза от печат неговия втори роман „Хавра“, отличен на 15 юни 2018 г. с националната литературна награда „Христо Г. Данов” в категория „Българска художествена литература”. Същата година Захари Карабашлиев е сред учредителите на литературния фестивал „Варна лит“, който е с насочен към децата и детското четене.

Захари Карабашлиев е написал също сборниците с разкази „Кратка история на самолета“ (2009), за който получава наградата „Хеликон“ за 2009 година, „Симетрия“ (2011) и „Не толкова кратка история на самолета“ (2018), повестта „Жажда“ (2018). Захари Карабашлиев е съставител на две антологии със съвременни български разкази - „Обича ме, не те обича“ (2015) и „Преодоляване“ (2016). През 2018 година негов разказ е включен в американския алманах „Най-добра европейска проза“.

През 2021 г. е издаден романът му „Опашката“. За него Захари Карабашлиев на 11 май 2022 г. е удостоен с наградата „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга през 2021 г. на книжарниците „Хеликон“ сред общо 12 номинации и с 11-ата литературна награда за български роман на годината на Националния дарителски фонд „13 века България“.

По повод отличията писателят споделя, че наградите са важен стимул за един автор в тези времена на разлом и че в разломни периоди като писател е избрал да бъде максимално близо до времето, но и максимално далече, за да успее да преработи случващото се. И най-важното – избрал е да бъде винаги „100 процента ясен”.

За „Опашката“ Захари Карабашлиев получава на 1 ноември 2022 г. първа награда в категория „Проза“ на „Портал Култура“ заради „неподражаемото му майсторство да превърне болките от съвременността в художествено преживяване“.

ТЕАТЪР

На 22 май 2021 г., на сцената на драматично-кукления театър „Иван Радоев" в Плевен, за първи път е представена постановката „Опашката“ по едноименния роман, режисьор е Явор Гърдев. На 24 май 2022 г. постановката е отличена с „Аскеер“ за най-добро представление“. Преди това изпълнителят на централната роля в спектакъла Владимир Карамазов е удостоен от Съюза на артистите в България с награда „Икар” за изпълнение на главна мъжка роля.

На 8 септември 2022 г., отново на сцената на театър „Иван Радоев“ в Плевен, за първи път е представена най-новата негова пиеса „Талант“. Тя е написана специално за двама от актьорите, които участват - Александър Алексиев и Стоян Дойчев. Режисьор е Василена Радева. Писателят завършва пиесата за рекордно кратко време, като споделя написаното на парче с актьорите: „Събирахме се у дома да я четем на маса и я обсъждахме – не мислехме нито къде ще я поставяме, нито с кого и как. Едва когато сложих „край“, дойде и въпросът – към кого да се обърнем, за да я режисира, кой театър ще ни приюти? Първите репетиции съвпаднаха с ковид карантината, репетирахме далеч от театрална сцена, в домовете си, дори в баналната атмосфера на един бизнес офис, а накрая и в редакцията на издателство „Сиела“.

Захари Карабашлиев е автор и на пиесите „Аутопсия“ (2004), „Неделя вечер“ (2006), „Откат“ (2008), за която на 24 май 2009 г. е удостоен с Награда за съвременна българска драматургия от фондация „Аскеер“. През март 2014 г. в театър „Ла Мама“ в Ню Йорк за първи път е поставена пиесата му „Лисабон“, написана през 2011 г. Неин режисьор е Христо Христов, продуцент е Воза Ривърс.

През юли 2022 г. Захари Карабашлиев е назначен за писател драматург на Народния театър „Иван Вазов“, която съвместява с тази на главен редактор в издателство „Сиела“ до ноември 2022 г. Позицията му е творческа, свързана е със създаване, адаптация и/или развитие на драматургични текстове. На 9 ноември той депозира оставката си, като във фейсбук написва, че тя е свързана с конфликт, който ескалира и излиза далеч извън стените на най-високата театрална институция, като косвено и пряко засяга и него.

ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА

На 1 октомври 2021 г. писателят е удостоен със званието „Доктор хонорис кауза“ на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Захари Карабашлиев произнася над 37-минутно академично слово, озаглавено „Университетът в мен“, в което говори за времето от студентските си години в Шуменския университет, за емигрантския си живот в САЩ, за първите му литературни творби преди и сега.

В словото си той казва: „Приемайки тази висока титла днес, аз приемам и ангажимент към тази понякога невидима, но истинска общност на разума и културата, приемам ангажимент към универсума, към цялото. Тук с вас, макар и често да го забравяме, сме част от цялото. Нищо не започва от нас, нито с нас ще свърши. Всичко е процес и част от нещо друго.“