Забранените книги
На днешната дата през далечната 1890 година е родена Агата Кристи. Тя е известна с богатото си творчество, но едно от най-известните й произведения - "Десет малки негърчета", е безмилостно заклеймявано и с променяно заглавие.
Причината за това е наличието на думата "негър". Така книгата излиза със заглавия като "Десет малки индианчета", "Десет малки войничета" и "И тогава не остана никой". На безмилостната цензура е подложено обаче само заглавието, като съдържанието не е променяно.
В историята обаче има множество книги, които по една или друга причина са били забранявани.
Ако за повечето малки и големи произведението на Луис Карол "Алиса в Страната на чудесата" е една чудна история, то за китайските власти това не е така. През 1931 година властите забраняват книгата, като изтъкват, че е опасно хора и животни да се поставят на едно ниво.
През 1955 година излиза и най-известна книга на Владимир Набоков - "Лолита", разказваща за любовната история между мъж на средна възраст и 12-годишно момиче. "Лолита" веднага е забранена във Великобритания.
Съвсем разбираемо в Съветския съюз е забранена и през 1948 годината книгата на Джорд Оруел "1984" - антиутопия, която е огледална на тоталитаризма.
Цензурата в Съветския съюз не подминава и Борис Пастернак. Книгата "Доктор Живаго", в която се разказва за Русия след болшевишката революция, е публикувана през 1957 година, но до 1988 година е забранена в СССР. Година след публикуването Пастернак печели Нобелова награда, от която се отказа заради натиска от съветските власти.
"Любовникът на лейди Чатърли" на Д.Х. Лоурънс, "На Западния фронт нищо ново" на Ремарк и "Одисей" на Джеймс Джойс са една малка извадка от шедьоврите, към които цензурата е била безпощадна.
Друга любима детска книга - "Вълшебникът от Оз" - също попада в черния списък заради това, че главната героиня е независима и силна и дружи със странни създания.
Още от Средновековието обаче съществува цензура, която забранява книги заради аморално съдържание, теологични и политически неточности.
"Индексът на забранените книги" е списък, в който се поместват всички книги, които по някакъв начин "рушат моралните устои на обществото". Самият списък, сред които могат да се срещнат имената на най-обичаните автори като Александър Дюма (и баща, и син), Оноре дьо Балзак, Емил Зола, Жан-Пол Сартр и Виктор Юго, е отменен чак през 1966 година.
Забраняването на книги не подминава и България, като то е изключително интензивно по време на комунистическия режим.
Най-известният автор, погубен от комунистическата цензура в България, е Георги Марков, който през 1978 година от убит в Лондон със сачма, пълна с рицин. Убийството е извършено от агент от Държавна сигурност.
Причината - Марков е един от най-яростните критици на комунизма, а неговите "Задочни репортажи за България" разгневяват режима. Интересен факт е, че части от книгата на Марков се изучават в училищата в Полша, Чехия и Унгария.
Друг любим роман на българите също не е бил подминат от цензурата. "Тютюн" на Димитър Димов е бил преработван, като към оригинала се добавят още 250 страници. Според Партията Димов не е направил добро и плътно описание на работническия свят.
Сатиричните "Люти чушки" на Радой Ралин са изгорени през 1968 година, а авторът е изселен в провинцията заради множеството си сатирични и иронични произведения.
Райко Алексиев, Димитър Талев, Блага Димитрова, Атанас Далчев и Йордан Стубел са малка част от талантливите творци, които по една или друга причина са били с осакатени или забранени произведения, които най-вероятно има защо да се прочетат.