Вижте избраните заглавия в документалния конкурс на София Филм Фест

За 11-та поредна година в документалната селекция попадат 12 филма, чертаещи тенденциите в развитието на съвременното световно документално кино.

Два от тях са български – „Тайният живот на Вера“ („The Magic Life of V”, Финландия-Дания-България, 2019) на Тонислав Христов, представен премиерно в Сънданс и състезавал се в конкурсната секция „Generation 14 plus” на „Берлинале“ 2019, и „Дворците на народа“ („Palace for the People“, България-Германия-Румъния, 2018) на творческия тандем Борис Мисирков и Георги Богданов – със световна премиера в Лайпциг, селектиран за участие в над 15 фестивала по света, а в програмата на 23-тия София Филм Фест той ще бъде представен премиерно в България.

Един от най-награждаваните документални филми „Мълчанието на другите“ („The Silence of Others“, Испания-САЩ-Канада-Франция, 2018) на Робърт Бахар и Алмудена Караседо е разказ за епичната борба на жертвите на 40-годишната диктатура на генерал Франциско Франко в Испания, които продължават да търсят справедливост и до днес. Заснет в продължение на шест години, филмът проследява жертвите и оцелелите, които организират „аржентински съдебен процес“, чиято цел е разобличаване на многобройните престъпления, извършени по време на режима – откраднати деца, близки, убити и погребани незнайно къде, преследвани хора, жертви на мъчения… „Мълчанието на другите“ е като филмов поздрав за малките победи на определени хора… напомня класическите политически трилъри на Коста Гаврас или Франческо Рози...“, пише „Screen Daily“ за документалната творба, продуцирана от Педро и Агустин Алмодовар и Естер Гарсия.

Отличеният със специалната награда на журито на фестивала в Торонто Хот Докс ‘18 „Какво иска Уалаа“ („What Walaa Wants“, Канада-Дания, 2018) на канадския режисьор Кристи Гарланд е въздействащ и личен портрет на 15-годишно момиче, израснало в бежанския лагер Балата, докато майка му лежи в затвор в Израел. Мечтата на Уалаа е да работи в Палестинските сили по национална сигурност, и въпреки предизвикателствата, които среща по пътя си, тя упорито следва целите и стремежите си.

В „Първото движение на неподвижното“ („The First Motion of the Immovable“, Франция-Италия, 2018), получил наградата за най-добър документален дебют в Амстердам ’18, Себастиано д’Аяла Валва разказва за музиката и света на композитора Джачинто Шелси. Режисьорът е 10-годишен, когато баща му му пуска композиции от своя братовчед. Тогава Себастиано все още не може да разбере смисъла на чутото. Днес обаче смята музиката, създадена от Джачинто Шелси, за необикновена. Композиторът, който умира през 1988 година, прекарвайки живота си в отшелничество, твърди, че тя му е пратена от боговете. Във филма създадените от него композиции оживяват чрез спомените на различни певци и музиканти, както и чрез визуализации, в които важна роля има природата.

„Зелената лъжа“ („The Green Lie“, Австрия, 2018) на австрийския режисьор Вернер Буте и екологичния експерт Катрин Хартман, съсценарист на филма, е дързък документален разказ с разкрития за така наречените „зелени продукти“, които нямат връзка с истинската устойчивост в индустрията. Вместо това те замъгляват преценката на хората, унищожават околната среда и подкопават наистина необходимите стъпки, които трябва да бъдат предприети. Създателите на филма тръгват по следите на корпоративните „зелени лъжи“ към местата на най-катастрофалните екологични бедствия като най-големия нефтен разлив в историята на САЩ, следствие от експлозията на борда на „Deepwater Horizon“, пожарите в тропическите гори на Индонезия, предизвикани от корпорациите за добив на палмово масло, и др. Вернер Буте и Катрин Хартман обсъждат връзките между екологията и икономиката и грешките на политиките, които прехвърлят отговорността за справедливо и устойчиво управление на ресурсите върху потребителите с известни експерти като американския философ, лингвист и политически активист професор Ноам Чомски и журналистът, писател и активист в борбата за човешките права Радж Пател.

„Хамада“ („Hamada“, Швеция-Германия-Норвегия, 2018) на Елой Домингес Серен е необичаен портрет на трима приятели - Сидахмед, Заара и Тахер, част от народа сахрави, които живеят в бежански лагер в пустинята Сахара. Те прекарват времето си като ремонтират коли, въпреки че няма къде да ги карат. Борят се за политическа промяна и мечтаят за бъдеще, което вероятно никога няма да им се случи.

Представен с успех на престижни документални форуми в цял свят, „Америка“ („América“, САЩ, 2018) на режисьорите Ерик Стол и Чейс Уайтсайд е история за трима братя, хванати в капана на пропастта между юношеските копнежи и реалността на възрастните. Камерата проследява живота на тримата мексиканци Диего, Родриго и Бруно в продължение на три години. Тяхната баба Америка не е в състояние да живее сама, а братята се стремят да й осигурят най-добрата грижа според възможностите си. Въпреки че на преден план се появява конфликта в семейството, породен от нелеката логистика в света на работещите, режисьорите успяват да уловят хумора, скрит под повърхността на ежедневието, като представят сложността и дълбочината на семейните отношения…

„Трийсет души“ („Thirty Souls“, Испания, 2018), режисиран от Диана Туседо, бе представен с успех в секция „Панорама“ на Берлинале 2018. Един магически портрет на селския живот в отдалечено кътче на Иберийския полуостров е представен през очите на двама тийнейджъри. Алба и Самуил изследват изоставени къщи и търсят изчезнали хора – някои са починали, други са емигрирали. Двамата са привлечени от неизвестното и загадъчното в дивата провинция… Филмът смесва умело реалност и фикция, като преплита сюжети от действителния и въображаем свят в един въздействащ разказ.

„Да се разкриеш“ („Out“, Франция, 2018) на режисьора Дени Парот е въздействаща изповед на различни хора с различна полова и сексуална принадлежност. В поредица откровени моменти млади хора с гей ориентация, би- и транссексуални разказват за себе си, като историите са представени чрез емоционални клипове. Какво следва обаче след тези разкрития? Ще успеят ли тези младежи да живеят с неизбежната промяна в личния и социалния им живот?

Полският филм „Диагноза“ („Diagnosis“, Полша, 2018) на Ева Подгорска е пътуване в подсъзнанието на един град и неговите жители. Чрез внимателно подбрани въпроси в поредица от терапевтични сеанси, хората се насочват към дълбините на собствените си емоции, провокирани от града като отправна точка. С течение на времето разговорите стават все по-интимни. Сцените от живота, чувствата и спомените се преплитат със субективно възприеманите кадри на града - те се смесват, допълват и взаимодействат помежду си в своеобразна обща съдба.

С номинация за „Оскар“ за най-добър документален филм, „За бащите и синовете“ („Of Fathers and Sons“, 2018) на режисора Талал Дерки е копродукция между Германия, Сирия, Либия и Катар. Филмът разказва за завръщането на Дерки като журналист в родината си Северна Сирия, като в продължение на две години получава безпрецедентен достъп до семейството на Абу Осама, член на джихадисткия фронт„Ал-Нусра“, който воюва срещу правителствените сили в Сирия. Осама няма търпение синовете му да пораснат и да ги изпрати на фронта в бой за „правата вяра“. Уникални кадри пресъздават ежедневието на семейството, в което Абу е щастлив, защото молитвите му са били „чути“, един от синовете му е роден на 11 септември, а той самият възпитава децата си в идеология, която жадува за смъртта на всички „неверници“…

Представен като проект в 15-ото издание на София Мийтингс 2018, „Тайният живот на Вера“ е копродукция между Финландия („Making Movies“, Каарле Ахо), Дания („Kirstine Barfod Film“) и България („Соул Фууд“, Андреа Станоева/Тонислав Христов), подкрепена от ИА „Национален филмов център“. Филмът беше показан за първи път в документалния конкурс на най-значимия фестивал за независимо кино – „Сънданс“ и бе селектиран в „Generation 14 plus” на 69-ия фестивал в Берлин 2019. Творбата ни запознава с Вера, която е преследвана от детските си травми и се опитва да придобие независимост чрез различни роли, които играе в живота. С течение на времето се оказва, че с игрите Вера се опитва да пребори психически травми в детството си от агресивния си баща, който е алкохолик.

„Дворците на народа“ е дело на Борис Мисирков и Георги Богданов. Копродукцията между България, Германия и Румъния е заснета в пет държави от бившия Източен блок на Европа, като оригинален опит да се „простим“ с комунизма чрез един мащабен епос за най-представителните сгради за този политически строй – Двореца на Чаушеску в Румъния, сградата на Московския държавен университет, Националният дворец на културата в София, Палата Федерация в Белград и несъществуващият вече Дворец на републиката в Берлин. „Дворците на народа“ е опит за философско осмисляне на наследството и реалността, в която живеем вече 30 години след 1989…