Вечер в овощната градина на дявола (репортаж от концерта на Opeth и Von Hertzen Brothers в София, 01.03)

  След фестивалната среща с Opeth миналото лято в Каварна, дойде време българската публика да се наслади и на пълнокръвен концерт на шведските прогресив/дет метъл герои, този път в рамките на турнето към новия им албум Heritage. Почти до края липсваше информация дали обявените подгряващи Von Hertzen Brothers (които гледахме и преди миналогодишния концерт на Pain of Salvation) наистина ще излязат на сцена, но тревогите се разсеяха няколко часа преди концерта, когато организаторите потвърдиха участието на финландците и пуснаха графика за вечерта. За разлика от много други музикални събития в България, той се спази с точност до минутата и точно в 19:20 излязоха Von Hertzen Brothers. Експлозивният им 40-минутен сет успя да спечели като почитатели и малкото все още незапознати с творчеството им присъстващи, като имаше фенове, дошли на концерта специално заради тях – очевиден атестат за качеството на музиката на финландските рокаджии, чиито влияния се коренят в прога и класиците от 70-те като Deep Purple и основно Led Zeppelin. В 20:30 под звуците на Popol Vuh и Through Pain and Heaven (част от саундтрака към немския хорър филм от 1979-та Nosferatu: Phantom der Nacht) излязоха и основните герои на вечерта – Opeth. Встъплението беше подбрано изключително прецизно предвид основните влияния от прогресива, ембиънта, електрониката, краут- и спейс-рока от 60-те и 70-те, които до голяма степен оформят уникалния саунд на групата и са най-видими точно в Heritage. След The Devil’s Orchard и I Feel the Dark от новия албум последва Face of Melinda, едно от по-„спокойните” парчета в концептуалния Still Life. Тук Микаел за първи път тази вечер даде воля на особеното си чувство за хумор и отбеляза, че броят на момичетата по концертите на Opeth нараства, а после спомена паметника на Рони Джеймс Дио в Каварна и впечатлението, което са му направили изрисуваните с портрети на музиканти блокове в Каварна, както и историята как е срещнал Дио и групата му на един фестивал. Логично последва Slither, отново от Heritage, която е посветена на „малкия човек с големия глас” и носи заряда на песен от класическия състав на Rainbow. Credence, To Rid the Disease и Folklore сложиха край на мелодичната част от сета и дойде време за типичните за Opeth парчета, редуващи мачкащи рифове и дет метъл грухтене с красиви акустични пасажи. Всъщност това разделение се наложи едва при втория лег на турнето, част от който беше и датата в София, защото първите месеци след излизането на албума шведите изпълняваха сет, лишен напълно от дет метъл, какъвто според Окерфелд подхожда повече на Heritage. След изразено недоволство от страна на фен-базата на групата обаче дет метълът се завърна триумфално в сета на Opeth и следователно вечерта продължи с разбиващите Heir Apparent, The Grand Conjuration и The Drapery Falls от неизменния Blackwater Park. Типично за Микаел е това, че ако е в добро настроение и публиката му харесва, изпада в дълги монолози и саркастични закачки, което се случи и в The Blue Box. На биса публиката получи искреното уверение, че е най-шумната от началото на турнето и Окерфелд съжалява, че не са подготвили нищо специално, затова накара иначе свития китарист Фредрик Окесон да изимитира походката на Рудолф Шенкер от Скорпиънс и такава на рак, измисли игра за новия клавирист на групата Йоаким Свалберг, който да демонстрира кийбордите си в рамките на 15 секунди, метна няколко шепи перца от сцената и после клубът избухна под звуците на уникалната Deliverance, която сложи и край на концерта.