''Вече е ясно кой уби Ботев - Максим Генчев'': Критиките към продукцията не стихват
Вече е ясно кой уби Ботев - Максим Генчев, написа във Фейсбук журналистката Веселина Седларска за филма на Максим Генчев "Ботев". Творбата му предизвика множество остри коментари в социалната мрежа.
Снощи по БНТ беше излъчена телевизионната премиера на филма на Генчев. Продукцията е създадена с партньорството на обществената телевизия, въпреки че започва като "crowdfunding" кампания с подкрепата на община Калофер.
След ''Ботев'' по БНТ, издават личните бележници на Ботев и Левски
Режисьорът, който неведнъж е печелил конкурси на БНТ, реагира на вълната от критики във Фейсбук: "благодаря на 1000000 зрители на Ботев по БНТ! Нека всеки докоснат да предава на децата си искрата Родолюбие!!!" (бел.ред. - оригиналният правопис е запазен).
Проф. Александър Кьосев написа: "Колко хубаво, че не се налага да гледам филма за Ботев... все едно, че съм го гледал вече. А по разнищването на неговия кич цялата работа беше вече свършена от фейсбук приятели. Остава ми да кажа: обществената медия БНТ подкрепя патрЕотичната естетика и идеология с парите на данъкоплатците. А данъкоплатците са поканени да вярват, че това е родолюбие."
Комедийният профил във Фейсбук, кръстен "Жената на Данчо полицая", също публикува коментар по темата:
"Ще си позволява да сравня самия Генчев с един велик негов колега, на който вероятно е голям фен - Сидхарт Сенгупта. Той е режисирал индийския супер хит "Малката булка", откъдето явно Генчев се вдъхновява за шедьоврите си. И там погледите са дълги и дълбоки, и там мълчанието казва всичко, което зрителят трябва да знае, и там актьорската игра е на такава висота, до каквато не може да се доближи нито един друг филм."
Бившият депутат от "Демократи за силна България" Борис Станимиров се пошегува, че общественото възмущение от филма е толкова голямо, че се "чуват гласове като ответна мярка да се заснемат филми за животите на Максим Генчев и Емил Кошлуков":
"Майтапът настрана, да снимаш филм за национални герои, особено идеалирирани по нашия си български начин, си е прострелване в крака. Защото тези образи са толкова рафинирани (и по-лошо, направо дестилирани) във всяко съзнание, че всеки ги вижда ревниво по своему. И какъвто и филм да направиш, много повече хора няма да го харесат.
(...)
Но има нещо справедливо и правдиво в "Ботев" (който не съм гледал, но опознавам като сенките на Платон по реакциите). Филмът, изобщо този патос, отразява правдиво истинския ни живот в момента. Политиците ни, когато се борят със злото в един другиму, когато отиват, или отказват да отидат на преговори, когато говорят за принципите си - виждат себе си като Ботев. А освен на себе си, на платените си служители и на майките си, на всички останали ни изглеждат като герои на Максим Генчев. И животът на лирическите българи все повече заприличва на синтез между ледено хоро, кукери... и хартиени бюлетини."