Това е то Апокалипсисът (видео)

Нищо от това, което се слува, няма истинско значение. Истинско значение има единствено, че всичко ще се свърши, че всичко фактически вече се е свършило. Защото от гледна точка на перспективата нас вече ни няма. Нас вече никой не ни помни. Този свят е затворена книга. Ето на този свят ще бъде турен краят...

С тези потресаващи думи на проф. Калин Янакиев започва новият документален филм „17 мига до края на света“.

„Замислихме го като разказ „за края и участта човешка“. И някак в него не можахме да подминем участта българска... Не и с усмивката на разума. Защото кой разум може да обясни случващото се у нас през последната година?

Въпреки това капацитетът ни за хумор и този път спаси проекта от кахърна акустика. За своите 27 минути филмът разказва твърде много. Малко шантаво, но и талантливо, надяваме се“, обяснява Надя Христова, съавтор на проекта.

„Това е вторият ни документален филм, с който, вярвам, доказваме, че у нас документално кино може да се прави и без пари. Стига да имаш тема – и герой, който да те захласне с твърденията си. А проф. Янакиев това го умее, истински късмет е, че го имаме в страната си. Да, България може и да е село, както ще кажат някои, но пък умно село.

Още с първия си филм, „Чудо голямо“ (2012, 51 мин.), разбрахме, че у нас има интелигентна аудитория. Открихме съмишленици. С голяма част от тях се срещнахме по улиците и площадите на София година по-късно. Защото тези хора вече бяха престанали да бъдат само зрители. Това не беше онзи един файтон с „дежурните интелектуалци“, обикалящи сякаш за разтуха сутрешните блокове, а лицето на българина, към когото се обръщаме във филмите си“, разказва Надя, която някои ще разпознаят като автор на клипа „Sofia Dosen't Sleep”.

„Питат ме защо ни е такова, малко пезевенкско заглавието. Честно казано, аз нямам някакъв сериозен отговор на това. Вероятно тук го има онова намигане, особено в края на филма. Без това намигане киното отблъсква с „морална развълнуваност“ и претенциозност, от която през целия половин час на филма бягаме.

Истината е обаче, че работата по „17 мига до края на света“ сериозно ни поразтърси. Така става винаги, когато търсенето на смисъла излезе от границата на егото, на битовото и несериозно бълбукане, което произвеждаме в ежедневието“, признава Надя.

В края на филма, започващ с черно-белия надпис „Посвещаваме на Пламен Горанов“, виждаме проф. Янакиев, с онази негова малко печална усмивка, сякаш събрала цялата сложност на участта българска: „Колкото и сериозно да трябва да живеем живота си, защото душата е онова, което наистина може да се погуби завинаги, ние трябва да живеем с радост и с надежда. С радост, а не с отчаяние. Защото последният гонг в края на този наш свят възвестява: Няма вече смърт. Смъртта се свърши... Това е то Апокалипсисът.“

Премиерата на филма ще бъде в кино „Влайкова“ в София след по-малко от месец. Входът е свободен – защото не само с хляб се живее – но все пак и с хляб, усмихва се Надя Христова и уверява, че за неуспелите да го гледат в салона, „17 мига до края на света“ ще бъде качен в YouTube.