"Царството земно" от Тенеси Уилямс в Народния театър

Премиерата на спектакъла "Царството земно" от Тенеси Уилямс е на 25 януари (петък). Режисьор е Елена Панайотова.

Представлението ще се играе от 19.00 ч. - на камерна сцена в Народния театър.

В постановката участват Иван Юруков (номинация за "Икар" - за водеща мъжка роля - Виктор Зилов в „Лов на диви патици"), Нона Йотова и Дарин Ангелов.

За сценографията отговаря Анна Кирилова, а композитор е Асен Аврамов.

Ексцентричен, странен, влязъл в разрез с нормите и морала на обществото, едновременно с това невероятно талантлив и гениален писател, Тенеси Уилямс оказва най-силно влияние върху американската драма на двадесети век.

Истинското име на Тенеси Уилямс е Томас Ланиър Уилямс ІІІ, роден е на 26 март 1911 г. в Кълъмбъс, Мисисипи. Той е типичен южняк. Стилът му се определя като „южняшка готика", макар че не в цялото му творчество „дълбокият" американски Юг е централната тема.

Баща му Корнелиъс Кофин Уилям е търговски пътник, който продава обувки и рядко отделя време на семейството си. Уилямс с голямата си сестра Роуз и по-малкия си брат Дейкин живеят с цялото семейство в дома на дядото по майчина линия – свещеник от епископалната църква. Животът в семейството е труден заради грубия характер на бащата. Смята се, че майка му е прототип на главната героиня от „Трамвай „Желание" и „Стъклената менажерия". Най-често срещащите се образи на млади момичета са моделирани по сестра му Роуз („Стъклената менажерия", „Трамвай „Желание") – елегантна и стройна красавица, която развива шизофрения и прекарва дълги години в психиатрични клиники. От наследствено психическо разстройство се бои цял живот и Томас Уилямс. През 1929 г. той постъпва в университета на щата Мисури – Колумбия, и го напуска още същата година по финансови причини. Голямата криза вече е започнала. Следва и в Университета „Вашингтон" в Сейнт Луис, но две години по-късно го напуска и работи в „Международната обувна фабрика", чийто представител е баща му, след това като келнер, оператор на асансьор и разпоредител в театъра. Придобилият световна известност псевдоним получава от колегите си в университета заради южняшкия си акцент и произхода на баща му от щата Тенеси. По това време, по негови признания, осъзнава и хомосексуалните си наклонности.

До 1944 г. има поставени 17 пиеси, но следващият период от живота му, започнал със „Стъклената менажерия", е периодът на творческата зрялост.

От 1939 г. Тенеси Уилямс заминава за Ню Орлиънс, където живее във френския квартал и пише „Трамвай „Желание". Тук официално приема псевдонима си Тенеси Уилямс. През 1941 г. отива в Холивуд и работи като сценарист в „Метро Голдуин Майер". Първоначално „Стъклената менажерия" е предназначена за киното, но сценарият е отхвърлен през 1942 г. Само две години по-късно следва успехът в Чикаго и постановката на Бродуей (1945 г.). За нея и за „Трамвай „Желание" (1947 г.) е отличен с наградата на нюйоркските критици. Успехът му е триумфален.

Филмите по пиесите на Тенеси Уилямс са заснети от едни от най-големите американски режисьори, с десетки от най-ярките звезди на Холивуд. През 1950 г. Кърк Дъглас участва в „Стъклената менажерия", първата екранизация на Уилямс. На следващата година Елия Казан снима „Трамвай „Желание", където използва деветима от актьорите, участвали в театралната му постановка, което е рядко срещан случай по онова време. Единствено Джесика Танди е земенена с британската актриса Вивиан Лий – изпълнителка на същата роля на лондонска сцена. Филмът „Трамвай желание" спечелва 4 награди „Оскар".

Пиесите на Тенеси Уилямс се нареждат сред върховите постижения на американската и световната драматургия през ХХ век.

Творческото му наследство обхваща 25 пиеси, десетки едноактни пиеси и филмови сценарии, три романа, над шейсет разказа, над сто стихотворения и една автобиография.

През 1961 г. умира приятелят му Франк Мерло и това събитие се оказва превратно и за живота, и за творчеството му. Т. Уилямс изпада в тежка, продължила десет години, психична криза. Злоупотребява с алкохол и наркотици. През 1969 г. прекарва два месеца в клиника за дезинтоксикация. През последните две десетилетия от живота си не написва нито една пиеса. През януари 1979 г. е нападнат и пребит от петима тийнейджъри, вдъхновени от кампания против гей движението.

Тенеси Уилямс умира при доста странни обстоятелства на седемдесет и една годишна възраст в нюйоркски хотел, на 25 февруари 1983 г. Брат му Дейкин твърди, че е бил убит, а според полицията смъртта му е свързана с наркотици.

„Всички живеем в горяща къща. Не можем да позвъним на пожарната. Няма изход. Можем само да гледаме през прозореца на втория етаж как гори нашия дом", казва големият писател и драматург Тенеси Уилямс.