СтолицаЛитература: Надя Радулова и Владимир Полеганов

“Стихотворението като заешка дупка” с Надежда Радулова

Защо най-незабравимият залез в българската поезия, този от стихотворението „Любов“ на Атанас Далчев, е сравнен с домат? Къде живее „кралят на щурците“ от „Нямото дете“ на Лорка? Кое е удавеното момиче в „Огледало“-то на Силвия Плат?
Добрият поет е като Белият заек от „Алиса в страната на чудесата“, подир който добрият читател хуква и пропада в тайнствена дупка. Там обичайната логика е нарушена и изгубваш себе си, и оставаш изгубен, докато не се намериш. Така всяко стихотворение дава шанс (първо на своя автор, а после и на своя читател) да преживее, макар и за миг, собственото си разпадане, за да се обърка и да се преподреди отново, всеки път.

Писането на стихотворение е магьосническо занимание и като всяка истинска магия, има своите специални техники. Владеенето на тропите, играта с глаголните времена, разколебаването на време и пространство, мултиплицирането на гледните точки в един текст – това са само част от видимите инструменти на поета. …Които наред с всичко друго показват, че в повечето случаи добрият поет на първо място е много добър читател – и на литературата, и на света.
В настоящия кратък курс по „пропадане в заешка дупка“ ще тръгнем подир Белия заек на поезията и ще се опитаме да четем по-добре, за да пишем по-добре.

Надежда Радулова е доктор по сравнително литературознание. Пише, превежда поезия и проза от английски, редактира. Понякога преподава. Но най-много обича да чете. Вярва, че без последното всичко друго би изгубило смисъл и страст.

Повече информация тук.

"Работа с фантастичното" с Владимир Полеганов

Уъркшопът "Работа с фантастичното", част от СтолицаЛитература - виртуално издание, ще обърне внимание върху спецификите на писането на произведения, свързани по един или друг начин с фантастичното. Учениците ще бъдат запознати не само с езиците на научната фантастика и фентъзито, но и с тези на гранични жанрове, като магическия реализъм и литературата на ужаса. Фантастичното е не само стил със своя особена естетика, но и начин да моделираме света и да „тестваме“ (в рамките на новоизградените модели) различни хипотези за човешката природа и обществото.

Ето някои от аспектите на работата с фантастичното, върху които теоретически и практически ще се спре уъркшопът:

Какво отличава езика на фантастичното от този на реалистичната литература?
Особености на фантастичния образ.
Какво е „странното“ в литературата и как работи то?
Човешко/нечовешко: как се пише за и от гледната точка на Другия.
Как се изгражда свят и какви видове светове може да изгради един писател?
Жанрови лица и маски: научна фантастика, фентъзи, хорър, магически реализъм, утопия/антиутопия/дистопия.

Владимир Полеганов е роден през 1979 г. в София. Завършил е клинична психология и творческо писане в Софийския университет, а понастоящем следва докторантура по българска литература отново там. Автор е на един сборник с разкази: Деконструкцията на Томас С. (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013). Негови разкази са публикувани в списанията Следва (2011), Море (2012), Страница (2014) и Granta Bulgaria (2014), както и в Литературен вестник (2013). През 2012 г. „Кладенецът“ печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“.

Повече информация тук.