„Стая“ на ужасите не е за хора със слаби сърца
Филмът „Стая“ беше една от най-прожектираните ленти на тазгодишният София Филм Фест, като отдаденото му внимание определено е и заслужено. Продукцията на Лени Ейбрахамсън ни показва една реалност, по-истинска и от нашата, която със своя ужас определено не е за хора със слаби сърца.
Гарантирано тази лента ще разтърси света ви и ще остави много въпросителни в съзнанието ви. Тя показва неща, по-страшни и от филмите на ужасите. Събитията в живота на Джой са нещо ежедневно случващо се и съвсем истинско, което непременно ще остави въпроса във вас, дали вие не сте следващите. Всеки е чувал тази история на ужаса, но сега видяна и разказана от очите на носителката на наградата „Оскар“ за главна женска роля - Бри Ларсън, тя става още по-реална и близка до нас. Намесата и на дете в разказа го прави изключително силен и докосващ.
Пригответе се да бъдете извадени от ежедневието си и научени на колкото е могъл уроци за живота да напъха режисьорът в 170 минути. Ролята на детето - Джак , е натоварена със задачата да ни покаже колко смешни изглеждат ежедневните ни пречки и да ни порицае за безсмислието, което сами придаваме на живота си. Към тези въпроси сценаристите са подходили с въображение, като са ги представили по детски несериозни и с насмешка, погледнати през неговите очи, но осмислени, неговите реплики означават много.
Джак: [ рецитиране на себе си ] Имало едно време, преди да дойда, ти плака и плака, и гледа телевизия по цял ден, докато се не превърна в зомби . Но тогава аз се спуснах от рая, чрез небето, в стаята. Фииу - пуф! И те ритах отвътре. Бум Бум! И после се стрелнах върху килима с очи, широко отворени, а ти разряза кабела и каза: "Здравей, Джак !"
„Стая“ разказва необикновената история на Джак , енергично 5-годишно дете, което е обгрижвано от любящата и всеотдайната му майка, Джой. Тя се посвещава на това Джак да израсне щастливо и безопасно, да го подхранва с топлина и любов и да прави типичните неща, като да играят игри и разказват истории заедно. Животът им обаче е всичко друго, но не и типичният - те са в капан - ограничени само до пространството на една 10 на 10-метрова стая. Затворена там от непознат и изнасилвана в продължение на години, Джой е успяла да създаде цялата вселена за Джак и няма да се спре пред нищо, за да гарантира, че дори и в тази коварна среда, той е в състояние да живее пълноценен живот. Но тъй като любопитството на детето за положението им расте и издръжливостта на майка му достига до точката на пречупване, те измислят рискован план, за да избягат. В крайна сметка привеждането им ги изправя лице в лице с това, което може да се окаже най-страшното нещо: реалния свят.
Филмът „Стая“ ни предоставя избора на две гледни точки. От едната страна, е майката, живяла във външния свят, отчаяно искаща да се върне в него, което превръща всеки един неин ден, прекаран в стаята, в агония. От другата страна, е нейното дете - Джак, което не познава външния свят и е напълно щастливо в своят собствен такъв. То прекарва всеки един свой ден в игри и забава с всеки познат му предмет, като дори когато успява да избяга с своята майка от стаята, то отново иска да се завърне там. Единият се бори положението си, защото знае колко по-различно може да бъде то, а другият отхвърля различната реалност и се наслаждава пълно на това, които има, макар и да е малко. Кой от двамата герои на Лени Ейбрахамсън бихте искали да сте, избирате вие.
Брилянтността на филма се изразява в това, че той ни показва самата социална истина и ужас. Нищо в него не е черно и бяло, нищо не е лесно. Дори самият злодей, затворил Джой в стаята, е представен без излишни крайности. Той е просто човек, също способен да бъде грижлив, което показва с това, че въпреки всичко той дава нужните консумативи, макар и минимални, на детето и майката, за да може те да преживяват. Това е и най-големия ужас на филма. Всичко е истинско и всички са просто хора.
Ако не сте имали възможността да присъствате на прожекция на филма „Стая“ на София Филм Фест тази година, то аз ви препоръчвам да му се насладите при първа възможност.