Скандал, история, блясък и големи очаквания на 70-ия Кан

В сряда бляскаво беше открит най-големият кинофестивал в света. Това съвпадна с обявяването на новия министър на културата на Франция Франсоаз Нисен, която вече заяви, че ще посети фестивала и ще изкачи легендарните стълби с червения килим. Изборът на селекционерите за галата на откриването беше френският филм „Призраците на Исмаел“ на Арно Деплешен, с големите звезди Марион Котийар, Шарлот Генсбур, Матийо Амалрик (който е също и режисьор). Церемонията беше водена от неостаряващата Моника Белучи. 

Блясък, вечерни тоалети, смокинги, знаменитости – традицията glamour е спазена, но все пак тази година всичко е по-различно - Кан чества 70-тия си юбилей със специално внимание към историята с програмата „Кан Класик“ – 24 прожекции от Официалната селекция, които целят да се подчертае значението на културното наследство, на киното като памет. „Кан поставя престижа на най-големия фестивал в света в услуга на преоткритото кино“, декларират организаторите, като са подбрали стари филми и киношедьоври белязали историята на фестивала, с брилянтно реставрирани копия. Това са филмите, направили Кан бленуваната „земя на кинематографични открития“. Само едно заглавие ще бъде прожектирано на 35 мм лента – „Аталанта“ на Жан Виго, а шедьоври като „Ах, този джаз“, „Срещал съм и щасливи цигани“, „Фтоувеличението“, „Човекът от желязо“ са на цифрови носители и ще бъдат показани в присъствието на тези, които са ги реставрирали и, ако са живи, на тези, които са ги създали.

По случай юбилея фестивалът лансира и свое интернет радио, което може да бъде слушано от сайта.

И тази година не се размина без скандали в Кан - където се кръстосват гигантски интереси, винаги стават къси съединения. Седмица преди началото фестивалът излезе с комюнике по повод действията на американската платформа за онлайн-гледане Нетфликс, субсидирала два от филмите в селекцията - „Окжа“ на Бонг Джун-хо от Южна Корея и „Историята на семейство Мейровиц“ (Нови и избрани) на Ноа Баумбах от САЩ. «Нетфликс сее раздори на фестивала в Кан», писа «Льо Монд». Проблемът е, че Нетфликс не позволяват филмите им да бъдат гледани в киносалони във Франция и засега позицията им е непреклонна. А в Кан смятат, че премиерата в залите е ключова по културни, но и по икономически причини, заради финансирането на филмите, понеже от всеки билет във Франция се взема такса. Като отчита влиянието на новите технологии, тази година фестивалът отстъпва, но от 2018 всеки филм от Официалната селекция задължително трябва да бъде показан и в салоните в страната.

За един фестивал трябват филми, жури, автори и звезди, медии и публика. Вече споменахме най-общо селекцията на Кан - големият конкурс за „Златната палма“ и не по-малко престижния, но все пак втори на „Особен поглед“. Сега на ход е журито, избирано прецизно сред най-изтъкнати кинематографисти, с баланс на географията, половете и кинопрофесиите. Начело на юбилейния 70-ти Кан застава „пънкарят на испанското кино“, режисьорът, който от 1982 е свързан емоционално с Кан – бил е в журито през 1992, представял е повечето си филми, има награда за режисура за „Всичко за майка ми“ ( 1999), но Кан някак не го оценил по достойнство – досега няма «Палма», а последният му филм «Хулиета» разочарова критиците - Педро Алмодовар. В новата си роля той споделя пред «Либерасион», че няма да бъде деспотичен президент, какъвто е като режисьор. Като страстен киноман съвсем естествено взе позиция и по скандала с Нетфликс: «Имам много точна дефиниция за условията, при които трябва да се гледа филм: екранът трябва да е по-голям от стола, на който седиш. От друга страна, правилата вече не са същите и Кан като място, където се защитава авторското кино, е нормално да наложи такива критерии… Ще съдим филмите по тяхното художествено качество, а не по началните надписи, макар добре да знаем кои са филмите на Нетфликс в състезанието… Този зараждащ се дебат е от ключово значение. Занимава ме много, защото засяга не само настоящето, но и близкото бъдеще на киното».

Алмодовар е бляскав президент, но неговият екип е не по-малко впечатляващ. Това са Марен Аде, младата немска режисьорка, която миналата година впечатли Кан със сатиричния «Тони Ердман», който за много от критиците беше истинската «Палма»; Джесика Частейн – красива, талантлива и ефирна американска актриса – да си спомним само «Дървото на живота» на Терънс Малик; Фан Бингбинг –китайска актриса с чудовищна популярност в Азия, продуцент и изпълнител на главната роля в сериала «Императрицата на Китай» - 82 серии; Парк Чан-уук – режисьор и продуцент от Южна Корея, с рекордни боксофиси, режисьор на «Госпожицата», филмът, спечелил миналогодишната награда “Vulcain” за артистична операторска работа, считан за един от най-големите режисьори на своето време; Паоло Сорентино, познат на българската публика с «Великата красота» («Оскар») и номинирания за «Оскар» «Младост»; Уил Смит, «мъжът в черно», не е нужно да бъде представян – популярен актьор, но и певец, с две номинации за «Оскар» и две «Грами» награди, освен това ангажиран творец – семейната му фондация решава проблеми на малцинствата. Съставът на журито се допълнва от френската актриса, сценаристка, режисьорка и певица на латино песни Аньес Жауи и една изключителна фигура - Габриел Яред, композитор, написал музиката на стотина филми, който в последно време работи с канадското «дете-чудо» Ксавие Долан.

Фестивалът потегли мощно след скандал, в политически «интересна» и напрегната ситуация, между избори, но с неизменния си светски блясък и дори пикантерии. Папараци и зяпачи видяха изпод роклята в «нощно синьо» на Моника Белучи дясната й гърда, открита поради нередност в тоалета… Високото и ниското тук забавно се преплитат. Доброто кино в тъмните зали чертае историята, а непосредствената реалност на червения килим отдава заслуженото на монденските нагласи. Помним, че киното е изкуство, но и гигантска индустрия. Кан е витрина на авторското кино, както и огромен, невидим за камерите пазар. Предстои да откриваме тазгодишните изненади, посоки, тенденции, новодошли. Като не забравяме, че имаме и българска следа…