OffNews.bg

Шопен в изпълнение на един от най-големите пианисти в света Иво Погорелич ще звучи в зала България

Иво Погорелич се завръща тази вечер в София с рецитал, който включва любими творби. На концерта му в зала „България“ ще звучат Баркарола, Берсьоз („Приспивна“) и Полонез-фантазия от Фредерик Шопен, съобщават от Софийската филхармония.

„Това е уникален талант с иновативен подход, който вече няколко десетилетия остава на върха на музикалния Олимп. Иво Погорелич е пианист, който никога не оставя публиката равнодушна. Приключенският му дух, ценен заради лекотата, с която открива нови възможности на музикалната изява е облечен в "пианизъм" с най-висока естетическа стойност, неподражаема виртуозност и техническо майсторство. Неговите предизвикателни изпълнения, оформени от изискан музикален вкус, какъвто вече рядко се среща, разширяват хоризонтите на тълкувание на пианистичната литература и утвърждават нови стандарти на клавирна интерпретация“, пишат от Софийска филхармония.

Искате да знаете повече?

Иво Погорелич е роден на 20 октомври 1958 г. в Белград в музикантско семейство. Започва да свири на пиано от 7-годишна възраст, на 10 изнася първия си самостоятелен концерт. След началните си занимания по музика в Белград продължава своето образование в Москва – най-напред в Централното музикално училище към Московската консерватория, в класа на Евгений Тимакин, а след това – между 1975 и 1980 г., в Московската консерватория, където учи при Вера Горностаева и Евгений Малинин. Особено значение за него има контактът му с грузинската пианистка и педагог Алиса Кезерадзе, продължител на традицията на Александър Зилоти, последният ученик на Лист.

От средата на 70-те години на ХХ век започва първата поредица негови успехи. През 1975 г. печели конкурса в Загреб и скоро след това звукозаписната компания Jugoton издава първия му албум с творби от Дебюси, Прокофиев и Келемен. През 1978 г. концертира активно и заминава на двумесечно турне в САЩ като солист на Фестивалния оркестър на Дубровник. Няколко месеца по-късно печели конкурса „Алесандро Казагранде“ в Терни и тази победа му носи покани за редица изяви в Неапол, Милано, на Фестивала в Сполето и в други музикални центрове в Италия.

През 1980 Погорелич става лауреат на 14-ото издание на престижния музикален конкурс за пианисти в Монреал, на чийто финал изпълнява Третия клавирен концерт на Прокофиев. В същата година участва и на 10-ия международен конкурс „Шопен“ във Варшава, където по необясними причини журито не го допуска до трети тур и това предизвиква скандал. В знак на протест Марта Аргерич, член на журито, напуска конкурса, наричайки Погорелич „гений“. Това безпрецедентно събитие силно развълнува световната музикална общественост, която смята именно Погорелич за истинския победител в този конкурс.

Само след година, през 1981, младият пианист доказва мнението на Марта Аргерич със соловия си концерт в „Карнеги хол“, донесъл огромен успех. Така започва шеметната международна кариера на Иво Погорелич. Случаят с конкурса „Шопен“ привлича всеобщо внимание към него, той е канен за солови рецитали и концерти с оркестър в Европа, Северна Америка, Австралия и Япония; свири с най-престижните световни състави като Виенската и Берлинската филхармонии, симфоничните оркестри на Лондон, Бостън и Чикаго, филхармониите на Ню Йорк и Лос Анжелис, оркестрите „Тонхале“ и „Концертгебау“ – Амстердам. Дебютите му в Париж, Лондон, Мадрид, Брюксел, Ню Йорк и Рим утвърждават името му на виртуозен музикант.

Погорелич е ангажиран и с подпомагане на млади артисти. Създава в Загреб през 1986 г. фонд за млади музиканти – за финансиране на тяхното професионално образование в чужбина. Организира международен музикален фестивал „Иво Погорелич” в Бад Вьорисхофен (Германия), който от 1989 до 1997 г. подкрепя множество млади музиканти. През 1993 основава „Интернационален конкурс за соло пиано Иво Погорелич“ в Пасадена, САЩ. Той е първият класически музикант, обявен през 1988 г. за посланик на добра воля на ЮНЕСКО. Учреденият през 2016 г. от „Карнеги хол“ в Ню Йорк „Международен музикален конкурс Манхатън“ го прави почетен президент и кръщава на негово име голямата награда.