Шато Лакрот среща Резиденция Злокучане за втора доза комични истории

Рикошетът на френската аристократичност със злокучанската действителност предизвиква цунами от недоразумения, одухотворени от гласа на Богдана Трифонова с мисията за искрено забавление.

Идеята за “Записки от Шато Лакрот” се ражда от реалния живот и като на шега Мария Касимова-Моасе превръща една семейна история в най-забавното аудиопреживяване за лятото, а себе си — в рок звездата на българската литература. Романът е написан първоначално за аудио като оригинално съдържание специално за слушателите на Storytel.

Огромният успех на първия сезон е причината разказите за Шато Лакрот да се материализират в книга, а вторият сезон вече е факт в Storytel с нови 10 епизода смях, перипетии и културни сблъсъци. Аудиокнигата бе представена в понеделник на премиерно събитие пред десетки почитатели, приятели и журналисти, които се докоснаха до историята от първо лице в автентичната обстановка на ресторант Cava в София. Гостите чуха избрани откъси от аудиосериала, получиха автограф и разговаряха с великия тандем Мария Касимова-Моасе и Богдана Трифонова, които ги заредиха със сериозна доза добро настроение и нетърпение да изслушат целия сезон 2 в Storytel.

„Записки от Шато Лакрот е книга, която си се развива сама! В този смисъл героите просто ме принудиха да ги доведа в България, този път в родното село на леля Дочка Гагаузка Злокучане, Самоковско! Там, разбира се, животът е доста по-различен от този във френското шато, но пък все толкова интересен и щур, а и героите са разнообразни, пъстри, истински чешити. В крайна сметка обаче най-важното е, че всички те са просто едни добри хора, които обичат семейството си и биха направили най-доброто за него! Казвам добре дошли и на новите Кака Маца Хърбата, отец Архимедии, МитЕ Интеуекто и куп други само наши образи, които правят сериала истинско приключение дори за мен, нищо че аз съм го писала!“, споделя Мария.

Талантът на Мария Касимова-Моасе е да разсмива чрез истории, които звучат колкото измислени, толкова и правдоподобни и близки до родната реалност. Хуморът е в идеални пропорции, без да стига до крайности, а езикът на авторката е толкова жизнен и пъстър, че преживяването става още по-запомнящо се. Мария залага на една винаги актуална и утвърдена във времето формула за успех – контражурът между българската народопсихология и привички и западноевропейските културни разбирания и поведение. Вероятно всеки слушател на мига може да направи препратка към поне един роднина, напомнящ му за някой от гостите в злокучанската резиденция. Без значение дали човек носи знатна аристократична фамилия или е отгледан от стар злокученски род, всяко семейно събиране е близко до апокалипсис.

„О, мон дьоооо! Кел ситуасион ампекабл“, възкликва мадам Жонвиев и някак описва цялата история на Шато Лакрот, а може би и на живия живот. В крайна сметка колкото и да са различни, хората са си хора навсякъде, без значение от каква народност – носят в себе си и доброто, и предизвикателното с всички нюанси на характера. Едни са по-либерални и добродушни, други по-плахи и наивни, а трети – смели и самонадеяни, но всички се стремят да се чувстват принадлежни, свързани, част от едно семейство и да приемат странностите на живота от забавната страна.