Сенки от зоната на страстта

Автор: Емил Братанов

Когато уговаряхме гостуването им в днешната Музикална кутия, ми направи впечатление, че в биографиите си по сайтове и статии, поставят началото вече в новия век. А аз имах други спомени – и от срещите ми със Сашо и Ицо, и от някои парчета, които бяха се въртели в оная единствена класация Блек Топ: за непускани записи на нашите рокгрупи – от времена, когато студията бяха 3-4, а повечето парчета си бяха реални демозаписи. Дори разрових архивите и открих цели 3 /запазени напук на разпадащия се магнитен слой на лентите/ от средата на 90-те. „Аз съм луд по теб” и „Роб или герой” си бяха нещо като визитка на група „ЗОНА”.

Сетне Сашо ми каза по телефона, че да, сега само двамата с Ицо са връзката с миналия век, а и не се притесняват от нещо от онова демо-емоционално минало на Второто поколение български рокаджии. Просто, когато – след дълга пауза – решили да възстановят групата, искали да рестартират на чисто. Сенки от недогоряла страст, когато интернетът го нямаше даже. Затова днес може да се прочете, че Зона-та е основана през 2003 г. в София от Христо Марков /китара и вокал/ и Александър Кръстев /бас и вокал/. По време на звукозаписна сесия в студио към тях се присъединява и Бисер Веселинов /ударни, програминг и беквокали/. После, съвсем неотдавна, идва и другият китарист Кирил Кертев /свирил в бандите The A.X.E. Project, ProX и Eagle Heart/ и квартетът е попълнен. Бивши роксталкери от зоната към днешна дата или са се отказали, или са станали „сигнал”-исти, а дори Мрежата не дава кой-знае-каква информация за подвизите и емоциите от края на миналия век. Как звучи само, а: миналия век?

Ами, да: някои продължават истински /те като че ли, са най-малко/, малцина също се водят, че съществуват, но по професия и занимания са около рока и не точно в него – с инструменти в ръка. Трети изобщо ги няма. /Отказаха се, това се случи./ Тъжното е, че има няколко, дори от това близко Второ рокпоколение, които се изкачиха по онази звездна стълба към небесата и заеха места в надземния The Band of Immortality. Дали, защото бяха извънземни, или защото ние-земните не ги разбирахме както трябва /сещам се поне за Духи и Кембъла, за Андрей Башев и Ася Троянова, за Воев и Иван Латинов…/

Отплеснах се. Искам да кажа, че мохиканите – всеки по своя си начин – са тук за да докажат, че не са погубили страстта си по жицата, пулсацията и тръпката в стомаха, идваща от двете каси. Те са моста между генерациите, пристрастията и неутолимото влечение към музика с българска марка – която да е истинска и разбираема. Искрена и чувствена. Твърда и разплакваща. Хм, и мелодична също. Носеща послание и рисуваща картини и пътища.

Зона свири по клубове в София и страната. Участва на редица фестивали като Рок в Рила, РокONLY, ON FEST. Нa 1 октомври 2011 г. подгряват в София , сръбската група Pero Defformero. Впрочем, в събота – три дни след влизането си в Музикална кутия – този път в RBF клуб те отново подгряват съседите, които явно са си ги харесали.

През 2008 г. групата участва в телевизионния конкурс „Бъди звезда“, излъчван на живо по БНТ. А през зимата на 2009 с песента "Сенки" групата достига полуфинала на „БГ Евровизия“. Песента им „Заключен дом“ през 2010 г. стои на първо място в класацията на “Хоризонт“- „Ескалатор“ цели 9 седмици. Техни парчета са излъчвани вече почти във всяко радио, което предпочита „праведната музика”. Албумът им носи положителни рецензии, фенове, признание и клипът по заглавното парче обикаля из големите телевизии. За него те подготвят 24 песни, после отсяват 16. Албумът се нарича „Сенки”. Това е просто хрониката. Нещата трябва да се чуят.

Зона са далеч от екстремните експерименти в хевиметъла. Мелодични са, мислят какво да кажат с текстовете си, пеят на български. В инструменталната плънка вмъкват и електронни бийтове. Някому могат да се сторят „леки” – но вкусове различни. На фона на „Пантера” – INXS също са попгрупа. Нашите творят в зоната, в която остава класическия хардрок, съживен от зрялост, не по-малка искреност от онази в далечното начало и модерното използване на „липсващи ръце, пръсти, клавиши”. Клубните им изяви не са прекалено чести, но имат публика, която ги чака и им вярва. Гилдията също им обърна внимание – форумната общност на „Музикант.орг” им даде място във вечерите на авторската музика. Свириха със „Сигнал” като съпорт.

Аз вървя! Оглеждам се в лицата ви, но вие сте само сенки в нощта. Насън спомените търсят покой. Но аз вървя! И съм буден. Китарата ми рони сенките, които минават през заключени врати. На човешките съдби. Щрихи от тях оживяват в песните. Уморени, спят в кутия от компактдиск. Това ли са сенките на страстта…

Ето, че им дойде ред и в Рокателието за Музикални кутии.  Записът от предаването можете да чуете ТУК!