Репортаж от първия ден на Sofia Rocks 2012
След като първото издание на Sofia Rocks през 2010-та (проведено под шапката на международния фестивал Sonisphere) вдигна летвата неимоверно със събирането на голямата четворка на американския траш метъл на една сцена и хедлайнерски концерт на немските машини Рамщайн, мащабът му нямаше как да бъде повторен, и за третото му издание организаторите от Болкън Ентъртейнмънт се спряха на друга печеливша тактика, като обявиха лайн-ъп от групи, нито една от които досега не беше изнасяла концерт в България. В странен паралел точно със Sonisphere обаче, когато от обявените участници отпаднаха Heaven & Hell и Mastodon, тази година по-малко от две седмици преди фестивалния уикенд последователно отмениха участията си дълго чаканите от българската публика хедлайнъри Godsmack и групата на емблематичния бивш вокал на Foreigner Лу Грам. Това, в комбинация с някои откровено противоречиви решения на организаторите като пускането само на двудневни билети за събитието и компенсиране на феновете на Godsmack с опцията да доведат със себе си втори човек на първия фестивален ден вместо възстановяване стойността на билета, постави своя отпечатък върху фестивалното настроение и вместо тълпи меломани, в определения за отваряне на вратите час при входовете има само няколко десетки ентусиасти. Пускането на стадиона се забавя заради поставянето на гривни, съответно с двадесет минути по-късно започва и първата група за деня – българите от Viperfish. Приятно впечатление прави обаче това, че от Болкън са се съобразили с критиките, които миналата година се получиха заради липсата на видеостени и сега такива сапоставени. Viperfish са една от четирите български банди, които биват добавени към фестивалния лайн-ъп след отпадането на Godsmack и Lou Gramm, и въпреки липсата на солиден опит и материал (до момента групата има издадени EP и сингъл, пълнокръвен дебют предстои), са приятна изненада с експерименталния си звук и нестандартни композиции. Сетлистът им е съставен както от песни, влезли в едноименното им EP, така и от чисто нови парчета като „Strip the Flesh”, които още не са официално издадени. С цел да се навакса закъснението, „Аналгин” излизат едва десетина минути след края на сета на Viperfish и се впускат надъхано в изпълнението на „Дето е текло”. Въпреки че заради избирането им има недоволни, които смятат, че подгряващите слотове трябва вече да се предоставят на по-различни български банди от „обичайните заподозрени”, този избор е удачен стилово предвид творчеството на следващата банда – Sweet Savage. „Аналгин” преминават през сетлист от класики като „Мухоморко моя” и „”Яко се кова”, които по думи на Звезди могат да бъдат намерени само в youtube и vbox, и нови парчета („Супергерой” и „Никога повече”), които предстои да бъдат издадени, и отстъпват сцената на Sweet Savage. Ирландците са едни от родоначалниците на жанра NWOBHM, както и едни от вдъхновителите на Металика, които дори правят кавър на парчето им „Killing Time”, но за разлика от групи като Iron Maiden и Saxon, и въпреки култовия си статус, не получават особена слава и следват нестабилни десетилетия, в които бандата се разпада и събира няколко пъти. На сцената на Sofia Rocks ги виждаме в отлична кондиция – сетът е кратък, но ексползивен с парчета като “Warbird”, “No Guts No Glory”, “Eye of the Storm” и разбира се „Killing Time”, а музикантите са в отлично настроение и непринуденият им шеговит маниер бързо печели публиката. На закриващата класическа ирландска песен за разпивка „Whiskey in the Jar” (която отново познаваме във версия на Металика, а също и в изпълнение на Тин Лизи) публиката приглася в един глас на Ray Haller, който кани всички на афтърпарти в Rock n Rolla. Правопропорционално на нарастващата жега се втвърдява и звукът – следват шведите от Scar Symmetry, които забиват почти традиционния вече за скандинавските страни мелодичен дет метъл. Вокалите са разпределени между двама фронтмени - Roberth Karlsson и Lars Palmqvist, които надъхват публиката за първите за деня мошпитове с „Morphogenesis”, “The Path of Least Resistance”, “Mind machine”, “Rise of the Reptilian Regime” и други. Същинското издивяване обаче настъпва с дет/метълкор героите Heaven Shall Burn, чиито резачки предизвикват стабилни съркъл питове и краудсърфинг, а на “Voice of the Voiceless” и wall of death под дирекцията на фронтмена Marcus Bischoff. За един час стадион „Васил Левски” се превръща във Вакен. Следващата банда, една от първите в стила рап метъл и единствената, която е свирила преди в България – Clawfinger – задържа това впечатление с невероятния си хъс. Въпреки лишения от изненади сетлист, напълно еднакъв с този от предишния им концерт месец по-рано в Русия, групата помита вече събралата се публика. Басистът André Skaug сякаш не може да реши коя част от тялото си иска да откачи първо и куфее като за последно, като на втория бис “The Truth” дори се хвърля в публиката за краудсърфинг, а за Zak Tell сцената определено е тясна и фронтменът прибавя и тонколоните към играта. Clawfinger напълно владеят публиката, която скандира с тях припевите на култови парчета като „Nigger”, „Zeros & Heroes” или „Biggest & the Best” и дори след оттеглянето им крещи за още. Последни за вечерта са Trivium, които поемат хедлайнерския спот след отпадането на Godsmack и съответно дават всичко от себе си, за да заслужат неочакваната чест. След гръмовното начало фронтменът Мат Хийфи споделя колко са развълнувани всички в бандата от първото си посещение в България и при достойната реакция на публиката на резачки като „Watch the World Burn”, “Forsake Not the Dream” и “Dusk Dismantled”, в които музикантите надминават себе си, искреността на думите му е несъмнена. След всяка песен Хийфи показва възхищението си от българските фенове (или „metal motherfuckers” по негови думи), като накрая дори казва, че това е една от най-добрите публики в света, и че при такава страхотна подкрепа бандата винаги ще се връща за концерти. С тази красива перспектива и неизменните перца и палки за късметлиите от първите редове завършва първият ден на Sofia Rocks.