Реквием за една държава: 30 години бутафорен преход, мафия и задкулисие

Разговор с писателя Андрей Велков

Деян Милков 16 January 2026 в 19:36 6322 5
Андрей Велков в подкаста на OFFNews

Как един добър човек спира да е добър в държава, в която моралът е слабост, а властта – цел? Това е един от основните проблеми в романа на Андрей Велков "Реквием за една държава". Книгата побира между страниците си 30-годишната история на една напълно измислена държава, заседнала в безкраен внимателно дирижиран преход към "демокрация".

"Сюжетът започва с уговорката, че това е жанрът "алтернатива история" и се разказва за една държава в паралелна вселена, която много прилича на нашата", каза Велков в подкаста на OFFNews.

Действието се развива в завлдяната от мафията Ългария и проследява историите на два основни персонажа. Ангел е бивш преподавател по история, който губи всичко и става бездомен алкохолик, а непълнолетната Мануела е принудена да проституира на междуградски път. По стечение на обстоятелствата двамата се озовават под крилото на съмнителния бизнесмен Илчо Онстантинов, който се оказва един от основните кукловоди в държавата, и отваря пред тях един нов свят на измами, насилие и безкрайна борба за власт.

"Вдъхнови ме животът", разказва Велков, като уточни, че е дал абсолютен картбланш на читателите да откриват всякакви аналогии измежду всички 524 страници с тези 30 години, които разглежда в тях.

И наистина – персонажи като Ойко Орисов, Елян Еевски, Хмед Оган, царя премиер Имеон, Скелета, Ван Остов, Умен Адев, Остадин Остадинов и много други можем да припознаем в някои от нашите действителни политици. Велков обаче не се притеснява от този факт:

"Ако някой иска да направи тази книга наистина бестселър, тя вече е бестселър, но ако иска да я направи наистина голям бестселър, нека да започне някаква форма на възмездие. Както обяснявах, ако искаш да направиш тиража шестцифрен, почни да ме съдиш. А ако искаш да направиш тиража седемцифрен, ме застреляй", обясни писателят, като все пак допълни, че това би било малко прекалено.

Книгата се отличава с употребата на един по-уличен, на моменти дори циничен език, който според Велков обаче е абсолютно автентичен.

"Аз съм нещо като синтез между улицата и академичния живот. Аз съм по средата. Имам и много приятели, които се занимават с наука, имам и много приятели, които са се занимавали с престъпления през годините. И в общи линии това за един автор е велик дар, защото мога да черпя от източника, от хора, до които не всеки има достъп", разказва авторът.

Един от най-интересните персонажи в книгата е Илчо Остантинов – събирателен образ на задкулисието и всичко, което не би било наред, ако събитията от този роман бяха истински и се отнасяха за нас.

"Илчо е син на партизанин, който е някъде 50-и набор. След прехода поради контактите на баща си и своето образование и своята дейност в определени служби като Държавна сигурност има много добър начален старт в бизнеса", казва писателят.

Но някъде в началото на хилядолетието един съученик на Илчо от времето, когато е живял в Усия – Ладимир Утин, започва да го използва, за да прокара влиянието си в Ългария.

Сигурно съм получил 500 съобщения: "Кой е Илчо?", казва Велков. Но този въпрос няма лесен отговор. Илчо не е само един. Дори има теория, че има няколко отбора с Илчовци. И те трудно могат да бъдат преборени с добро, твърди авторът.

"Не можеш да се биеш с чудовище, без да станеш чудовище", споделя Велков.

А чудовищата продължават да вилнеят поради липсата на историческа памет у ългарина. Велков обяснява тази липса с некачествено образование и все по-трудното съсредоточаване на вниманието ни върху важните проблеми в свят, доминиран от социалните мрежи. 

Но това е просто една история – 30 години мафията и ченгетата да управляват всичко, това е просто нелепо.

Колкото до протестите, които разтресоха и нашата страна тази зима, Андрей Велков припомни, че кукловодите са специалисти в разпиляването на обществената енергия, а принципът "разделяй и владей" се прилага безотказно. Не бива обаче да забравяме, че сме един народ, въпреки политическите си разногласия.

"Ние сме заедно в една държава. Ние не сме различни племена. Ние сме едно племе и трябва да си намерим общ език", твърди той.

Пълния разговор можете да чуете в YouTube канала на OFFNews.

    Деян Милков

    Деян Милков е студент по журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Завършва 9. Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин". Има стажове в БТА и Bulgaria ON AIR. Интересува се от политика и театрално изкуство. Работил в Народния театър.

    Най-важното
    Всички новини
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    24373

    5

    dolivo

    17.01 2026 в 11:39

    Отчетност пред клиента

    Тази култура липсва

    Клиента на политика и държавната администрация кой е?

    Крие се удобно всичко зад държавна тайна.

    1205

    4

    СребъренЛок

    17.01 2026 в 08:14

    Забележка. Не е 30 години бутафорен преход, а е 36. Не знам дали темата на книгата не е по-малкото число, но в заглавието вади очи. В смисъл 30 години лошо, ама има едни 5, които охо, "сещай се снахо".
    Не съм чел книгата, сигурно е добра, но заглавието ми дава повод за разсъждения. Забележителен е постоянния нелеп опит да се лепят етикети. Не знам от автора ли, не познавам съдържанието, а от общото желание истините да се оформят по определен начин, в услуга на едни и в ущърб на други. Забележителна е схемата, етикетите да се носят от едни и да ослепяваш когато другите ги заслужават. Да виждаш ДС-то ама не и гредата в собствените ти очи. Клишето - историята се пише от победителите, си има продължение - историята се ползва за идеология на победените. И в двата случая това е изопачената или поне изменената за лична употреба история.
    Забележително.

    2878

    3

    Johnny B Goode

    17.01 2026 в 00:17

    Надеждата крепи будалите.

    8036

    2

    lans link

    16.01 2026 в 20:35

    Надеждата крепи човека... докато го довърши! :D

    305

    1

    Реквием за една държава. Дано да не е вярно. Надеждата умира последна.
     
    X

    Трайчо Трайков: Центърът не може да бъде тиха спалня, но и не трябва да е шумна кръчма