Пролетта на емигрантите: разбулването на мистерията

В края на април младежи раздаваха флаери с посланието “Емигрантите се връщат да освободят страната си” на столичния булевард “Витоша” и на “Попа”. Появиха се десетки догадки и спекулации кой стои зад “Пролетта на емигрантите".

Време е да разбулим мистерията. "Пролетта на емигрантите" е новият, вече станал пророчески роман на българския писател и драматург Калин Илиев. Това е книга, която улавя и описва бунтовете, подслушванията, сблъсъка между президент и премиер от 2013-а, преди те да са се случили. Книга за вечната битка между добрите и лошите, за "сянката на животното", която наднича зад Човека. 

Калин Илиев е автор на романа "Последният пощальон" и пиесите "Границата", "Пикльото" и много други, издадени и поставени на повече от 10 езика на повече от 20 сцени по света, член на Съюза за авторски права на Франция. В интервю за OFFNews Илиев разказа за новия си роман:

Да разбулим мистерията. Защо решихте да популяризирате новата си книга с флаери с посланието “Емигрантите се връщат да освободят страната си” и каква беше целта на провокацията?

Заглавието на романа е „Пролетта на емигрантите”. Политически трилър, който се развива в измислената държава Нулиа, в наши дни. Свикнали сме да определяме подобни теми и сюжети като „утопия” или „антиутопия”, което по същество е едно и също, зависи от гледната точка и посланието.

Тъй като се намираме в предизборна ситуация, или трябваше да отложим излизането на книгата заради медийната пренаселеност с политически послания, или да превърнем този медиен дискомфорт в свой плюс. Решихме да постъпим по втория начин, тъй като събитията в книгата са особено актуални, дотолкова актуални, че сякаш като в абсурден филм реалният живот се развиваше в контекста на „Пролетта на емигрантите”.

Решихме да използваме този нетрадиционен подход за реклама, наречен „партизански маркетинг”, по няколко причини. На първо място беше идеята да застанем над политическата ситуация, да я иронизираме и използваме енергията на предизборните страсти, в полза на един художествен продукт. Обикновено е обратното, партиите и политиката използват творците и техните произведения.

Втората причина беше желанието ни да насочим вниманието на бъдещите читатели към темата и сюжета на романа, без обаче те да знаят, че има такава книга. Да разсъждават предварително, да дискутират предварително, да се вълнуват предварително. И когато на мястото на флаера с текстовете „Емигрантите се връщат да освободят страната си” и „ Идва пролетта на емигрантите”, се появи книгата „Пролетта на емигрантите”, да имаме подготвена публика. 

Не на последно място, разбира се, е стремежът ни да създадем интрига, любопитство, интерес.

Кои персонажи в „Пролетта на емигрантите“ имат реални прототипи?

Няма да издавам подробности от романа. Има разбира се алюзии и с двата типа персонажи. Нека ги наречем условно – „добрите” и „лошите”. Навярно читателите бързо ще разпознаят преди всичко първите, в лицето на водещи наши политици, бизнесмени, банкери и други.

Бих искал обаче повече да открият сред калейдоскопа от„добрите” герои себе си, свои близки и познати. Това е по-важното, това е ценното. Бих искал „Пролетта на емигрантите” да помогне на бъдещата аудитория да създаде такива герои в действителността, да им помогне, да ги направи активни и съзидателни.

Има ли конкретно събитие от новините, което ви провокира да превърнете политическата реалност в България в литературна игра?

Конкретно събитие – не. Конкретен живот – да. Живеем го всички, но го интерпретираме по различен начин.

Оказа се,че след написването на романа, той беше готов в края на февруари, много от случките, които ни засипаха като лавина от факти и разобличения, взеха едва ли не да илюстрират книгата, вече споменах за този „пророчески” момент. Подобно съвпадение е резултат на две неща. Едното е творческото въображение и логика, вътрешната логика на образи и събития, на техния контекст. Имах разбира се и някаква информация от различни източници, която не беше потвърдена официално, на която повечето хора не вярваха доскоро, аз обаче вярвах.

Ето, такава една смес от мълва, догадки и творческо въображение се получи в края на краищата. Над всичко обаче е „Автономният творчески комплекс” (по Юнг), авторската реакция към живеенето в неговия собствен, физически и духовен смисъл. Простичко казано – за да се освободя от кошмара, в който живеем през последните години, от това мрачно Средновековие, аз го измислих и описах в книгата си и се опитах да го променя, да го отрека, да създам нов живот.

Затова преди малко споменах, че е все едно дали говорим за Утопия или Антиутопия. Въпрос на гледна точка, на сюжет. В по-философски план – на надежда.

Имахте ли „информатори“ за пророческите моменти в романа или това е писателска интуиция?

На първо място е писателската интуиция. Това не е книга от типа, които пишеше Христо Калчев. Това е един номинален художествен текст. Що се отнася до информаторите, да. Те са два. Първият – моето лично наблюдение върху живота, анализа, който правя пред деня и най-вече през неспокойните нощи, тези на моето семейство, на приятелите и познатите ми. Това е информацията на сетивата и рефлексите ми. Не крия, имал съм и някои сведения, както стана дума – по-скоро догадки, на които навярно друг не би обърнал внимание, а за много от познатите ми това звучеше твърде прекалено, за да е истина. За моето въображение и логиката на героите и сюжета, в който се намират, обаче това беше истина. В последствие се оказа, че съм предрекъл случващото се. Последното е повод за творческо удовлетворение, но в никакъв случай човешко и гражданско задоволство.

Кой образ или ситуация в романа ви можем да използваме, за да илюстрираме събитията след 12 май в България?

Финалните сцени на двете линии, тези на положителните, както и отрицателните герои, с цялата условност на това определение. И двете групи герои, след остри сблъсъци, са притихнали, и се готвят за следващата схватка. Това ни очаква. За съжаление.