'Предателят' на Марко Белокио и 'Мартин Идън' на Пиетро Марчело на 24-тия София Филм Фест
Верен на впечатляващия си авторски стил, италианският майстор на киното Марко Белокио прикова зрителското внимание на световните кинофестивали през 2019 година с най-новия си филм „Предателят“. Творбата му получи номинация за „Златна палма“ в Кан, а също и за най-добър филм, сценарий и най-добър актьор - Пиерфранческо Фавино, на Европейските филмови награди.
„Предателят“ разказва за живота на т.нар. „бос на двата свята“ Томазо Бушета, първият информатор в съдебен процес срещу мафията в Сицилия през 1980. „Това е биография в истински Белокио стил. Визионерски и оригинален, той обединява ужас и наподобяващ сън делириум, какъвто е случаят и в „Добро утро, нощ“ от 2003 година за отвличането на бившия министър-председател Алдо Моро, извършено от терористите на „Червените бригади“, пише „Cineuropa“.
Марко Белокио поставя акцент върху двата противоречиви начина, по които „честта“ се приема от мафията, демонстрирайки лицемерието и лъжата на човек, който живее заобиколен от религиозни образи, критикуващ морала на останалите, докато сам поръчва убийството на други хора. Новият му филм започва с огромно парти от началото на 80-те години в Сицилия, където „Коза ностра“ обсъжда как да контролира търговията на хероин, която впоследствие ще доведе до война между фамилията Корлеоне и старите мафиоти. Пиерфранческо Фавино е изключително впечатляващ в образа на Бушета. Той се радва на живота, красивите дрехи, вилите и много жени, но в светската суета се прокрадва безпокойство и несигурност... Той е пълна противоположност на своя съперник Тот Рийна (Никола Кали), шеф на Корлеоне, който убива семейството на Бушета след предателството.
Филмът на Белокио не заобикаля политическите измерения на историята, а изследва в дълбочина връзките между „Коза ностра“ и другите институции, до които в крайна сметка водят разкритията на Бушета. В тези връзки участва и седемкратният министър-председател Джулио Андреоти, обвинен в съюз с мафията. Същият този политик, който като любител на киното и министър инвестира цялата си енергия в цензуриране на по-„неудобните“ филми (дори отказва виза на „Крадци на велосипеди“), в „Предателят“ Марко Белокио съвсем буквално го съблича по бели гащи.
* * *
„Мартин Идън“ е първият пълнометражен игрален филм на известния италиански документалист Пиетро Марчело. Творбата е екранизация на едноименната полубиографична класика на Джек Лондон. Американският писател е на 33 години, когато създава своя роман, превърнал се в един от първите бестселъри в историята на литературата на ХХ век след отпечатването му през 1909 година.
В основата на сюжета е разказа за неразбран от обществото гений, който има много общи черти със самия Джек Лондон. И двамата са авантюристи, жадни да опознаят света, самоуки и отхвърлящи културата на богатата класа. Действието във филма е пренесено в Неапол, където бедният и необразован моряк Мартин (в ролята Лука Маринели, една от звездите на Италия и сред най-търсените актьори в момента) изживява възхода и падението на страстната си любов към богатата Елена (Джесика Креси). Решен да сбъдне мечтата си да се ожени за нея, Мартин се хвърля стремглаво към книгите, за да повиши социалния си статус. Той се превръща в успешен писател, едва след като осъзнава горчивата истина, че всички около него се интересуват само от славата и богатството му…
„Това, с което филмът впечатлява, е използването на уникален архивен материал в контраст с повествованието. Смесването им на практика не е нещо ново – мнозина са го правили и преди, от Леон Парие през 1928 година до Пабло Лорен през 2016, но за Пиетро Марчело този подход носи допълнителна енергия във връзката между текста и историческата реалност“, пише в ревюто си „Cineuropa“ след представянето на „Мартин Идън“ на фестивала във Венеция, където филмът е сред номинираните за „Златен лъв“, а Лука Маринели получава престижната награда „Coppa Volpi“ за най-добър актьор.
„Политически и философски провокативна история, разказана с изключително кинематографично майсторство...“, така определят екранизацията на „Мартин Идън“ специалистите в Торонто, където Пиетро Марчело получава наградата Platform Prize за високи художествени заслуги, демонстриращи силна режисьорска визия.