Почина поетесата Станка Пенчева

Днес на 84-годишна възраст ни напусна поетесата Станка Пенчева.

През 1952 г. поетесата завършва руска филология в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио за периода 1951-1955 г. През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“, но отделни нейни произведения са публикувани още в началото на 40-те години в детски вестник "Изгрев". Приета е в Съюза на българските писатели. Две години -1956 и 1958 г. - живее със семейството си в Русе, кореспондент е на вестник „Народна култура“.

Работи още в литературното списание „Септември“ (1959-1975 г.) и в списание „Отечество“ (1975-1986 г.). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България.

Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.

Омъжвала се е два пъти — за Климент Цачев и за Георги Бурмов. Има дъщеря и внук.

В нейна памет публикуваме стихотворението й "И пак на дъщеря ми":

И пак на дъщеря ми

От всяко свое пътуване
Все ти носех по нещо — да те зарадвам,
да усетиш дъха на далечините.
Как обичах завръщането,
прегръдката ни по летища и гари,
разговорите до среднощ...

Този път,
от най-далечното свое пътуване
няма нищичко да ти донеса.
Само — болка и сиротство,
само — заглъхващ спомен за лицето ми,
за гласа, за облака от любов,
с който те обгръщах...
Никога
няма да узнаеш
за най-странното мое пътуване.
Но ти си мисли,
че някъде все пак ме има,
че те виждам,
че в страшен за тебе час
ще се сгъстя в плазма,
в силово поле,
в светлина —
и ти ще се усетиш несломима.
И не сама.