Петер Бросенс и Джесика Удуърт гостуват на София Филм Фест с шест филма

Режисьорският тандем Петер Бросенс и Джесика Удуърт ще гостува на 21-ия София Филм Фест с шест свои филма.

Джесика Удуърт и Петeр Бросенс се занимават с документално кино, но най-широко признание получават за трите игрални филма: „Хадак”/ „Khadak” (Венеция 2006 – „Златен лъв на бъдещето”), „Алтиплано”/ „Altiplano” (Кан 2009 – Седмица на критиката) и „Петият сезон” / „The Fifth Season” (Венеция 2012 – Международен конкурс).

Филмите им са показани на стотици фестивали и печелят десетки авторитетни награди. През 2006 година Петер и Джесика са удостоени с престижната награда „Култура” за кино на Фламандската общност в Белгия. „Белгийският крал” е четвъртият им игрален филм, чиято премиера беше в конкурсната програма „Хоризонти” на кинофестивала във Венеция през 2016 година и който ще открие 21-ия София Филм Фест на 9 март в Зала 1 на НДК.

Отличеният със „Златен лъв на бъдещето” във Венеция „Хадак” („Khadak” – 2006) е поетичен потрет на тъжната реалност в Монголия - смесица от мечти и спомени. Първият игрален филм на Петер Бросенс и Джесика Удуърт разказва епичната история на Баги – 17-годишен пастир, чиято съдба е да стане шаман. Действието се развива в мразовитите степи на Монголия. Страната е завладяна от епидемия, от която животните измират. Пастирите са принудени да се преместят в безлюдните минни градове. Там Баги спасява живота на красива девойка, която краде въглища. Двамата заедно разкриват, че слуховете за епидемията са неверни и целта е да се унищожи номадството и пастирските традиции.

Амбициозен и впечатляващ визуално е вторият филм на Петер Бросенс и Джесика Удуърт „Алтиплано” („Altiplano” –2009), представен в Седмицата на критиката в Кан. Сниман на три континента и на пет езика, той разказва историите на две жени в траур, чиито съдби се преплитат. Кинотворбата е създадена с безупречно чувство за документална реалност в комбинация с по-съзерцателния стил на правене на кино. Операторът Франциско Гозон улавя онези изумителни образи на пронизително сините води, покритите със сняг планини и религиозните ритуали, които са част от ежедневието на място, където духовновните ценности вземат превес над материалното.

Зимата на нашето недоволство обявява края на света в „Петият сезон” („The Fifth Season” - 2012). Мистериозно бедствие поразява село дълбоко в Ардените. Пролетта отказва да дойде. Цикълът на природата се е преобърнал. Връзките се флошават. Алис, Тома и Октав – три деца от селото се опитват да открият смисъл в света, който се руши около тях. Визуално впечатляващата кинотворба, изпълнена със символи, печели овациите на публиката в Международния конкурс във Венеция и отличията Green Drop и Young Cinema Award.

Заснет в монголската столица Улан Батор „Държава на кучета” („State of Dogs” - 1998) на Петер Бросенс и Дорджкандин Турмунк умело съчетава документалистиката с художествената измислица във фрагментарната, импресионистична и приказна история на Баасар, куче, което умира в началото на филма, застреляно от ловец, нает да се справи с кучешката популация. Монголска легенда пък разказва, че куче, може да се прероди в следващия си живот в човек. Баасар броди в паметта на живота си, незаинтересован от предимствата на човешкия живот. Филмът е показан във Венеция, Торонто и печели Гран При на кинофестивала Nyon Visions du Réel, Швейцария.

В „Дневниците на девственицата” („The Virgin Diaries” - 2002) на Джесика Удуърт всичко започва със спорна целувка на ръката... Фатиха е на път да се омъжи за човека, избран от баща й отдавна за нейн съпруг. Но годеникът й има възгледи, които я шокират – той смята, че според Исляма, дори целуването на ръка е забранено преди брака. Така Фатиха и приятелката й Джесика, американка, изследваща мароканското семейно право, решават да предприемат пътуване из Мароко в търсене на отговори на въпросите, свързани с девствеността, секса и исляма.