„Парижката Света Богородица“ в театър „София“

„Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго е най-новият спектакъл в театър „София“. Премиерните представления ще бъдат на 24 и 25 януари от 19 ч на голяма сцена. 

Режисьор на постановката е Лили Абаджиева. Драматизацията е на Димитър Стоянович, а сценографията и костюмите са на Васил Абаджиев.

В главната роля на Квазимодо – звънар в „Парижката Света Богородица“ - ще влезе Калин Врачански (познат като Камен от сериала „Стъклен дом“, а скоро влезе и в главна роля на друг премиерен спектакъл „Гарванът“). Неговата възлюбена, циганката Есмералда – улична танцьорка, ще бъде изиграна от Симона Халачева (позната то сериала „Къде е Маги“, спектакъла „Тирамису“, „Пет жени в еднакви рокли“).

Пламен Манасиев ще се превъплъти в Клод Фроло – архидякон в „Парижката Света Богородица“, който е осиновил Квазимодо. Юлиян Малинов ще бъде Феб дьо Шатопер – капитан от кралската войска. Клопен Труйфу, крал на просяците, със свита от цигани и крадци ще изиграе Михаил Милчев

Други артисти, които ще участват в спектакъла, са Мартин Гяуров, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Юлиян Рачков, Антон Георгиев, Николай Димитров, Йорданка Любенова, Майя Остоич. В представлението ще се включат и студенти от Театрален колеж „Любен Гройс“.

„Парижката Света Богородица“ е дреха, изтъкана от бляскави думи, която никога не се къса. Зимата ще те топли, лятото ще носи хлад на сърцето ти. Ще ти служи за завивка, под която ще сънуваш приказни истории за любов, коварство, страст и падение. Такава дреха не остарява. Понякога трябва само да бъде извадена от гардероба, за да бъде изтупана от праха на годините и проветрена от нафталина на дребнотемието. Опитахме се не да преразказваме, а да преосмисляме. Да гледаме нагоре, без да забравяме върху какво сме стъпили. Дано радостта от този процес се окаже заразна", споделя екипът на спектакъла.

Те допълват, че постановката на Лилия Абаджиева е за живота на духа, преживяващ патос, страст, терзание, болка, милосърдие и състрадание. И питат дали във времето, в което живеем, разумът безвъзвратно е надмогнал чувствата?