Парченца ежедневие в рамките на „24 часа”

Освен с кръглото число, тазгодишното юбилейно издание на София Филм Фест се отличава и с рекорден брой български филми, включени в програмата- над 60 от общо 177 пълнометражни заглавия. Документалните ленти са 16 и половината от тях са световни премиери, а това, което изненада скептичната ми личност, бяха силният интерес от страна на зрителите и пълните зали. 

В такава обстановка, гъсто населена, се състоя и премиерната прожекция на „24 часа” на режисьора Кирил Станков. Филмът е документален и разказва пет различни истории, всяка заснета за 24 часа. Това, което отличава лентата от останалите в своя жанр, е липсата на интервюта. Зрителят просто става свидетел на частица от ежедневието на героите: родителите на момче със специални нужди, двойка пенсионери, имали нещастието да надживеят детето си, млад бизнесмен, начело на бързоразвиваща се компания, пилот-планерист, който буквално живее в облаците и свободолюбив мъж, който също така буквално е „хванал гората”.

Решението си режисьорът обяснява по следния начин: „Опитахме се да останем странични наблюдатели и доколкото можем да отразим истинското състояние и битие на героите.” Заявява, че друга основна цел на екипа е била да се създаде филм с високо звуково и визуално качество и със специално композиран саундтрак. Предвид (и въпреки) ограничения бюджет за продукцията, смятам, че целта може да се счете за изпълнена, като за музиката се е погрижил не кой да е, а Васко Кръпката.

Едно от нещата, за които съм винаги жадна, са човешките истории (другото е вино, но това е съвсем различна тема). Големият плюс на този филм е, че е подбрал наистина разнообразни такива. Това, което му липсва, е някаква рамка. Отсъствието на такава не е фатално, но неизбежно води до някои въпроси. „Ама този откъде се взе? Я, водещата на това събитие да не е Алекс Раева? Ама това какво общо има с бабата и дядото?”.

Не че това отнема от удоволствието да гледаш как някой се къпе в импровизираната си вана в гората (между другото, изглежда все едно сам се готвиш, разпалвайки огъня под котела, в който вриш), но когато поднесеш на някого парченца ежедневия, е добре да му дадеш и възможността да си ги сглоби в свързана картина. Крайната ми оценка за този филм би била „4.49”- добър, но не достатъчно близо до „много добър”.