Обичаме ги, но когато си отидат. Посмъртно Алек Попов получи голямата награда ''Христо Данов''

Колкото и тъжно да е, има известна логика в това, че у нас наградите се раздават на най-заслужилите ги... посмъртно. Вчера един от най-ироничните и талантливи съвременни писатели, който ни напусна без време Алек Попов получи Голямата награда за цялостен принос в националната книжовна култура в конкурса „Христо Г. Данов“ 2024. Сега всички пишат колко непрежалим е Алек Попов. А когато беше съвсем жив, тук, сега, когато пишеше шедьоврите си, когато скромно отказваше интервюта - той описваше безкомпромисно именно тези черти на нашия съвременник - завистта, лицемерието, посредствеността, службогонството, богато напоени в балканско простодушие и чутовна хитрост.

Докато и днес талантливите хора биват отхвърляни и отчайвани, дискредитирани или пропъждани от публичния разговор на държавно, общинско, политическо и дори ежедневно ниво, Алеко Константинов и Иван Хаджийски ще останат най-искрените психолози и най-точните летописци на българския духовен живот и национален характер, а до тях, редом и с целия си огромен талант, несъмнено ще се подреди Алек Попов, който успяваше да опише тези най-гадни и най-отвратителни черти, които са преживели не само турско, но и комунистическо иго с обич. Да, с обич. Острият му ум го издигаше далеч над осирепялата тълпа и неговите очерци - прекрасните му романи - успяваха да надраснат великолепната документална сатира, и да са истинска, голяма художествена литература на световно ниво. Но ние не пишем подобни думи приживе, ние се сещаме за тях едва когато човекът безвъзвратно ни е напуснал. И това е една от отличителните черти на хората, населили нашата географска реалия. Тук никой няма да бъде похвален, никой няма да получи признание, никой няма да се почувства защитен, никой няма да бъде обичан. Особено, ако е много добър в онова, с което се занимава. Слава Богу, Алек Попов имаше достатъчно награди и наистина може да се каже, че беше оценен от съвременниците си.

Отличието бе връчено посмъртно от министъра на културата Найден Тодоров на дъщерята на Алек Попов Александра Попова по време на церемонията, която се проведе снощи в двора на къщата музей „Христо Г. Данов“. Обичаният писател получава наградата един ден след като му бе присъдена посмъртно и друга - „Македонски книжовен Дедал“ -  за приноса му за сътрудничеството между писателите от България и Република Северна Македония.

Напуснал ни едва на 58 години на 22 март 2024 г., Алек Попов все още е един от най-превежданите ни български автори, неоспорим майстор на сатирата, ироничен, но благороден разказвач на своето съвремие, пишат от издателство Сиела. Неговите романи „Мисия Лондон“, „Мисия Туран“, дилогията за „Сестри Палавееви“ и сборниците му с разкази и есета са морален компас, който насочва, опрощава и облагородява с разбиране и усмивка цялото ни съвремие. Екипът на издателство „Сиела“ искрено благодари за възможността да се докосне до творческия му гений и скърби заедно с близките му за ненавременната загуба, добавят те.