Новият живот на Кан

Фестивал без награди. Фестивал без блясъка на червения килим, изкачването на стълбите, парада на легенди и знаменитости, партита, пайети, фотографи. От 12 до 23 май в Кан трябваше да се проведе 73-то издание на най-големия фестивал в света... „Фестивалът не се състоя, но съществува“ – писа „Льо Монд“. Макар сега Кан да е само призрачно градче-декор, с няколко фалшиви старлетки по Кроазет. 

„Никога не сме мислили да го анулираме“ – заявяват артистичният директор Тиери Фремо и президентът Пиер Лескюр. Досега фестивалът е бил отлаган два пъти по обективни причини – Втората световна война и събитията от Май'68. В безпрецедентната ситуация днес той остава верен на своята мисия – да се събуди желанието за кино когато залите все пак отворят. Пандемията се стоварва точно когато с пълна пара върви селекцията. Извънредното положение изисква нестандартни решения и те се появяват. 

Артистичният директор Тиери Фремо и президентът Пиер Лескюр

ВИРУСЪТ НА КИНОТО ПОБЕДИ КОРОНАВИРУСА!

„Решението да се направи Официална селекция е най-добрият начин да се помогне на киното. Отварянето на салоните след месеци бездействие е решаващ залог. Дори в отсъствието на събитие на Кроазет, дори именно при отсъствие на събитие, Официална аселекция запазва своята роля“, категоричен е Фремо. На 3 юни в зала „Нормандия“ на Шан-з-Елизе организаторите обявиха „контурите“ на 73-то издание. Фремо най-после разкри Официалната селекция от 56 филма, които ще бъдат „съпровождани“ от фестивала при премиерата си в зала и представянето на определени фестивали. Те ще се прожектират с етикета „Официална селекция Кан 2020“. 

„Селекцията е тук и е чудесна. Тя показва, че киното, което изчезна от залите за три месеца през 2020, за първи път от създаването си от братята Люмиер на 28 декември 1895, е по-живо от всякога“, патетично заяви Фремо на пресконференция, на която този път нямаше журналисти. Критериите за селекция са разширени, но е запазена философията да се промотират филми, автори и професионалисти, които да бъдат мост между салоните и публиката. Селекцията отразява също и решението на режисьори, продуценти и дистрибутори да се противопоставят на несигурността и да пуснат филмите си до зимата на 2021. Желанието е едно - да се привлече вниманието към филми в кинозалите.

Няма ги обичайните категории „Конкурс“, „Особен поглед“, „Извън конкурса“, „Полунощни прожекции“, „Специални прожекции“. Заменени са от нови раздели и първата нова категория е „Верните“ или попадалите поне веднъж в „Официалната селекция“. Тук са: „Френска депеша“ на Уес Андерсън (САЩ), „Лято 85“ на Франсоа Озон (Франция), „Истински майки“ на Наоми Кауазе (Япония), „Lovers Rock“ и „Мангрово дърво“ на Стийв Маккуин (Великобритания) – исторически филми за черната общност, които режисьорът посвещава на паметта на Джордж Флойд, „Druk“ на Томас Винтерберг (Дания), „ДНК“ на Майуен (Алжир/Фнанция), „Последни думи“ на Джонатан Носитър (САЩ), „Небе: За Земята на щастието“ на Им Санг-су (Южна Корея), „Ще бъдем забравени“ на Фернандо Труеба (Испания), „Полуостров“ на Йеон Санг-хо (Южна Корея), „В полумрака“ Шарунас Бартас (Литва), „За хората“ на Люка Белво (Белгия), „Истинското нещо“ на Коджи Фукада (Япония). Правя уговорката, че преводът тук е условен и заглавията се определят от разпространителите. 

Другата категория са „Новодошлите“, или авторите, които за първи път пробиват в „Официалната селекция“ на Кан. Ето заглавията и режисьорите: „Проста страст“ на Даниел Арбид, (Ливан), „Добър човек“ на Мари Кастий-Шаар, (Франция), „Нещата, които казваме, нещата, които правим“ на Еманюел Мурен, (Франция), „Souad“ на Айтен Амин, (Египет) , „Limbo“ на Бен Шарок, (Великобритания), „Червена земя“ на Фарид Бентуми (Франция), „Изпотяване“ на Магнус фон Хорн (Швеция), „Теди“ на Людовик и Зоран Букерма (Франция), внимание! „Февруари“ на Камен Калев, (България), „Амонит“ на Франсис Лий (Великобритания), „Нощен лекар“ на Ели Важман (Франция), „Ужасно дете“ на Оскар Рьолер, (Германия), „Надя, пеперуда“ на Паскал Плант (Канада), „Ето ни тук“ на Нир Бергман, (Израел)
Има филм от скечове на различни режисьори „Септет : историята на Хонг Конг“, 15 дебюта, сред които три филма на актьори (интересен е режисьорският опит на Виго Мортенсен); 4 пълнометражни анимации (едната от които на японския магьосник Горо Миядзаки); 3 документални филма с остра социална насоченост и 5 комедиии (все френски).
Наред с традиционните участници като САЩ, Корея, Япония, Великобритания, които присъстват ежегодно, тази година има страни като България, Грузия и Конго, които по-рядко влизат в селекцията. 

Няколко са основните акценти в тази селекция. Като най-важнният за нас, разбира се, е българското участие. 

КАМЕН И КАН - 

това е дълга и щастлива история. Дебютът му „Източни пиеси“ (2009) е селекциониран в „Петнадесетдневка на режисьорите“ в Кан (паралелна секция), носи му награда за Най-добър филм и режисьор в Токио и Голямата награда в Анже, както и много други отличия. Вторият му филм „Островът“ (2011) с Туре Линдхарт и топманекенката Летисиа Каста отново попада в „Петнадесетдневката“ и налага Калев като един от нестандартните европейски автори от младото поколение. После е поканен за участие в „Мостовете на Сараево“ (2014), филм-омнибус, включен в Официалната селекция на Кан, в компанията на 11 европейски режисьори сред които Годар, Лозница, Кристи Пую. Третият му опус „С лице надолу“ (2015), най-социално ангажираният, е заснет със звезди и непрофесионални актьори и се занимава с тежките проблеми на прехода в България, мизерията и трафика на жени. Камен Калев извървява целия път нагоре по стълбата на Кан и сега се вписва в „Официалната селекция“ на необикновеното издание 2020, сред 56-те избрани заглавия, които ще вървят по екраните и някои фестивали с етикета „Официална селекция Кан 2020“. Да му пожелаем успех! Заедно с Милко Лазаров и неговият „Ага“ в Берлин тези две момчета вдигнаха високо летвата пред българското кино и са гордост за родната киногилдия. Ще видим „Февруари“, един „много личен филм“, както чухме от режисьора, може би на София Филм Фест, Киномания или пък на „Златна роза“, кой знае... 

Продължава на 2 стр.