"Нордост": Разликите с действителни лица и събития са случайни

Начало. Три жени. Между тях стъкла, върху които се отпечатва страха им. От миналото и от настоящето. Защото „Нордост“ разказва на езика на театъра една истинска история, която, ако извадим от сценичния контекст, вероятно няма да може да се разкаже докрай.

През 2002 година около 50 въоръжени чеченци превземат театралния център „Дубровка“, в който се играе мюзикълът „Норд-Ост“. 850 души са държани като заложници 57 часа. Целта е спирането на Втората чеченска война. Тя не е постигната. Днес, 14 години по-късно, тероризмът продължава да живее не само в театъра, но и в новините.

Три актриси. Койна Русева, Ангелина Славова и Искра Донова изграждат три много различни образа, които до финала се сливат в един. Лекарката, чеченката и работничката. Думите на всяка от тях излизат с определен ритъм. Той остава, с малки изключения, непроменен от началото до самия край, което лишава спектакъла от възходи в нивата на енергията. Нейното по-често вариране обикновено е това, което държи зрителя ангажиран.

Тук тази задача се изпълнява от текста, който е хванал здраво публиката и макар да е в голямо количество, се възприема лесно и не я изпуска нито за миг. Базиран на разкази на оцелели заложници от терористичния атентат, силата му е достатъчна да оправдае стегнатата актьорска игра. Впускането в излишна драматичност тук би сблъскало документалния характер на спектакъла с неусетното преиграване на актьора. В случая то липсва. На простота е заложено и при мизансцена. Целият фокус е върху думите.

Три живи картини. Лекарката гледа иззад очертанията на червения площад. Синият ѝ поглед наблюдава играта на руска рулетка. Какво ще прави ако втори път ѝ уцелят душата? Чеченката заменя дрехите на „черна вдовица“ с тези на руска гражданка. Ще оцелее, но какво ще прави без вяра? Работничката е с протегната ръка нагоре, маха на дъщеря си. Как се обяснява на децата, че „това не е само по телевизията“?

Три цвята. Бяло, черно и червено. Добрият, лошият и кръвта – тяхната и тази на жертвите. В хода си спектакълът се опитва да извади от героините човешкото и да разкрие, колко смесени са цветовете им. Накрая обаче багрите им нямат значение – тяхната съдба се оказва в ръце, които някога са били човешки, но вече не са. „Нордост“ изпръсква тези ръце в червено, като се базира на факти. Тук театърът заема ролята на медия. Изкуството може да си позволи изразяването на позиция. То обаче не е четвъртата власт, медиите са.

Ако в този текст не сте намерили три причини да отидете да гледате „Нордост“ на Василена Радева, сега ще ви кажа поне една – историята си струва. Друго е, когато от тази трибуна се говори за тероризма. Благодарение на нея жертвите му рязко се приближават до нас и се превръщат от статистика в хора. От цифри в болка.

Можете да гледате "Нордост" в Младежкия театър "Николай Бинев" на 3 юни.